В Европа се предлага безплатно в мрежата

В Европейския съюз аналогът на българския Държавен вестник се публикува в интернет и достъпът е безплатен. Няма нормативни актове, които да не могат да се прочетат. Юридическата значимост на електронното издание е пълна, може да се провери от всяка точка на света и не се изискват над 3000 евро за един абонамент, както е у нас.

В Швеция тази отговорност е поета от Министерството на правосъдието. В Австрия и Унгария това извършва частна компания, в която правителството има дял. В Чехия, Естония и Ирландия публикуването на официалното издание е в компетенции на държавни ведомства. В Латвия ситуацията е същата. Списъкът може да бъде продължен. Въпреки различията по отношение на издаващата и носеща отговорността институция за всички посочени страни е характерно, че гарантират безплатен и пълен достъп през интернет. В много случаи официалните издания не се печатат на хартия (тъй като е много по- скъпо, а и няма нужда) или се правят само няколко бройки.

Въпросът дали да се плаща или не и какъв да бъде достъпът до държавните издания както за всички страни, така и за България е строго принципен. Законодателната власт и правителството изработват правила и критерии и контролират тяхното спазване от гражданите и фирмите. От своя страна същите тези граждани и фирми плащат данъци и така с дял от дохода си финансират дейностите на държавните институции, част от които са изработването на тези правила. Следователно не е логично да плащат и за получаване на информация (разпоредби), чието изработване те самите са финансирали.

Създаването на безплатен и достъпен електронен Държавен вестник е и постигане на по-добра функционалност в оперативно отношение - разлистване посредством възможностите на хипертекст технологията (линкове), избор на раздел и др. От друга страна, това неминуемо ще намали и разходите по подготовка и разпространение.
…
В интернет изданието струва 77 пъти повече
Четем най-скъпия Държавен вестник
Ако всички работещи фирми се абонират, трябва да платят 1,8 млрд. лева

Задължителна предпоставка за нормалното протичане на стопанския живот и поддържане на обществения ред във всяка държава е наличието на инструментариум, чрез който волята на законодателите, изпълнителната и съдебната власт достига до гражданите.
Колкото по-достъпна и по-добре разпространявана е тази информация и колкото по-ниски са разходите за нейното придобиване, може да се говори
за по-голяма прозрачност

и гражданственост при взимането на решения.
Това важи за всички форми на управление - монархия, парламентарна или президентска република. Всички цивилизовани държави са създали и поддържат такава комуникационна връзка между тези, които определят правилата, и тези, които трябва да ги спазват. Основна част от нея представляват официални държавни издания близки както по съдържание, така и по наименование: Белгийски държавен вестник (Белгия), Списък със закони (Чехия), Федерален вестник на законите (Германия), Официален бюлетин на държавата (Испания), Държавен вестник (Холандия) и др.
В България тази най-важна част от връзката правителство/парламент, от една страна, и физически и юридически лица, от друга, се изпълнява от Държавен вестник. Това е нормативно установено в Закон за Държавен вестник (ЗДВ) - чл. 1, ал. 1, който гласи, че ДВ е официално издание на Република България. В официалния раздел на изданието подлежат на обнародване актове, приети с национален референдум, конституцията, кодекси, закони, решения, декларации и обръщения на Великото и Обикновеното народно събрание, редица постановления и правилници, както и указите на президента на републиката. В своята съвкупност
всички те определят правила

които гражданите и фирмите трябва да спазват.
Освен това ДВ е мястото (в неофициалния раздел), където се официализират редица отношения между юридически, а понякога и между физически лица.
Ако се сумира казаното дотук, трябва да се направи логичното заключение, че много голяма група от хора и фирми са заинтересовани да познават публикуваната в ДВ информация, доколкото тя е юридически валидна. Този интерес, или по-скоро необходимост, възниква основно по две линии:
* Възможност за придобиване/упражняване на права, които могат да се осъществят чрез посредничеството на ДВ.
* Запознаване с нови, изменение на съществуващи или отпадане на определени задължения.
За да осъществяват правата и да знаят задълженията си, гражданите и фирмите трябва в някаква степен да имат достъп до Държавен вестник. Добиването на необходимата информация може да се осъществи основно по три начина: ползване на консултант (например адвокат), договор с някоя правно-информационна система, предоставяща съдържанието на ДВ, или “от първа ръка”, т. е. директен абонамент в електронен вариант или на хартия.
Първите два източника могат да бъдат използвани срещу заплащане, но доколкото те нямат официален статут, евентуална грешка означава вероятните последствия да бъдат понесени от субекта, ползващ услугите им. Третият вариант - абонамент за изданието, е най-добрата възможност от гледна точка на актуалност и достоверност на информацията. Проблемът е, че точно този най-удачен вариант има и най-високата цена. За 2006 г., съгласно Заповед №550-05-16 на председателя на Народното събрание, цените за абонамент за ДВ за една година са 78 лв. на хартия и 6010 лв. на магнитен носител или по електронната поща. Много е странно защо цената в електронен вариант е над 77 пъти по-висока от тази на хартиен носител. Изпращането в дигитален вид (например по електронната поща) е много по-бързо и не изисква почти никакви дистрибуционни разходи.
Към момента в България функционират около 300 хил. активни (регистрирани и плащащи данъци) стопански и нестопански организации, които в по-голяма или по-малка степен се интересуват от обявленията в Държавен вестник. Чисто математически, ако те искат
да получават информацията от първа ръка

в електронен вариант (тъй като е многократно по-удобно и компактно) трябва общо да заплащат всяка година над 1,8 млрд. лв., което се равнява на над 4% от БВП. Или всяка от тези 300 000 организации трябва да плаща по 16,5 лв. на ден, и то само за да са наясно какви са правата и задълженията им спрямо държавата. За хартиения вариант общата сума е 23,4 млн. лв. (малко над 100 броя годишно, в които се включват и извънредните издания).
За отделните организации това са значителни разходи, поради което само много малка част от тях могат да си ги позволят. Получаването на електронния вариант на ДВ за 1 година се равнява на почти 18 средномесечни работни заплати.

Красен Станчев, Велико Димитров
…

Винаги има нужда да знаеш за какво си платил данъците си и за какво ще ги плащаш в бъдеще. На първо място, това означава да знаеш как твоето правителство си върши работата, за която си го избрал, да прецениш и, когато му дойде времето да гласуваш за или против. Всеки от нас рано или късно достига до едно от двете заключения - в най-голямата част от случаите това става несъзнателно (т.е. без определена и постоянна система от критерии) и е по-скоро еквивалентно на “харесва ми” - “не ми харесва”.

Оценката може да се прави в два различни времеви аспекта - “към момента” и “след момента”. Първо, нека обърнем внимание на оценката “след момента”, тъй като тя е по-обичайна и в известен смисъл по-лесна. След определен времеви лаг пътят, по който икономиката ще се развива, очертан от действията на управляващите, придобива материално и осезаемо изражение - заплатите нарастват, безработицата спада, сивият сектор се стопява или обратното. Тоест нормативните актове, които са приети (например през миналата година), вече са действащи, на тяхната основа се разширяват, стесняват или качествено се променят функции на държавни учреждения, права и задължения на физически и юридически лица. Постфактум всеки, предимно чрез отношения, които пряко го засягат, знае или усеща колко успешни или неуспешни са били действията, предприети от властимащите. Когато заплащането е на едно от най-ниските нива в Европа, реална реформа в образованието и здравеопазването няма, електронното правителство е само мит, а българската съдебна система е една от най-известните, но за съжаление с нищо добро, оценката “след момента” е най-вероятно да бъде негативна.

Преценката “към момента” е по-различна, разполага се “преди стомната да се счупи” и предполага прозрачност и навременност на информацията. Тя може да бъде осъществявана както от всеки поотделно в името на оперативните и стратегически цели на фирмата, така и да бъде институционализирана (предварителна оценка на законодателството) и да служи на тези, които ще искат следващия мандат.

В крайна сметка привременната оценка създава възможност за изграждане на навременна представа и познание, които са необходима предпоставка за определени действия или бездействия. В този контекст задълженията са познаване и спазване на закона, а правата са получаване на достъп до нормативните актове, които регулират тези задължения (и права).

В Закона за Държавен вестник (ДВ) е записано, че е официалното издание на Република България. Каквато е практиката и в другите страни, така и у нас, официалното издание на държавата материализира волята на правителствените органи и парламента и я известява най-малкото на тези, които трябва да спазват правилата, което на практика е цялото население.

Дотук, общо взето, свършват приликите между реалността в България и в тези страни, към, които се стремим и сме свикнали да наричаме европейски (явно институционалните различия са доста значими и самопризнати в представата ни, а и на нашите политици, след като взимат превес над географските дадености).

Как е в България? Официално издание съществува, редакцията (към Народното събрание) го отпечатва регулярно и в него се публикува всичко, което е определено, че трябва да се обяви.

Как може да се придобие? Първият вариант е на хартия, чрез абонамент или покупка. За съжаление редакцията на Държавен вестник не извършва абонамент, на интернет страницата на ДВ не е указано кой и къде извършва това. Да бъде купен, това е почти невъзможно - продава се на три или четири места в София (не е ясно дали изобщо достига до книжния пазар в някой друг град), а и тези места не са обявени никъде и са известни само на много ограничена група хора.

Вторият вариант е получаване по електронна поща или на магнитен носител. Въпреки очевидните предимства на електронния вариант, както за тези, които го доставят, така и за тези, които го получават, цената е над 77 пъти по-висока (6010 лв./г.) в сравнение с цената на хартиено копие за същия период. Ясно е, че тази цена е забранително висока за почти всички хора и фирми - равнява се на над 17 средни месечни работни заплати, а делът на малките и средните предприятия в България е над 99% от общия брой.

Как е в Европа? Всички страни от Европейския съюз (стари и нови) публикуват законодателството си и в интернет. С изключение на две държави (Литва и Латвия) достъпът е абсолютно безплатен за всеки, необходима е единствено връзка с интернет. В някои от страните е направена дори крачка напред - копия на хартия не се печатат изобщо (Австрия) или в много ограничен брой (Белгия - 5 бр., Дания - 1 бр., Естония - 5 бр.). В други в момента текат промени в съответните закони, които ще наложат електронния вариант.

По отношение автентичността на текстове в интернет практиката е противоречива, но с ясна тенденция към нарастване значимостта на електронния вариант като източник на официална информация. Забележително е, че в Словения при възникване на колизия между хартиеното издание и това в интернет, предимство има второто. Следните държави са приравнили и считат за еднакво добър източник на правна информация електронния и хартиения вариант - Белгия, Дания, Естония, Испания, Франция, Италия (тече процедура), Кипър, Холандия (тече процедура), Австрия, Швеция (работи се по проект за изравняване), Великобритания.

Ако трябва да дефинираме най-добра практика по отношение формата и достъпността на официалните издания, която да се приложи в България, тя би била следната:

- Напълно безплатен и пълен достъп в интернет на актовете на трите власти, които сега подлежат на публикуване в Държавен вестник

- Или изцяло премахване на хартиения вариант, или отпечатване на много ограничен брой копия (например за национален архив, Народната библиотека)

- В случай че се отпечатват копия на хартия, автентичността на електронния вариант да бъде приравнена към тяхната, а в случай на колизия примат да имат текстовете в интернет.

Много е вероятно в най-скоро време законодателите да осъзнаят необходимостта от достъпен и безплатен Държавен вестник в интернет. Силно се надяваме, когато това се случи, реформата да не бъде половинчата, например като тази, която създаде частното съдебно изпълнение, но го остави без крака, като ограничи националната компетентност, и без ръце като му наложи тарифа.

В крайна сметка добрите практики, от които да се поучим, са налице, а ако те реално не бяха толкова добри, тенденцията щеше да бъде към връщане на хартията като основен информационен носител.

Велико Димитров

Още за четене :

Държавен вестникОт 3 май функционира сайтът на Държавен вестник на адрес...