Валидност на електронните документи
Законът за електронния документ и електронния подпис не създава необходимите правни условия за използване на електронни подписи и документи
(популярно изложение на темата)
проф. д-р Вихър Кискинов

Законът за електронния документ и електронния подпис действа от октомври 2001 г. В този близо 6-годишен период у нас възникнаха четири доставчика на удостоверителни услуги, издадени са десетки хиляди удостоверения, създаде се подзаконова нормативна уредба, утвърди се известна практика по предоставяне и използване на административни услуги по електронен път.

Ограниченост
Досега електронните подписи изпълняваха сравнително успешно ограничени удостоверителни функции. Подписването на електронния документ съвпада или е много близък до момента на изпращане на електронното съобщение (ел.поща) и неговото получаване от адресата:
- или подписването е в установени срокове – подаване на данъчни декларации, изпращане на документи до НОИ;
- или датата на създаване на документа няма самостоятелно значение, защото правно значима е датата на изпращане, респективно получаване на електронното съобщение - исканията за достъп до обществена информация, заявления до държавни органи и пр.
Във всички тези случаи самият факт на получаване и регистриране на електронното съобщение като приносител на документа е своеобразно удостоверяване от адресата на момента на създаване на документа. Поради това не възникват въпроси относно датата на електронния подпис и нейното съотнасяне към срока на валидност на удостоверението.
Характерно за целия този шестгодишен период е, че не се проявяваха в пълнота фактори, които да показват липсата на законово установени механизми за валидиране на електронни документи, включително и за установяване на точния момент, в който е положен електронният подпис. Действително, в практиката си някои държавни органи изискват ползване на услугата удостоверяване на време, но същественото е, че ЗЕДЕП не поставя това изискване и не го свързва
с правното значение на електронните съобщения и документи.

Новостите
Няколко фактора променят тази ситуация. Административните съдилища приемат като доказателства електронни документи, подписани с универсален електронен подпис. Новият Граждански процесуален кодекс допуска при определени условия приемането на електронен документ като доказателство в процеса. Електронният търговски регистър ще съхранява електронни документи безсрочно. Предстои масово издаване на удостоверителни документи по
Закона за електронното управление.
Все повече ще възникват случаи, при които електронният документ се създава днес, а се използва след години. Електронен документ, получен от държавен орган, би трябвало да се използва многократно, независимо че е издаден отдавна. Един съдебен спор може да продължи години и да излезе извън срока на валидност на удостоверението за електронен подпис, с който е създадено доказателство - електронен документ. Страната, подписала документа, може да не е заинтересована от установяване на неговата достоверност и съзнателно да не продължи срока за валидност на удостоверението. В много случаи правото изисква дълготрайно запазване на документи – пет, десет и повече години, безсрочно. Същите изисквания ще се поставят и за техните електронни варианти.

Общият проблем
Всичко това поставя въпроса за качествата на електронните документи и процедурите за установяване на тяхната валидност. ЗЕДЕП не предписва нито сигурна и надеждна процедура, нито посочва изчерпателно достатъчните условия за определяне валидността на електронните документи. Когато разглежда проверката на усъвършенствания електронен подпис, чл. 17 от закона изисква само установяването на съответствия между частния и публичния ключ. Тази проверка не е достатъчна и не може да гарантира, че документът е създаден в условия и с процедури, които гарантират
неговата валидност. ЗЕДЕП не създава критерии и не изисква процедура за установяване на момента, в който документът е подписан. Българският закон допуска използване на технологии за създаване на електронни подписи с изтекли удостоверения. Възможно е антидатиране на подписите върху електронни документи. Достатъчно е часовникът на компютъра да бъде върнат назад към дата, попадаща в интервала на валидност на удостоверението, след което подписът да бъде положен дори в случаите на фактически изтекъл срок на удостоверението.
Към тази несигурност се добавя още една. След изтичане на удостоверението вече положеният електронен подпис не може да бъде удостоверен и не може да бъде даден безусловен отговор на въпроса – кога е подписан документът и дали тогава сертификатът е бил валиден.
Законът в чл. 40 задължава доставчика на удостоверителни услуги да удостоверява датата и часа на представяне на подписан с него електронен документ, но отново не поставя изискване документът да бъде непременно удостоверен като условие за неговата валидност. Разпоредбата задължава доставчика да предоставя тази услуга, а не определя задължителни качества на електронен документ. Дали подписът върху документа ще бъде удостоверен по този начин или не, зависи само от волята на подписващия и не е законово условие за неговата валидност. Никъде другаде в закона не се поставя изискването за създаване и приемане на електронни документи, подписани с универсален електорен подпис и придружени с удостоверение за време на подписването. Процедурата за подписване с универсален електронен подпис не съдържа задължителен елемент удостоверяване на време от доставчика. Практиката по създаване на документи, подписани с универсален електронен подпис говори същото. Не всички документи имат удостоверение от доставчика за дата и час на създаване. В практически аспект стои въпросът, че процедурите за удостоверяване на време са твърде сложни, а резултатите им не се присъединяват към самия електронен документ и не стават неотменна част от него.
Законът не дава отговор на въпроса – каква е юридическата сила на документ, подписан във време, когато сертификатът е валиден, но проверяван след изтичане срока на валидност на същия сертификат. Щом сертификатът не може да бъде проверен, то остава открит въпросът за валидността на подписа и на подписания документ.
След като не може да се установи чрез юридически регламентирани процедури и критерии валидността на документ, подписан с изтекъл сертификат, над всички подобни документи в дългосрочен аспект ще тегне заплахата за оспорване, непризнаване на юридическа сила и всички следствия на подобни спорове и отсъждания. Трудно може да се опишат последиците от една такава несигурност по отношение на търговския регистър, съдебните доказателства в гражданския
и административния процес, дейността на държавната администрация по Закона за електронното управление.
Някои от тези хипотези няма да се проявят в практиката. Например търговец, воден от добросъвестните си намерения, ще предпочита традиционните хартиени документи при регистрации, вписвания и пр. Но законът допуска и електронни документи. Търговци, които са планирали измамливи действия, имат и тази възможност. За тях законът в сегашния му вариант не създава необходимите прегради и механизми за предотвратяване на измами.
Недоумение буди обстоятелството, че у нас се пристъпи към създаване на нормативна уредба, за която можеше с лекота да се установи, че ще постави горните юридически проблеми. Например, само неколкократните отлагания на търговския регистър предотвратяват прилагането на сегашния режим на електронно подписване спрямо електронните документи и вписвания на фирми. Създадените и предоставени на Агенцията за вписванията електронни документи щяха да
породят в бъдеще непреодолими юридически проблеми, което щеше да има дълготрайно въздействие върху стабилността на търговските отношения. На практика подаваните по чл. 17 ЗТР електронни документи ще бъдат атакуеми с аргумент, че не може да се установи валидността на електронните изявления и документи по регистрационното производство. Тук възникват и други съществени проблеми от юридически характер.
Аналогична ще бъде ситуацията с всички електронни документи, издавани по Закона за електронното управление, ако до влизането му в сила не бъдат извършени необходимите изменения в ЗЕДЕП. Ако наредбата, предвиждана по чл. 37 ЗЕУ създаде специален режим за електронните подписи в държавната администрация, тогава ще възникнат други, още по-
съществени проблеми. ЗЕДЕП съдържа и редица други несъответствия, неизпълними изисквания и неприложими
правни фигури, които непременно следва да бъдат отстранени като условие за масово използване на електронни документи и подписи в българското право.
Необходими са съществени изменения в правната уредба на електронните документи и подписи. Те се налагат също и от обстоятелството, че законът създава разрешения, които съществено се различават от препоръките на Директива 1999/93 за електронните подписи.

Популярно изложение на темата - http://www.law.uni-sofia.bg/Kat/T/IP/T/EDOC/default.aspx

Броят на писма, колети и записи расте, конкуренцията също се увеличава

За мнозина може да прозвучи и изненадващо, но в епохата на глобалните комуникации и ИНТЕРНЕТ у нас пазарът на пощенски услуги изживява своеобразен Ренесанс. Анализ на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) за развитието на сектора показва, че за 2006 г. обемът на услугите е над 166 млн. лева, които са формирани от преноса на 161 млн. пощенски пратки. Само година по-рано оборотът е бил 125 млн. лева, а през 2004 г. - едва 101 млн. лева. Ако продължим с цифрите, предоставянето на пощенски услуги за миналата година се е увеличило с 33% спрямо 2005 г., а се наблюдава и стабилно увеличение на вътрешния пощенски пазар.

Над две трети от приходите за миналата година (111 млн. лева) са дошли от т.нар. неуниверсална пощенска услуга, в която попадат куриерските услуги, хибридна поща (предаването на информация по далекосъобщителен път и нейната физическа доставка до получателя под формата на стандартна пощенска пратка) и колетите от 10 до 20 килограма. По традиция тук конкуренцията е много жестока, тъй като освен “Български пощи” на нашия пазар действат големи играчи като ТNТ, DHL, FedEx, UPS и т.н. Доказва го и фактът, че само за една година КРС издаде лицензи на още седем оператори, а се очаква до края на годината техният брой да надхвърли 60.

Още по-интересна е ситуацията при универсалната пощенска услуга, която през миналата година е “завъртяла” 55.4 млн. лв. срещу 78.7 млн. доставени пратки. Тук се включва приемането, пренасянето и доставянето на вътрешни и международни пощенски пратки, парични преводи в страната и зад граница, пряка пощенска реклама и допълнителни услуги. Прогнозите на специалистите са тенденцията за увеличаване на пратките ще се запази и до края на 2007 година.

Оптимистичните очаквания се дължат най-вече на промяната в Закона за пощенските услуги, която даде възможност на пазара да излязат конкуренти на “Български пощи” ЕАД - досегашния монополист в сектора. За държавната фирма остана само т.нар. “резервиран сектор” - монополът върху писмата под 50 грама. За пратките над тази граница обаче, съперничеството се ожесточава все повече.

През 2006 г. КРС издаде две индивидуални лицензии - на “Тип Топ Куриер” и на “Еконт Експрес” за извършване на универсалната пощенска услуга. На 11 юли 2007 г. първата фирма откри и първата частна поща, разположена в столичния квартал “Младост”. Наистина цените на услугите ще бъдат малко по-скъпи от тези на “Български пощи”, но частниците ще наблегнат на бързината на доставката. Тя ще се дели на приоритетна (за максимално бърза доставка) и неприоритетна (която ще бъде с по-ниска цена). От T-Post обещаха до 2009 г. да инвестират около седем милиона лева за развитие на мрежа от клонове, а до 2011 г. да имат офиси в 122 населени места. Вместо пощенски марки Т-post ще използва стикери с персонални номера и баркод. Очакванията са до края на годината и другата лицензирана фирма - “Еконт Експрес”, да се възползва от възможностите на разрешителното, предоставено й от регулатора.

Навлизането на частните фирми променя доста сериозно ситуацията на пазара. Реално през последните години “Български пощи” имаха конкуренция единствено при услугата “пощенски парични преводи”, за която са лицензирани още три дружества - “Финанс Инженеринг”, “Фактор И.Н.” и “Изипей”. Общо за миналата година те са привели около 5.4 млн. лева за страната и чужбина. Частните фирми се ориентират предимно към транзакции от и към чужбина, тъй като те са далеч по-рентабилни.

За 2006 г. “Финанс Инженеринг” запазва непроменен обема на преводите си, но пък за сметка на това “Фактор И.Н.” афишира амбициите си през 2007 г. да ги увеличи четирикратно. Най-динамично се очертава развитието на “Изипей”, която излезе на пазара през август 2006 година. Сега компанията предлага няколко доста удобни услуги: внасяне и теглене на пари в брой, плащане на битови сметки (без такси за вносителя), получаване на пари в брой от чужбина, плащане на данъци, такси, комисиони, наеми, превод по банкова сметка и др. При това без предварителна регистрация или ограничения за начина на плащане (кеш, с дебитна или с кредитна карта), а получаването на паричните суми се извършва веднага след тяхното изпращане, независимо от разстоянието.

Все по-сериозната конкуренция на частните дружества и при предлагането на универсалната пощенска услуга допълнително ще свие пазарния дял на “Български пощи”. Той и без друго стабилно намалява през последните три години - от 50% през 2004-а, на 42% година по-късно, до 36% през 2006 година. От друга страна пък зараждащата се конкуренция мотивира доскорошния монополист да влезе бързо в крак със съвременните тенденции.

“До края на 2007 г. планираме да компютъризираме изцяло дейността си, като купим 3000 нови компютъра. Така ще променим изцяло технологията на работа - в миналото ще останат хартиените носители и дългите срокове за осъществяване на пощенските услуги. Паричните записи ще могат да се превеждат в реално време, а не както досега - най-бързият отнема до четири часа, а в най-отдалечените места стигат до два работни дни. Ще въведем възможността за плащане на лизингови вноски в нашите клонове, ще развием и каталожната търговия”, каза за в.”БАНКЕРЪ” главният изпълнителен директор на дружеството Енцислав Харманджиев.

Какво ще е бъдещето на пощенските услуги? Най-вероятно - по-кратки срокове за доставка, широка мрежа на покритие, електронно насочване и проследяване на пратките, бързи градски куриери със срок за доставка до час от момента на заявяването. И със сигурност пощальонът няма да звъни само два пъти, докато клиентът не даде или не приеме доставката.

Банкеръ

Microsoft Corp. създава нова изследователска група с цел бързо да разработи нови търсещи и рекламни технологии и да ги предостави възможно най-скоро на рекламодателите и клиентите.
Новият център, наречен Internet Services Research Center ще работи в сътрудничетво с уеб портала MSN и други групи в компанията. Центърът ще бъде базиран в Редмънд, Вашингтон и ще има екипи в Пекин и силиконовата долина.
През юни сайтовете на Google имат дял 49,5% в пазара в САЩ на търсещи машини, а Yahoo 25,1% и Майкрософт 13,2% според comScore Networks Inc. Хари Шъм (Harry Shum), който скоро бе повишен във вицепрезидент ще оглави новия център. Допреди повишнието Shum е бил главен учен в групата за платформите за търсене и реклама в Интернет.

Na 30.07.2007 бе извършена първата копка за изграждане на новия център за съхранение на данни на Microsoft в Сан Антонио. Центърът ще заема 500 000 квадратни фута площ и ще съдържа десетки хиляди сървъри. Ще заработи след една година. В центъра ще работят 75 души. Той е значително по-малък от други съоръжения на компанията, които са със същото предназначение. Microsoft са избрали екологично чисти технологии за изграждането и поддръжката след построяването на новия център за съхранение на данни. Сред тези екологично чисти технологии са използването на рециклирана вода, наричана още и сива вода за охладителните системи. Тази вода не е прясна, нито годна за пиене, но не съдържа никакви токсични отпадъци. Използването на тази вода спестява консумацията на електроенергия за пречистване. Камионите, които ще доставят строителни материали и ще извозват отпадните материали ще работят с биодизел. Съоръжението ще отделя количество въглерод, колкото и консумира.
Майкрософт прилага 31 критерия при избора на място за центровете си за съхранение на данни, повечето от които не е възможно да бъдат разкрити поради съобръжения за конкурентноспособност. Единият от тях, обявен от компанията е опазване на околната среда.

Microsoft Offers Works For Free

Мини кодове, наречени уиджет (widget), откриват пътя на нов вирусен маркетинг в социалните мрежи. Силиконовата долина гледа на тях като на подготвяща се интернет революция

В МОМЕНТА В СИЛИКОНОВАТА ДОЛИНА се разграбват територии. Но те не са истински (дори в града на технологиите продажбите на недвижимости падат), а са в мрежата. Онова, което дава храна на тази мания, звучи просто: уиджет (widget). В света на глобалната мрежа widgets са модули софтуер, които хората могат да изтеглят и заредят на страницата си в социалната мрежа или на блога си. Обикновено те приличат на малко прозорче или кутийка, натъпкана с полезни неща, с които потребителят се снабдява от специален уеб сайт или софтуерен пакет. Търсеният резултат може да е доста банален, като например прогноза за времето, любимия видео клип от YouTube как булдог кара скейтборд или списък с поръчани онлайн бижута от магазините Blue Nile.

Но widgets могат да са също “витрини” на магазини за продажба на продукти и услуги или пък на дигитални билбордове, където могат да бъдат публикувани всякакви реклами. Ако си направите уиджет, който тананика любимата ви песен, той може да препраща посетителите към Amazon.com, за да си купят албума на групата. Random House Inc. си има уиджет, който позволява с едно кликване да преглеждате и да си поръчвате новите издания от онлайн магазина на компанията. Може дори да получите част от приходите.

Заграбването на територии тръгна от внезапното хрумване на софтуерните специалисти, медийните компании и търговиите на дребно, че чрез уиджет техните програми, новинарските отрязъци, видео клиповете и продуктите могат да проникнат в първокласни недвижими терени в мрежата. Хората прекарват все повече време със съмишленици в блогове, онлайн общества и сайтове на социални мрежи като Facebook, MySpace, Hi5 и Tagged. В известен смисъл създаването на уиджет е нещо като пускане на облак от доброкачествени вируси. Те пренасят витрината на вашия магазин, видео клипа или рекламата до която и да е друга страница или профил в мрежата. И всички, които ги харесват, може да ги разпространят По-нататък. Така се получава лавинообразен ефект и в същото време се променя географията на мрежата.

Това кара някои технолози да заключат, че тези скромни малки кодове или приложения - както още са известни widgets - може да поставят началото на трета фаза в развитието на интернет. През първата потребителите пишеха адреса на уеб сайта или портала, за да намерят необходимата им информация. В средата на 90-те се появиха търсачките, които даваха бърз и удобен начин на сърфиращите да откриват нужната информация и продукти. “Не може да се твърди, че уиджет предвещава смъртта на порталите или търсачките, но той дава в ръцете на потребителите още по-големи възможности да станат дистрибутори, издатели и редактори на съдържание - твърди Куинси Смит, президент на CBS Interactive. - He можем да накараме всички да се разровят в уеб сайта на CBS. Вътрешните страници просто никой не ги отваря.”

Марк Андрийсен е пряк свидетел на цяла уеб епоха. Той е съосновател на Netscape Communications Corp., която предизвика уеб революцията през 1994 г. с разработването на комерсиален уеб браузър. Сега е убеден, че се случва нещо подобно. “Мисля, че интернет претърпява огромна промяна - казва Андрийсен, който е съосновател на Ning Inc., предоставяща услуги за създаване на сайтове за социални мрежи. - Сега идеите могат да се разпространяват в милиони уеб сайтове. Това е страшно вълнуващо, защото много бързо може да се разраснете. Големите widgets имат потенциала да се превърнат в новите мрежи.”

Истинска суматоха настана на 24 май, когато Facebook Inc. обяви, че ще предостави кода на сайта си и ще даде значителни икономически и дистрибуторски права на специалистите, разработващи widgets. И докато MySpace.com дава възможност на външни потребители да копират приложения на собствения й сайт, Facebook - засега на второ място по популярност сред социалните мрежи - отива още по-далече и им дава възможност да черпят от нейната база данни с потребителски профил, за да увеличи ползата от widgets. Facebook също предоставя дискретни места на сайта си, където специалистите могат да съхраняват 100% от прихода, който генерират от реклама и електронна търговия.

Това става по следния начин: кликвате на уиджета на филма Flixter, който сте инсталирали на страницата си с профил във Facebook, и се превключвате към място, където може да направите каталог на гледаните филми заедно с вашия рейтинг и рецензия, или пък да видите страници, които показват рецензия и рейтинги от ваши приятели, програмата на кината и филмови трейлъри. И когато например приятелят ви Тод публикува рецензията си за новата анимационна поредица Ratatouille, Facebook ви известява на вашата страница с новини. Кликвате върху линка “Виж рецензиите от Тод” и се зарежда неговата филмова страница. Всичките ви приятели виждат, че сте стартирали тази програма. И т.н.

За редица уеб потребители widgets са форма на себеизразяване. Уилям Тинклър, 23-годишен студент по право в University of South Carolina, прекарва по няколко часа седмично в сайта на Facebook. На страницата си поддържа общо пет уиджета, а приятелите му получават съобщение при публикуването на всичко ново. Един от тези widgets показва кориците на книгите, които чете в момента, друг съобщава на приятелите, влезли в профила му, какви филми иска да си купи от онлайн магазина за филми и видео Netflix. Освен това има карта на света, където посетените от него места са маркирани в синъо. На уеб сайта има и политически барометър, който показва неговата ориентация в консервативно-либералната скала и където има място за бъбрене с приятели и предаване на различни емоции чрез смешни жестове. “Смятам, че това е още един начин да изразиш самоличността си”, отбелязва Тинклър.

В средите на софтуерните компании промяната на Facebook е посрещната като сигнал за състезание. Хади Партови, съосновател и председател на iLike Inc., дава срок от три седмици на своя развоен екип да разработи версия на Facebook за програма на iLike, която да позволява споделяне на любими автори и песни между потребителите. Така група приятели от Facebook могат да си изпратят съобщение, че ще ходят на концерт, и програмата iLike има грижата да го изпрати автоматично. След това предлага списък с други изпълнители, харесвани от останалите приятели. Ако кликнете върху линка “Кой ще ходи”, се показва страница с имената и снимките на 345-има души, заявили намерение да отидат на музикалното събитие. Освен това компанията получава пространство в уеб сайта на Facebook, където може да продава реклами, албуми или билети за концерти.

Резултатите са удивителни. За шест месеца iLike успява да регистрира милионния си потребител на програмата, достъпна за сваляне от корпоративния сайт. А след първата седмица на сътрудничеството с Facebook регистрира още един милион потребители. Компанията е офиси в Сан Франциско и Сиатъл е принудена да наеме два товарни камиона, за да пренесе компютърните сървъри, необходими за това стълпотворение. В момента iLike се нарежда на трето място по популярност сред приложенията на уеб сайта и има повече от 4 милиона потребители. Освен това продава реклами и взима комисиони от продажбата на концертни билети и нови версии на продукта. “Вече печелим повече пари от Facebook, отколкото от нашия уеб сайт”, твърди Али, главен изпълнителен директор на iLike и брат близнак на Хади.

Скептиците припомнят, че треската за widgets носи много от характеристиките на предишните интернет увлечения, генерирали повече емоции, отколкото приходи. Преди няколко години техноманиаците приветстваха бурно излизането на подкастовете като следващата технологична революция, но до момента те не са надхвърлили първоначалния си ефект. Вече се виждат признаци за свръх емоционално възприемане на widgets. На 10 юли компанията за рискови капитали Bay Partners стана обект на насмешка от някои среди, когато пусна фонд на стойност десетки милиони долари специално за инвестиции в widgets, създадени за страниците на Facebook. А в блогосферата вече се говори за “умора от приложения”.

Но големите корпорации от света на медиите, издателствата, технологиите, комуникациите, развлекателната индустрия и търговията вече са запалени по уиджет манията. Наскоро Reebok International Ltd. създаде маркетингов уиджет, наречен Shoe Fight, c който потребителите могат да си моделират собствен модел маратонки и да го публикуват на уеб сайта си. IBM внедрява различни widgets в софтуера си, включително и приложение, с което служителите могат да преобразуват непрочетените имейли в аудио файл и да си го прослушат на път за вкъщи.

Google Inc., най-мощната технологична сила 6 интернет за момента, също проявява сериозен интерес към widgets. През юни компанията представи програма за привличане производителите на widgets, като предложи субсидии по $5000 или инвестиции на стойност $100 000. Освен това Google тества Gadget Ads, с която търговците могат да преобразуват статичните си реклами в избран уиджет, като добавят анимация, видео, новини в реално време или маркетингови данни. По време на WidgetCon 2007, конференция на 150 маркетолози и технолози в Ню Йорк на 11 юли, мениджърът за бизнес продукти на Google Кристиан Остлиен сподели, че компанията заделя същия технологичен капацитет за разработване на widgets, какъвто използва и за своите търсачки. По мнението на Google widgets дават на хората възможност да персонализират своето уеб преживяване и в същото време да произвеждат по-ефективни реклами. “Виждам ги като новата форма на реклама”, споделя Мариса Майер, вицепрезидентът на Google за търсачките и потребителите.

Стойността на някои водещи създатели на widgets вече е известна и инвеститори на рискови капитали и големи интернет играчи не жалят пари за подобни проекти. По неофициална информация на 30 май Fox Interactive

Media, компанията майка на MySpace, е платила $300 млн. за Photobucket - софтуер за widgets е опция за споделяне на снимки, и $20 млн. за Flektor, е който се правят widgets за редактиране на видео, финансистите и предприемачите обобщават, че може би десетина компании в Силиконовата долина в момента управляват активи за над $100 млн. “widgets са фундаментално важна идея”, казва Винод Кошла, един от изтъкнатите рискови инвеститори в Силиконовата долина, инвестирал в две фирми за widgets: Slide и iLike. “Вярвам, че този бизнес крие потенциал за милиарди долари.”

Ако widgets действително бележат следващия интернет бум, това може да размести големите пластове в бизнеса. Тези малки приложения подкопават усилията на редица компании да подобрят уеб присъствието си в рекламната индустрия, като се мъчат да измерят присъствието си в мрежата чрез брой посещения или време на престой в уеб сайта. В свят, в който уеб сайтът може да бъде надробен на хиляди парченца, widgets дават нова дефиниция за уеб сайт и уеб аудитория. Освен това с тяхна помощ може да се стимулира намаляване влиянието на големите уеб портали.

widgets могат също така да превърнат всеки блог или уеб сайт в рекламна платформа. Tumri, млада компания за онлайн рекламиране, е разработила widgets за онлайн витрини на Wal-Mart, онлайн магазина за обувки Zappos.com, Macy’s и Sears. Всеки непрофесионален потребител, който има свой уеб сайт, може да се абонира за магазините за widgets на Tumri и да си избере продуктови категории, които да рекламира или продава на сайта си. Например един блогър на тема мода може да продава луксозни чанти от Macy’s. Ако търговецът няма нищо против стоките му да се продават на това място, всеки може да си внедри уиджет на сайта. Политиката на Tumri е приходите да се разпределят 50/50 за всяко кликване.

Това явление е вече мини революция. Само си помислете какво ще се случи, когато социалните мрежи станат мобилни. С малкия си и непретенциозен размер widgets са готови приложения за мобилни устройства, като новия iPhone на Apple. Както се е случвало и преди, разгарянето на творчески хаос в Силиконовата долина подготвя пътя за сигурни и дългосрочни печалби от новия бизнес модел. Симбиозата между widgets и социалната мрежа може, наистина може, да се окаже ключовият момент в този процес.

ЩО Е ТО?

Мислете за widgets като за начин да ОБЛЕЧЕТЕ И ПЕРСОНАЛИЗИРАТЕ страницата си във Facebook, блога или дори деектопа на личния си компютър. Това са мънички, ярко оцветени ленти с текст или непретенциозни кутийки, които се появяват отстрани на страницата. Те обаче са много мощно средство като канал за новини, помощник при пазаруване или информационен гид 6 света на любимите рок групи или наскоро сниманото видео. Една голяма атракция: widgets ИНФОРМИРАТ, а не просто препращат като линк към друг страница, например фото сайта Flickr или новинарския сайт Wcalhcr.com. НЕВЕРОЯТНО ЛЕСНИ ЗА ПОЛЗВАНЕ, widgets може да се превърнат в наркотик. Например Във Facebook получавате известие всеки път когато “приятел” добави нов уиджет. Ако ви харесва, може и вие да си го свалите - само с едно кликване.

БИЗНЕСЪТ С widgets

Колко се печели от widgets и кой прибира печалбата, зависи от вида на предоставената услуга

ИЗГРАЖДАНЕ НА БРАНД

МАРКЕТОЛОЗИТЕ плащат на създателите на widgets за разработването на забавни програми, които може да бъдат споделяни и които рекламират техния бранд. Обикновено рекламодателите плащат твърда такса за създаването на този вид приложение - в някои случаи и повече, когато потребителят инсталира или кликва върху уиджет.

FREEWEBS създава уиджет за REEBOK, позволяващ настройване на приложението VIRTUAL SNEAKER, “вграждане” на собствения уеб сайт и “битка” е маратонките на други потребители.

ЕЛЕКТРОННА ТЪРГОВИЯ

РАЗРАБОТЧИЦИТЕ СЪЗДАВАТ widgets за пазаруване и продуктови листи. Потребителите купуват продуктите направо чрез уиджета или с кликване върху линк се прехвърлят към онлайн магазина. Създателят на уиджета и собственикът на уеб сайта обикновено получават сума от онлайн магазина като дял от единична продажба.

ЗАБАВЛЕНИЯ

ТЕЛЕВИЗИОННИТЕ И ФИЛМОВИТЕ СТУДИЛ

произвеждат видео плеъри е опции за споделяне, на които може да се гледат видео клипове или цели шоу програми. При публикуване на реклами приходите може да се споделят, ако става дума за голям уеб сайт. Собствениците на малки уеб сайтове обикновено не получават нищо.

widgets, създадени от RECORD LABELS AND BANDS, дават възможност за качване на песни, музикални видео файлове или списъци е музика на собствения уеб сайт. От тях може да има връзка към онлайн магазини като Amazon.com. Обикновено създателят на уиджета или собственикът на уеб сайта получават дял от продажбите.

Уиджетът на TERAPEAK изброява продукти за продажба в eBay. Собствениците на уеб сайтове поставят код, чрез който eBay им плаща въз основа на приходите и броя на новите потребители, привлечени от уиджета.

По време на баскетболния мач на колежите MARCH MADNESS CBS пуска уиджет, чрез който информира феновете за ПОСЛЕДНИТЕ РЕЗУЛТАТИ от срещите и публикува новини.

Онлайн музикалният сайт MOG притежава уиджет за споделяне, чрез който може да се КУПУВАТ СХОДНИ ПЕСНИ от ITUNES и AMAZON. Дял от продажбите е запазен за MOG.

Спенсър Е. Анте, Хедър Грийн и Катрин Холахан
BusinessWeek

Нови търсачки се надяват да изпреварят Google в откриването на личности

ДЖЕЙ БХАТИ смята, че е открил слабото място на Google. Гигантът в търсачките не е добър при откриването на информация за хора. Търсене в Google за определен индивид може да върне десетки хиляди линкове за части от секундата. Но ако не кликнете върху един от тях, няма как да знаете дали това е човекът, когото търсите. Например търсачката не прави разлика между певеца Джеймс Браун и спортния коментатор Джеймс Браун.

Именно тук се намесва компанията на Бхати Spock. Предвижда се неговата търсачка за намиране на данни за хора да бъде пусната през август. Тя търси в социални мрежи като Linkedln, MySpace, Facebook и други сайтове, където хората редовно публикуват информация за себе си и другите. След това подрежда тази информация в кратко резюме за даден човек - неговата професия, интереси, възраст, семейно положение и роден град. С едно кликване върху резюмето се стига до свързаните уеб сайтове и известните връзки.

Spock е една от дузините компании за търсене в определена ниша, опитващи се да спечелят част от $60 млрд., които според прогнозите ще бъдат изразходвани в маркетинга на търсачките през следващите четири години. Бхати иска компанията му Spock да стане сайтът, който хората посещават, за да откриват подробности за определен човек.

“Търсенето на хора в обща търсачка е като да се опитвате да намерите игла в купа сено” - обяснява Бхати, един от създателите на Spock.

Специализацията може да се окаже единствената жизнеспособна стратегия за новите търсачки. Преднината на Google изглежда недостижима. Почти 50% от всички търсения се правят в Google според едно изследване от агенцията comScore. Нейният дял е останал висок въпреки конкуренцията на Yahoo! (25.1% от търсачките) и Microsoft (13.2%). В някои ниши играта на търсенето е все още широко отворено поле. Ключът е идентифицирането на подходящата ниша. Пътуването, здравето и финансите са вече пренаселени от конкуренти. При търсенето на личности обаче няма ясен победител. Новооткритите включват Wink, която е подобна на Spock, и Zoomlnfo, специализирана за корпоративни шефове. Те се борят за около 30% от 7 млрд. търсения в мрежата за личности, извършвани в САЩ всеки месец. Около половината от тези запитвания се отнасят до знаменитости. Другата половина са за не много известни хора: бизнес контакти, бивши приятели, бивши любовници и др.

Spock и други подобни съдържания на сайтове връщат информацията, която търсещият в мрежата може да намери така или иначе; те просто го подчертават по-ефективно. И не включват телефонни номера и адреси. Но според застъпниците на защитата за личните данни много хора, които изпълват страниците в мрежата е лична информация, се заблуждават, че ще я видят само техните “приятели” -или поне юзърите на социалната мрежа. “Онова, което хората не са разбрали, е, че информацията, която според тях трябвало да бъде ограничена само до потребители в техните мрежи, е достъпна чрез търсачките” - твърди Марк Ротенберг, изпълнителен директор на Electronic Privacy Information Center във Вашингтон.

Големите търсачки са зле измислени, за да намират информация за почти неизвестни хора. Google например връща резултати, базиращи се на известност при търсенето на термини в дадена уеб страница и на броя на свързаните е нея сайтове. Това е страхотен модел за намирането на авторитетни източници за често дискутирани хора като баскетболиста Майкъл Джордан. Не е толкова лесно обаче, когато търсите информация за някой човек със същото име, който работи в обикновен офис в Юта, например.

Дали това ще е достатъчна причина за хората да се прехвърлят от Google и да започнат да сърфират чрез Spock и Wink, времето ще реши.

Катрин Холахан
BusinessWeek