Това са поне 1000 теми
Физици от БАН нови медицински методи и апарати за диагностика и лечение на рака

Велиана Христова

Едва ли много хора знаят, че в България е създадена апаратура, с която се прави ранна диагностика на рак на кожата и това опасно заболяване може да бъде открито, още преди да са се появили стандартните му признаци. Процедурата на тази оптична биопсия е бърза - насочва се лазерен лъч от “фенерчето” към кожата и на компютъра излизат данни за състоянието на тъканта.

Създателите на апарата - ст.н.с. Лъчезар Аврамов и д-р Катя Борисова от Института по електроника при БАН, го показаха вчера пред министър Даниел Вълчев, който за пореден път посети с журналисти звено на академията. Лъчезар Аврамов създава своята проблемна група по биомедицинска фотоника към Лабораторията за лазери с кондензирана среда преди 10-ина години. Става дума за ново научно и технологично направление - приложение на светлината и на лазерите за медицински цели, което в последните години е едно от най-динамичните в науките за живота, обяснява Аврамов. В нашата област всяко ново знание много бързо се превръща в медицинска технология и влиза в клиниките, твърдят двамата учени. За да се стигне до технологията и до апаратите за прилагането й обаче, първо се започва с изучаването на оптичните свойства на тъканите - т.е. как те се променят, когато започва болестта. Меланомата например е най-злокачественият вид рак на кожата и ранното му откриване дава огромни шансове на болния при определяне на вида на терапията и успешното лечение.
Разбира се, физиците от лабораторията осъществяват изследванията си в тясно сътрудничество с медиците от клиниките към Медицинския университет в София. Лъчезар Аврамов и Катя Борисова отдавна работят със специалисти от Националния онкологичен център, а напоследък - и с новосъздадения частен Медицински център по интегративна медицина в столичния кв. Дружба, единствен по рода си в страната. В момента с доц. Борислав Владимиров от болница “Царица Йоана” (бившия ИСУЛ) разработват технология за ранна диагностика на злокачествените гастро заболявания. С удоволствие посочват една от грамотите, които висят на стената - получили са първа награда на Конгреса по гастроентерология. А с д-р Красимир Коев от Александровска болница екипът е разработил и внедрил система за обезболяване и ускоряване на регенерацията на тъканите при рани и операции. Сега разработват и медицински лазерни технологии за вътрешновенно облъчване на кръвта. Тази технология е непозната за България, а е лесно приложима - просто едно боцване с иглата, обяснява Аврамов. Приложението е многопосочно - дава много добър ефект при различни болести и особено при подготовка на онкоболни за операция или при възстановяването им след това.
Проблемната група на Аврамов е единствената в Източна Европа, която работи в областта на биомедицинската фотоника. За чисто научните изследвания е номинирана с още 7 колектива от Европа от различни области на науката за наградата “Декарт” на Европейския съюз за изключителни заслуги в изследванията (т.нар. научен Оскар). Нашите учени са били класирани трети в цяла Европа!
Стигаме, разбира се, до проблемите. За мизерното финансиране на науката у нас вече им е омръзнало да говорят. Споменават само, че след като 2005 г. бе обявена за година на физиката и у нас премина под егидата на президента Първанов, през следваща година Националният фонд за научни изследвания в МОН просто прекрати конкурсната програмата за финансиране на проекти във физиката и химията. Оставиха само конкурс специално за вузовете. А нашата наука е интердисциплинарна - ние работим постоянно заедно с химици, микробиолози, медици от другите институти на БАН и от университетските болници, казва Катя Борисова.
Има и друг проблем, който не зависи от парите, казва Аврамов. Това е слабият интерес от страна на нашите клиники към модерните технологии и апарати. Клиниките са нашият основен потребител, но у нас няма никаква политика за внедряване на новостите, Министерството на здравеопазването изобщо не се интересува от това, казват учените. Наистина човек се изумява - има готов супер модерен научен продукт, създаден в България, а няма къде да се приложи. Нищо че внедряването на научни продукти и технологии е основна цел на стратегията за развитие на ЕС. Във всяка друга държава всички болници и поликлиники отдавна щяха да са снабдени с подобна апаратура за ранна диагностика или пък за бързо заздравяване на рани! Аврамов посочва, че в Москва например правителството на града има специална програма за внедряване на подобни нови лазерни апаратури - разписана по месеци и години, заедно с парите за целта. А ние имаме изключително добри резултати и никой тук не се интересува от тях, кахърят се учените. Цената на модерните медицински апарати е между 5000 и 100 000 евро, но тези ари много бързо се възвръщат, казва Аврамов.
Може да се добави и още нещо - Катя Борисова е само на 30 години, но вече е в процедура за старши научен сътрудник II степен (доцент). По Седма рамкова програма за наука на ЕС тя ще бъде ръководител от наша страна в международен проект, “издава” тайна директорът на института ст.н.с. Радомир Еников. Водещ ще е английският проф. Таунсент и именно той е предложил българката за свой подгласник.
Повечето от научните разработки на нашия институт имат приложен краен продукт, но без чисто изследователската работа не е възможно да се печелят приходи, казва Еников. Някои международни проекти са само за изследвания и не носят пари, но чрез тях учените ни стават известни по света и след това е по-лесно да спечелят и договори, които носят приходи, добавя той. От бюджета, който държавата отпуска за БАН, се покриват само заплатите, ток и парно, а всичко останало - от телефонните сметки, канцеларските материали и до компютрите, институтът плаща със собствени средства. Парите идват от договори в ЕС, от НАТО, от сродни научни институции и фирми на Запад. Националният фонд за научни изследвания спря да прави конкурси по научни области, в които да можем да участваме с проекти, недоумяват учените от института. Апаратурата за изследванията им, е много скъпа, защото се произвежда по поръчка от научните организации в единични бройки. Всъщност, цялата работа тук се върши или със стари апарати, или с уреди, които се правят на място в института. Успели са да отделят 8000 евро от договора на една от изследователките по програма на НАТО и да закупят специална пещ за изпичане на покрития, нанесени с плазмена струя, получена чрез изпаряване с лазер.
Институтът по електроника, създаден през 1962 г., сега носи името на основателя си акад. Емил Джаков - пионер в развитието нарадиофизиката и електрониката у нас. Сега има 14 лаборатории в три области - физическата електроника, квантовата електроника и радиофизиката. Всяка от тях прави качествена наука, но стига и до приложен резултат. Тук са създадени първият лазер у нас, първият лидар, за пръв път - плазмотрон, инсталации за електронно-лъчево заваряване, преносим микровълнов влагомер и пр. В момента учените от института работят по договори със свои колеги от подобни институции и фирми в цяла Европа, Индия, Русия, Китай.
Не по-малко интересни от медицинските апарати са лазерите с приложение в метеорологията и оптичният радар за лазерно сондиране на атмосферата, лидарните установки за изследване на атмосферни замърсявания, пикосекундният лазер с приложение в далекосъобщителната техника, сензори за химически газове и пр. Особена гордост за института е създаденият тук високочувствителен лазерен магнитометър, който “улавя” магнитни промени, милиони пъти по-малки от тези на земното магнитно поле. Единствени в Югоизточна Европа сме създали и ползваме такъв прибор, поясняват учените. Институтът обменя данните от магнитометъра с магнитните обсерватории в Швейцария и Италия. А освен това с него може да се определят всякакви метални примеси в керамиката, намерена от археолозите, и древните находки да бъдат точно датирани. С магнитометъра могат да бъде посочено също и мястото на все още скрити в земята археологически артефакти. И най-вече - може точно да бъде изследван съставът на различни вещества, съдържащи дори наночастици. Или пък да се използва за магнитна кардиограма при увреждане на сърцето.
Всъщност, в този институт на БАН за пръв път са се работили нанотехнологии и са били изследвани материали с наноразмери, които навремето се наричаха иначе - субмикронни размери. С мощен газов лазер се изпарява даден материал, изпаренията се охлаждат върху плаки и се получават слоеве с наноразмери на частиците. Интересно е например нанасянето на свръхтвърди покрития - да речем от волфрам върху изделия от по-мек и евтин метал за нуждите на индустрията или за военните, от които учените вече са имали поръчки, разказва Еников. Или пък лабораторията по плазмохимия, в която се получава ситен силициев (кварцов) прашец за различни цели в електрониката. Преди 1989 г. в института съдали дори установка и пещ за производството в химкомбината във Враца, но после те… се оказали ненужни. Изследвания на празмената струя нашите учени сега осъществуват съвместно с колеги от университета в Ливърпул и от ссроден институт в Германия.
Малко неочаквано се оказва, че в института сега работят вече 32-ма млади учени под 35 г. Десет от тях са доктори, 8 очакват защита, 4-ма се готвят за старши сътрудници II степен. Сега докторантите на института са 8, а за последните 6 години - 29. голямото бягане на Запад свърши, смята директорът Еников. Младите учени, особено защитилите дисертация, вече остават тук, твърди той. Проблемът обаче е, че са все по-малко кандидатите за докторантура. Причината? Не се живее с 250 лв. доход на месец!

Велиана Христова
Дума