Бистра Димова е маркетинг директор във фирма за козметика, изключителен дистрибутор за българския пазар на известна френска фирма. Пътува много и отдавна е открила предимствата на кредитната карта. Не веднъж обаче й се е случвало в чужбина в магазин или хотел да приемат или не една от двете й международни реномирани карти -Visa и MasterCard. Затова, след като в България започна инвазията на кредитните карти, Бистра се ориентира към различни картови продукти на банките, за да си осигури повече свобода и независимост при пътуванията.
Противно на очакванията й, че ще бъде желан клиент за тях, тъй като печели достатъчно (над 60 хил. лв. годишно), а стандартът и на живот е значително над средния, тя се сблъсква със странен парадокс. Преди едно от пътуванията си решава да се възползва от опцията на реномирана българска компания, която като част от програмата си за лоялност е дала възможност на клиентите си да се сдобият с VIP кредитна карта от голяма местна банка. С изумление Бистра Димова разбира, че след като е описала обстойно всички изисквани данни (платежоспособност, платени данъци, семейно положение, притежавано имущество, задължения към други банки и т.н.) и въпреки препоръката за лоялен клиент, банката А отказва, фактът, че е чакала повече от две седмици, за да бъдат проучени декларираните от нея обстоятелства, можеше да бъде преглътнат, ако банката поне бе дала обяснение защо я отхвърля. Когато имаш препоръка за VIP клиент едва ли причината е липса на платежоспособност.
Макар да не може да се говори за тенденция, такива случаи не са изключение.
Пощенска банка, която е един от лидерите на картовия пазар у нас (над 320 000 карти към август 2007 г.), определя платежоспособността на клиента си на основата на определени показатели, заявиха от банката пред BusinessWeek България. Всеки от тях влияе върху кредитната оценка, която е комплексен анализ на информацията, дадена доброволно от клиента в заявлението договор за издаване на кредитна карта. Освен от кредитния регистър на БНБ банката черпи информация от собствената си база данни, както и чрез други публични информационни източници, допълват от Пощенска. Централният кредитен регистър в БНБ е само един от начините за проверка, който задължително ползват банките. В него влизат данни за цялата задлъжнялост на клиента към банковата система, но без имената на институциите, отпуснали кредита или кредитната карта. Проверка се прави и в НОИ, а някои банки изискват и документи за платени сметки към доставчиците на комуналнобитови услуги - ток, телефон, парно и др.
ОББ се придържа към същата процедура, като особеното при тях е, че анализират и пазарната позиция на съответния работодател на клиента, на сектора и перспективите за развитие на самия клиент.
В практиката се срещат и случаи банка да откаже кредитна карта с мотива, че тя ще бъде издадена, ако желаещият закрие вече притежаваната от него, но в друга банка. “По принцип институцията не поставя такова условие, но подобно изискване може да възникне единствено при прекомерна кредитна задлъжнялост”, беше официалният отговор на Банка Пиреос. Целта е да се даде на клиента възможност за избор кои продукти на коя институция да ползва в бъдеще, допълват още от банката.
ЗАБРАНЕНИ УДАРИ?
Прилагат ли банките забранени удари в “джентълменската” битка за клиенти и дали в съревнованието помежду им за сладката хапка - кредитните карти, не им загорчава на същите тези, толкова ухажвани клиенти? Трудно е да бъде даден еднозначен отговор. Дори тези, които признаха, че се срещат и непозволени удари, не пожелаха да застанат с името си. На такава позиция са мениджъри на две от петте най-големи банки и една от по-малките.
Разпространеното становище в банковите среди е, че най-настъпателни в тази конкуренция са Първа инвестиционна банка, Пощенска и Райфайзенбанк. Официалният отговор обаче на всички банки, към които се обърна със запитване BusinessWeek България, гласеше, че нямат изискване към клиентите си да си закрият налична кредитна карта, за да им бъде издадена тяхна, и че единственото, за което се проверяват клиентите, е платежоспособност. Така твърдят от Пощенска банка, Банка ДСК, ОББ, Райфайзенбанк, Банка Пиреос. Всички те са единодушни, че няма изискване или ограничение колко карти да притежава един клиент или какъв да бъде общият лимит по тях.
ОББ не изисква от клиентите да закриват ползваните от тях продукти от други финансови институции, съобщиха от пресцентъра им. “За съжаление повечето банки прилагат тази нелоялна практика. В крайна сметка това ощетява клиентите, тъй като се налага против желанието им те да се разделят с удобни, ползвани и познати за тях продукти”, допълниха от банката.
Картовият пазар се разви рязко през последните години, като очакванията са той да расте с бързи темпове. По данни на самите банки тенденцията на нарастване се запазва. Броят на издадените кредитни карти от Пощенска е с 30-40% повече спрямо края на 2006 г. към началото на октомври 2007 г. Новоиздадените от ОББ кредитни карти са с над 60% повече в сравнение със същия период на 2006 г., Банка ДСК отчита ръст от 50%, Райфайзенбанк - 100%, а за една година броят на картите, издадени от Банка Пиреос, се е увеличил със 150%. Интересът към сегмента е обясним, като се има предвид, че лихвата по кредитните карти варира между 16 и 18% (двойно по-ниска по останалите кредити).
Битката за клиенти обаче с не до там fair play прийоми се води не само на територията на картовите продукти, заяви за BusinessWeek България висш мениджър на една от петте големи български банки. Тя е и в стимулирането на клиентите да ползват само банкомати и ПОС терминали на определена банка (понякога и ултимативно), в рефинансирането на кредит от една банка от друга банка с 1% по-ниска лихва и редица други. Големият проблем обаче е, че клиентът не може да си създаде кредитна история в една банка, а тя е толкова важна за взаимоотношенията му с нея, колкото здравното му досие е от съществено значение за личния му лекар, твърдят банкери.
Юлия Дончева
BusinessWeek