Кредит

Кредит – бързо и лесно
Действащите кредитни бюра могат да превърнат мечтата в действителност

Замисляли ли сте се как средният американец взима кредит? „Лесно“ ще кажат повечето хора и няма да са далеч от истината. Като цяло процесът на отпускане на кредит там е не по-сложен от пазаруването в супермаркета. Да предположим, че Джон Смит иска да си купи кола и за това му трябва заем от $15 хил. Дали, като отиде в банката или която и да било кредитна институция, му искат 120 документа, удостоверяващи заплатата му за поне 5 години назад, всичките му собствености, свидетелство за съдимост и какво ли още не? Някак интуитивно се разбира, че случаят в страната на неограничените възможности не е точно такъв. Как тогава кредиторите разбират дали да отпуснат исканото от уважаемия г-н Смит финансиране и ако да, при какви условия? Отговорът на този въпрос в голяма степен се дава от Equifax, Trans Union и Experian. Това са трите най-големи кредитни бюра в САЩ.
Според определението на Investopedia.com кредитното бюро е агенция, която разследва и събира кредитната информация за индивида и я продава срещу такса на кредиторите, за да могат те да вземат решение по отношение на отпускането на заем. Типичните им клиенти са банки, ипотечните кредитодатели, компаниите за кредитни карти и други финансиращи организации.
Как обаче работят тези бюра, има ли такива в България и дали услугите им не противоречат на Закона за защита на личните данни?
Принципът на действие в случая е

За да получиш, трябва да дадеш

Кредиторите захранват доброволно кредитните бюра с информацията по плащанията и други данни за миналото поведение по плащанията на всичките си клиенти. По този начин кредитните бюра попълват и поддържат огромно количество информация в онлайн режим за кредитната история на голям процент от американците. Когато човек кандидатства за кредит, кредитната институция си поръчва от кредитното бюро справка за кандидат-клиента си. Там се съдържат основните данни за лицето – име, адрес, личен идентификационен номер, семейно положение. Останалата част от документа е заета с кредитната история – кога и какви заеми е взимало лицето, дали си е изплащало вноските навреме, преживявало ли е банкрут, кои са поръчителите и свързаните лица по вече взетите заеми. Тази информация позволява на кредитора да направи трезва и бърза преценка какви условия да предложи на потенциалния си клиент или пък да му откаже кредит. Най-лошото е да имаш отрицателна, а след това – да нямаш никаква кредитна история. Трудно е да покажеш, че си редовен платец, ако преди това не си изплащал нищо. И така повече от 100 години.
Историята на кредитните бюра в България, обаче е, меко казано, по-скромна от тази на американците. Първото частно кредитно бюро, ръководено от „Експириън-Скорекс България“, дъщерно дружество на британската компания Experian-Scorex, заработи едва през март тази година. На този етап обаче има сключени договори само с две от големите търговски банки в България и една от телекомуникационните компании, опериращи на нашия пазар. Дружеството е в преговори с останалите небанкови и банкови институции в страната. В момента сме в преговори за изграждане на свързаност с външни регистри, каквито са регистърът на Националния осигурителен институт, регистърът по ДДС, търговски регистри, казва Дарина Орешарова, оперативен мениджър на „Експириън-Скорекс“. Компанията е регистриран администратор на лични данни съгласно Закона за защита на личните данни. Други разрешителни или лицензи за дейността на кредитните бюра в България не се изискват. За развитието на проекта редовно се информират БНБ, Комисията за защита на личните данни, Министерството на финансите и Асоциацията на търговските банки.

Откъде знаете ЕГН-то ми

Опит да създадат изцяло българско кредитно бюро преди време правят от варненската фирма “Ханд”, като предлагат собствен проект за регистър за кредитен рейтинг на частни лица. Реализацията му обаче се оказва невъзможна, тъй като нито една от кредитиращите организации в региона не се съгласява да работи на принципа получаваш, ако дадеш информация. Според изпълнителния директор на дружеството Неделчо Станев повечето кредитори отказвали да подават информация за задлъжнялостта на своите клиенти, тъй като по този начин тяхната дейност става достояние за конкурентите. Без реализация остава и проектът за кредитен регистър на „Дейта енд информейшън консулт”, която е дистрибутор за България на продуктите и услугите на американската компания за събиране и анализ на бизнес информация Dun & Bradstreet. Една от причините за фалстарта на тези проекти са разпоредбите в Закона за защита на личните данни. По закон, ако потребителят не е подписал текст в договора, че личните му данни могат да се използват от кредитора, т.е. да предоставя информация за адреса и телефона му на трето лице, което да я обработва и продава, той може да съди фирмата. Когато някой кандидатства за кредитна карта или за покупка на кола на лизинг например, той подписва заявка, в която изрично се съгласява фирмата или банката, от които иска кредит, да направи запитване до кредитното бюро. Това е много важно, защото лични данни могат да се разгласяват само със съгласието на лицето. Повечето български банки на този етап обаче все още се въздържат от въвеждането на подобни клаузи, за да не стресират клиентите си, а на практика това ограничава работата на кредитните бюра.
Действителността в САЩ и страните от Западна Европа е малко по-различна. Там е регламентирано много ясно кой и как може да се възползва от информацията на кредитните бюра и затова не е нужно при всяка справка да се изисква и съгласието на кредитоискателя. При нерегламентирано измъкване на информация от кредитно бюро се налагат тежки глоби и понякога затвор. Освен това хората имат право да оспорват фактите от файловете си и да оставят написан текст до определена дължина. Например: „Бях в болница половин година и затова в този период не си плащах вноските.“ От „Експириън-Скорекс България“ обясняват, че всеки има право да получи своята кредитна справка и да бъде информиран за кредитния си статус. Справката показва още коя кредитираща институция е проявила интерес към съответното лице, както и дали наистина то е дало разрешението си тези институции да искат информация за него. Услугата за единична справка обаче струва 5 лв., като не се дава възможност лицето да включва обяснителни бележки. Тоест, вместо да има бележка от типа „не си плащах тока 6 месеца, защото бях извън страната“, човек трябва всеки път да обяснява на различните кредитиращи институции, получаващи кредитната му справка, причините за това забавяне.

Защо не само кредитният регистър на БНБ

Недостатъкът на Централния кредитен регистър, който поддържа централната банка, е, че не предоставя информация за задлъжнялостта на гражданите и фирмите към лизинговите компании, към мобилните оператори, както и към топлофикацията и Националната електрическа компания. Освен това справките от регистъра към БНБ се предоставят сумарно. Справките на бюрото обаче дават детайлна информация за всяка кредитна сметка, включително какви са плащанията по нея за последните месеци, дните на просрочие, ако е имало такива, както и свързаните лица като съдлъжници и поръчители. Кредитното бюро поддържа данни за запитвания, направени от другите членове за съответния клиент, както и за това какви кредитни продукти той е поискал от различните кредитни институции за последните няколко месеца. A заради презумпцията за конфиденциалност, заложена в регистъра, който поддържа БНБ, банките не могат да видят от кои техни конкуренти клиентът им е изтеглил заеми. Базата с данни на единственото действащо кредитно бюро в България все още е в процес на попълване. Бюрото не може да получава и информация за взетите кредити от банки, които не са негови членове, тъй като няма сключени договори за съв­местна работа с повечето кредитиращи организации в страната. А по закон то няма достъп до кредитния регистър на БНБ. Излиза, че дали в България взимането на кредит ще може да се кичи с етикета “бързо и лесно”, точно както пише в рекламните брошури, зависи изцяло от кредитиращите институции. Просто в доброволното даване на информация на кредитните бюра трябва да участват всички кредитиращи организации. Само така може да се постигне желаният ефект, а именно получаване на бърза, пълна и точна справка за потенциалния клиент. Това ще спести много време и пари, отиващи за самостоятелното и непълно разследване на клиента, както и много нерви на самите кредитоискатели.
„Здравейте, казвам се Димитър Георгиев и искам кредит от седем хиляди лева.“ “Разбира се господине, бихте ли дали своето ЕГН и трите имена и ние ще се свържем с вас.“ Как ви звучи – не лошо, нали?

Вера Денизова, Васил Велев

Няма коментари

Comments are closed.


«
»