В корпоративните уебсайтове на по-популярните компании и марки у нас влизат средно по 100 души на ден. Това каза за “Монитор” Горица Белогушева, мениджър “Маркетинг и продажби” в ABC Design & Communication. Страниците на не толкова известните фирми пък привличат около 50 посетители за седмица.
Тези цифри обаче са валидни за периодите, когато не се провежда рекламна кампания, която да популяризира съответния корпоративен сайт. Започне ли такава, посещенията скачат рязко, като достигат средно 800 до 1 000 на ден. За целия период на времетраенето на кампанията, който обикновено е около 2 седмици, страницата може да привлече 9000-10 000 души, допълни Белогушева.
Интернет потребителите рядко разглеждат уебсайтове на фирми, просто за да убиват време, обясни Геновева Петрова, директор “Бизнес развитие” в ICYGEN. Тяхната цел обикновено е да намерят нещо полезно - информация, адрес и телефон, възможност за онлайн пазаруване или онлайн резервации, полезни линкове или забавление.
Затова е много важно, когато посетителят влезе в един корпоративен сайт да може да намери това, което търси. Ако той е там, за да купи нещо, трябва лесно да се ориентира как да го направи. Ако възможностите на страницата са ограничени и няма много опции за използване, текстът не е добре написан или външният вид на сайта е остарял, той започва да изглежда така, сякаш никой не го поддържа. В такъв случай, всеки ще реши, че компанията не се развива добре, каза още Петрова.
Също така, ако корпоративният уебсайт не е добре направен, той изпраща съобщение на всички посетители, че фирмата е посредствена и тогава тя губи потенциални клиенти.
Една от най-вероятните групи посетители на уебстраницата на една компания са бъдещите служители. Ако фирмата иска да назначи най-добрите хора, тя трябва да има сайт, който ще ги привлече. В този случай инвестицията в атрактивна и функционална интернет страница ще спести инвестирането на средства и време за набиране на кадри.
Около 30 месеца е животът на интернет страницата

Един уебсайт има около 30 месеца живот, каза Геновева Петрова. След това повечето страници имат нужда от обновяване или от цялостна промяна. В зависимост от това колко е остарял сайтът, колко професионално е бил разработен първоначално и как е бил поддържан досега, той трябва да получи подходящо внимание, за да бъде “облечен по последна мода”. На професионален език това означава изработване на маркетингова концепция, информационна архитектура, графичен дизайн, програмиране, изграждане на база данни. Също така, сайтът трябва да бъде оптимизиран за търсачките, да бъде обновено неговото текстово съдържание, да премине тестове и контрол на качеството, инсталиране и поддръжка.

Александра Георгиева
“Монитор” 25 юли 2006 , 20 стр

Интерактивен сайт “преподава” журналистика

Добрите професионалисти знаят, че винаги има какво да научат, за да станат още по-добри. Проблемът често е в липсата на време за допълнителни курсове и обучения. Това с пълна сила важи за журналистите, чиято работа рядко се ограничава в рамките на осемчасовия работен ден. И все пак решения има. Едно от тях е дистанционното обучение. Може би мислите, че е прекалено сложно и скъпо? Не е задължително да е така.

Какво е “Нюз юнивърсити”

Това е електронен сайт, който предлага обучение на журналисти и студенти по журналистика чрез интерактивни дистанционни програми. “Нюз юнивърсити” (News University или университет по новинарство) е проект на Института за медийни науки “Пойнтър” (Poynter Institute for Media Studies), който функционира от април 2005 г. с финансовата подкрепа на Knight Foundation на братята Джон и Джеймс Найт. Електронното училище предлага достъпни интерактивни курсове, предназначени за журналисти с различен опит от печатни, онлайн издания, радио или телевизия. За една година от услугите му са се възползвали повече от 15 000 потребители от 157 страни.

Амбицията на създателите е да превърнат “Нюз юнивърсити” в международен образователен форум, където обучението да се провежда на различни езици. Засега обаче, за да се възползвате от курсовете, трябва да знаете английски.

Какво можете да научите

Към момента “Нюз юнивърсити” предлага повече от 25 различни курса. Повечето от тях са безплатни. Те покриват различни сфери на журналистиката: от лидерство и мениджмънт до писане на репортаж и издателска дейност. Можете още да научите особеностите на електронната журналистика, на онлайн изданията, на визуалната журналистика, да си отговорите на въпроси, свързани с професионалната етика и обучение. Курсовете ще ви помогнат да се научите да пишете по-интригуващо, да завладявате вниманието на читателя още от първия ред или да разкажете история със средствата на фотографията. Има съвети за това как да отразявате специфични теми и дори как да се разбирате с редактора си.

Гъвкавост по ваш избор

Електронното училище разполага с три вида образователни модули.

Самостоятелните, или така наречените асинхронни модули, дават възможност да оцените по достойнство основното предимство на дистанционното обучение - неговата гъвкавост. Участниците могат да започват и прекъсват курса, когато искат, да напредват според собствения си ритъм и да се връщат назад, ако изпитват необходимост да преговорят материала. При това модулите използват интерактивна технология, което ги прави достатъчно атрактивни.

Групови (или полусинхронни) семинари. Участниците “се срещат” във виртуалното пространство, като се включват от различни места и по различно време на денонощието в рамките на един курс от няколко дни или седмици. Ръководителят на курса дава на групата обяснения, свързани с новия материал, модерира дискусиите и оказва индивидуална помощ.

Електронни семинари (или синхронни модули). При тях връзката става “на живо”. Участниците могат да се включат от своите домашни или служебни компютри и да задават въпросите си в реално време. Ако това е невъзможно, семинарите се записват и могат да бъдат ползвани като част от самостоятелните модули.

Достъпността е предимство

За да поставите началото на своето дистанционно образование, трябва да се регистрирате на сайта на “Нюз юивърсити” , да изберете курс и да учите. Няма специални технически изисквания. Семинарите са уеббазирани и няма нужда от почти никакъв специален софтуер. За някои видове обучение все пак се налага да разполагате с Flash player устройство (Flash player plug-in).

Дистанционното обучение в “Нюз юнивърсити” е съобразено с нуждите и ограниченото време на работещите журналисти. По тази причина голяма част от уводните курсове отнемат не повече от два часа. Участниците могат да се включват и да напускат семинарите по всяко време в зависимост от своята ангажираност.

За изтеклата една година отзивите на участниците са повече от задоволителни. Седемдесет и два процента от преминалите някакво обучение в News University го определят като полезно, 86% са готови да се включат в друг курс, а 72% с удоволствие ще препоръчат на колега тази форма на професионално усъвършенстване. Може би това сте вие.

С новия Семеен кодекс на правосъдното министерство
Вкарват брачните договори в регистър
Те трябва да са подписани от двамата съпрузи и нотариално заверени

За първи път у нас съпрузите могат да сключват брачен договор. Той задължително трябва да бъде регистриран в специален централен регистър, който ще се води от Агенцията по вписванията и ще бъде публичен. Това предвижда изцяло новият Семеен кодекс, изработен от правосъдното министерство. Досега имуществените отношения между съпрузите се уреждаха по два начина - законов режим на общност и законов режим на разделност.

С новия кодекс се дава и трета възможност - подписване на брачен договор. Ако съпрузите не са избрали и изрично посочили кой режим са избрали,

св прилага законовият режим за общност

С брачния договор се уреждат само имуществени отношения между съпрузите, като се посочва кой каква част от имуществото, придобито по време на брака, притежава. Регламентират се правата на съпрузите върху притежаването от тях имущество преди брака, като се включва и каква част единият прехвърля на другия. Брачният договор урежда и начина на управление и разпореждане с имуществото, участието им в разходите и задълженията, както и какво ще вземе след евентуален развод. В него трябва да се посочи издръжката на съпрузите през време на брака и след прекратяването му, както и издръжката на децата от брака.

Забранява се обаче в брачния договор да бъде вписано какво става с имуществото при евентуална смърт на единия от съпрузите, както и уговорката, че имотите на една от страните, придобити преди брака, ще станат съпружеска имуществена общност.

Брачните договори трябва да се сключат лично от съпрузите в писмена форма и да бъдат нотариално заверени, пише в Семейния кодекс. Режимът, който са избрали семействата, за да уредят имуществените си отношения, ще бъде вкаран в централния регистър. Така

ще има яснота и сигурност за съпрузите,

както и гаранции за трети лица, които могат да сключат сделки с единия от двамата. Регистрацията на режима се извършва служебно и това е задължение на длъжностното лице в общината, което е извършило бракосъчетанието.

Брачният договор може да бъде прекратен по всяко време, както по взаимно съгласие на единия съпруг, така и по искане на единия, но само ако интересите му са сериозно застрашени или тези на децата.

Премахва се общността на паричните влогове. Но не им се забранява, ако искат да притежават съвместен влог. Тези обаче които сега имат общи влогове, не могат да ги разделят.

Предвиждат се промени и при сключването на брак.

Премахва се предварителното заявяване на брака, както се изисква сега. Запазени са и двата вида развод - по взаимно съгласие и по молба на единия съпруг. Отпада обаче задължението съдът да се произнесе по вината при развод при иск на съпруга. Признаването на вина не може да бъде основание съдът да откаже да разтрогне брака. Законът дава възможност съпрузите да се обърнат към медиатор за уреждане на брачните си отношения.

Вече няма да се изисква да са минали три години от брака, за да се даде развод по взаимно съгласие.

В кодекса подробно е уредено при кого остава семейното жилище след развода. Обикновено то се дава на този, при когото остават непълнолетните деца.

Антоанета Никова
“24 часа” 25 юли 2006 , 8 стр.

Опит за класификация на запознанствата в мрежата

Браковете вече не се случват на небето, а в интернет. Младите все по-рядко вярват на случайни срещи и търсят съдбата си в глобалната мрежа. Момичетата не чакат принца, въздишайки до прозореца, а прибягват до други методи.

В същност защо да вярваме, че мъжът на живота ще дойде при нас в парка или в супермаркета, когато могат да бъдат атакувани най-известните сайтове за запознанства. Там, разбира се, слагаме най-хубавите си снимки и си правим най-хубавата самореклама.

Красивите, успели и самотни героини от “Секса и града” отдавна не са повод за ехидни шегички. Темата за търсенето на “мъжа на мечтите” е актуална не само за състоятелните разведени красавици над 30. А какво да правят онези, които не са успели нито да направят кариера, нито да се омъжат, а на всичко отгоре далеч и не са красавици? Ако в големите ни градове девойките с размери и вид на фотомодели и манекенки се срещат в изоболие по главните и недотам централни улици, то “сивите мишки” са още повече. При това още от 15-годишни момиченцата ги плашат с бабините деветини за “старите моми”, в които ще се превърнат, ако си нямат постоянен приятел или поне армия от ухажори. Момичетата над 20 вече са изморени и разочаровани от срещите тип “за по една нощ” и започват сериозно да се замислят къде е онзи единствен любим. На всичко отгоре и мъжете вече са се изродили и за нищо не стават, поне така мислят повечето представителки на прекрасния пол. Загледаш се по някой чаровен стилен мъж, а на следващия миг по нещо забелязваш, че е от онези - обратните. Ако не сте забелязали и жените се заглеждат по симпатичните и красиви представителки на техния пол. И в един момент идва време да си зададеш въпроса: Майчице, какво става, къде отидоха мъжете?
Как къде - в интернет са. Влизаш в някой сайт за запознанства и ще се умориш да избираш: сексапилни синеоки блондини, тъмнооки красавци с латино чар, солидни бизнесмени, наперчени шварценегеровци, интелектуалци, романтици, поети, байкъри, мотористи, ар-енд-би маниаци, тузари, страстни любовници, верни мъже, обединени от общия признак, че са …виртуални. А как да разберем дали зад снимката на младичкия симпатяга не се крие някой закоравял коварен сваляч, отдавна прехвърлил средната възраст?
Съдейки по опита на приятелки и колежки, изводите за виртуалните флиртове са няколко:
- Виртуалните романи също завършват със сватба. Методът “хвани бика за рогата” е хубав заради това, че след като си уговорите среща, можете да видите човека, поведението му и да си поговорите на живо. Максимум до час ще разберете дали си заслужава да продължите взаимоотношенията си. Методът е добър заради това, че не е нужно да си губиш времето с дълги кореспонденции, от които нищо няма да излезе. Просто питай направо…
- Търсенето на любим в мрежата понякога става толкова увлекателно, че човек забравя за какво въобще е влязъл там. Понякога си прави по две - три срещи на вечер и забравя на кого какво е говорил и кой как изглежда. Ползата от метода “Количеството води до качество” е, че ставаш специалистка по класификация на мъжете. Дори по външния му вид и след две думи разбираш “своята истина за мъжа”, включая това, че знаеш какво ще ти каже след 5 минути, какво бельо предпочита и кои са любимите му пози в леглото.
- Виртуалният роман може да си остане виртуален. Има хора, които си пишат с години, засипват се с признания в любов и планове за бъдещ живот, но така и не се срещат на живо. Всичко, което имаш е снимката му от младежките години и цяла стихосбирка от поетични послания.
Изводът от метода “Виртуална приказка” е живейте в реалността, общувайте с реални мъже, тайнствените виртуални любовници не взимайте на сериозно - нали сърцето ще се разбие наистина.
- Внимателно чети какво е написал мъжът в профила си. Ако той е пише, че връзката му трябва само за секс и той ти прави среща, не му се обиждай, че още от първите минути започва да обсъжда сексуалните си пристрастия. Тук влиза в действие “методът на аналитика” - внимателно четеш и веднага отхвърляш това, което не искаш.
- Не вярвай на думи и стихове. Не всеки притежава умението да ти завърти мозъка, но такива специалисти вече се навъртат доста. Много момчета, а и по-зрели мъже си правят състезание с приятелите на кого ще му клъвнат повече жени в нета. Има и такива, които правят среща на няколко момичета едновременно, за да могат да отсеят от своеобразния мини кастинг “най-доброто”.
Ако сте се сблъскали със случая “Животът е игра” - не се връзвай, опитай да направиш същото и ти - върни им го поне веднъж.
- Интернет е полезен и чрез него можеш да се срещнеш с интересни хора или да направиш нови приятелства. Не е задължително запознанството ви да прерастне в романтичен роман или страстна връзка. В лицето на новия си познат можеш да срещнеш пролезен събеседник или другар по интереси. Методът “По-добре 100 приятели, отколкото 100 жълтици” се състои в това, че кореспонденцията с нови хора може да ти донесе ново увлечение или хоби, да научиш маса полезни неща и по-добре да схванеш мъжката психика.
Най-важно е да не губиш вярата, че втората ти половинка броди някъде по света и също толкова силно желае да те срещне. Научи се да не се разочароваш, а да извичаш за себе си полезен опит от всяка ситуация. Живей пълноценно, а интернет направи свой помощник.

“Дума” 25 юли 2006 , 22 стр.

В прошлом году в Санкт-Петербурге появились билборды с изображением девушки и подписью к ее фотографии: «Беру в рот и легко и эффективно чищу между зубами». Столь «оригинальным» образом компания Prosperity рекламировала свои гигиенические средства для чистки зубов Flosstik. Разгневанные петербуржцы обратились в Городской центр размещения рекламы (ГЦРР), и по настоянию местной администрации скандальные плакаты были заклеены.

Главная задача любого рекламного сообщения – привлечь внимание целевой аудитории. Cовременный потребитель ежедневно сталкивается с 3000 рекламных сообщений. Вполне естественно, что человек старается защитить себя от столь массированной информационной атаки. По мнению маркетологов, у потенциальных покупателей вырабатывается «иммунитет» к наружной рекламе с нейтральными слоганами, и они ее просто перестают замечать. Значит, полагают рекламодатели, надо сделать рекламу эпатажной. И на городских улицах появляются, к примеру, щиты с обнаженными женскими ягодицами, рекламирующие… пельмени. Эту рекламную кампанию «Дарьи» помнят все, хотя плакаты висели в Москве и Санкт-Петербурге пять лет назад.

– Частое использование обнаженной натуры в рекламе обусловлено ее эмоциональной привлекательностью, – говорит редактор новосибирского интернет-сообщества рекламистов и маркетологов «Адверта» Евгений Лозовой. – Ведь изображаемые в рекламе женщины и мужчины – это не только домохозяйки, топ-менеджеры, примерные отцы и дачники с бутылочкой рекламируемого пива, но и объекты сексуального внимания.

Применение сексуальных образов в рекламе – один из основных способов воздействия на аудиторию, которые определил еще Дэвид Огилви: дети, животные, юмор и секс. Но российская рекламная индустрия изобрела еще один инструмент привлечения внимания публики – мат и двусмысленные слоганы.

В мае 2000 года компания «Евросеть» разместила рекламу со слоганом: «Евросеть! Евросеть! Цены просто ох…ть!». А сеть магазинов бытовой электроники «Эльдорадо» прогремела на всю страну рекламой пылесоса, который «сосал за копейки». Весной 2002 года запуск журнала MAXIM сопровождался слоганом: «Издатый для мужчин».

– На рынке много мужских журналов, поэтому мы хотели привлечь внимание к нашему изданию чем-то особенным, – рассказывает редакционный директор MAXIM Илья Безуглый. – Конечно, нам пришлось столкнуться с недовольством общественности, но наша целевая аудитория восприняла слоган просто на ура.

Похожий прием использовало и радио «Диско», начавшее вещание в июне 2004 года.

– Наш слоган «Я худею от радио “Диско”» многие слушатели произносят, опуская букву «д» в слове «худею», и очень веселятся, – говорит представитель радиостанции, пожелавший сохранить анонимность. – После стартовой рекламной кампании ежедневная доля слушателей радиостанции по Москве составила 1,3%, что считается отличным результатом для радиостанции-дебютанта.

По мнению Никиты Огурцова, креативного директора агентства Euro RSCG Moradpour, эпатаж – это просто один из жанров рекламы. «Можно не любить детективы или фантастику, но нельзя говорить, что это плохой жанр, – считает он. – Главное, чтобы эпатажный маркетинг был хорошо продуман. Вспомните рекламную кампанию Benetton с фотографиями Оливьеро Тоскани – она шокировала публику, но реально способствовала росту продаж».

Совместимы ли брэнд и эпатаж?

Какой бы скандальной ни была реклама, она не выполнит своих функциональных задач, если не будет ассоциироваться с брэндом. Пример успешного использования эпатажа – рекламная кампания пива «Тинькофф». Чтобы привлечь внимание целевой аудитории (так называемых «молодых профессионалов»), нужно было четко позиционировать пиво «Тинькофф» как имиджевый атрибут. Философия брэнда «Тинькофф» – это пропаганда либеральных ценностей, уважение к личности. Отсюда возник слоган рекламной кампании («Тинькофф – он такой один») и реклама, в которой молодой человек отдыхает на палубе яхты с двумя обнаженными девушками – чернокожей и белой. Четко ассоциируется с брэндом и реклама «Евросети».

– Благодаря нашим рекламным акциям потребитель воспринимает «Евросеть» как коллектив «своих, простых, не пафосных и прикольных ребят из народа». Именно так мы себя и позиционируем, – говорит руководитель рекламной службы «Евросети» Дмитрий Патрацкий. – Наши покупатели пьют пиво на улице, используют матерные выражения в повседневном общении, встречаются с друзьями – в общем, живут обычной жизнью среднестатистического россиянина. Мы разговариваем с ними на их языке.

Эпатаж можно применять и для выведения на рынок нового брэнда. Малоизвестная компания – страховой брокер «Энерджи лайф» – заявила о себе в Петербурге, разместив по городу плакаты в стиле «Окон РОСТА» и надписью «Трахнем страх!». По словам руководства «Энерджи лайф», уже через две недели после появления щитов в компанию стали поступать предложения о сотрудничестве от известных страховых фирм. Сейчас «Энерджи лайф» – главный партнер Ингосстраха в Санкт-Петербурге.

Группа компаний НМЖК использовала для вывода на рынок нового майонеза «Ряба» слоган «Все дело в яйцах!», придуманный агентством Instinct/BBDO Group. Представители компании НМЖК считают, что двусмысленность слогана сделала рекламу более запоминающейся, за счет чего и увеличился объем продаж товара.

Цель – привлечь внимание

Сеть салонов «Связной» успешно применяла в 2005 году двусмысленные слоганы при проведении специальных краткосрочных акций, приуроченных к праздникам или распродажам. Сначала в «Связном» были «Топ-модели доступны», а в преддверии 14 и 23 февраля, а также 8 марта страну заполонили щиты со словами «Даем влюбленным», «Даем мужчинам», «Даем женщинам». Через несколько дней на этих щитах появлялись изображения 15 телефонов, которые продавались по сниженным ценам.

– Благодаря проведению этих промо-акций продажи отдельных рекламируемых моделей увеличивались на 60-70% , – говорит директор по маркетингу сети центров мобильной связи «Связной» Алексей Чеботок. – Кроме того, резко повысилась узнаваемость марки в регионах, куда мы в то время только выходили, – в Южном федеральном округе, на Урале, в центральной России.

Такой прием эффективен и в тех случаях, когда рекламодатель хочет расширить целевую аудиторию. Сеть парфюмерных салонов «Л’Этуаль» разместила однажды серию рекламных постеров с фотографиями животных и надписью «Иди на запах!». Ассоциации у большинства потребителей были самыми негативными, поскольку им трудно было увязать эти образы с магазином элитной косметики. Многие называли эту рекламу пошлой и безвкусной, однако продажи компании резко пошли вверх. Представители «Л’Этуаль», комментируя этот рекламный ход, заявили, что они хотели завоевать новую целевую аудиторию – потребителей с низкими доходами.

Ошеломляющий эффект

Как считает президент рекламного агентства BBDO Moscow Игорь Лутц, эпатажная реклама позволяет экономить на медийных каналах: о ней начинают говорить, ее пересылают по электронной почте друзьям. Г-н Лутц уверен, что за эпатажной рекламой будущее и с каждым годом ее будет все больше и больше.

– Отношение потребителя к эпатажной рекламе мало предсказуемо. Однако в любом случае реакция аудитории будет результативной, ведь негативные отзывы могут решить поставленные задачи не хуже, чем позитивные, – утверждает старший копирайтер РА Provid/BBDO Сергей Зиновьев.

И действительно, в каждом городе, где появлялась реклама «Эльдорадо» с «сосущими пылесосами», ее запрещали буквально через несколько дней. Однако пресса так раздула этот скандал, что о компании говорили по всей стране. Сеть «Эльдорадо» не только повысила свою узнаваемость, но и сэкономила сотни тысяч долларов на дальнейшей рекламе продукта.

А после проведения рекламной кампании «Тинькофф», по словам директора по маркетингу Самвела Аветисяна, продажи марки увеличились на 63%. Марка прочно заняла одну из лидирующих позиций в своем сегменте.

Вице-президент по развитию рекламного синдиката «Идальго-имидж», а также организатор конкурса эпатажной рекламы «Позолоченная муха» Дмитрий Солопов эпатажную рекламу приветствует и считает, что она может быть эффективной для производителя, но при условии, что такая реклама не только провоцирует покупателя, но и информирует его о товаре и его преимуществах. Проблема в том, что часто реклама затмевает собой сам товар, который она призвана рекламировать. Да, она выделяется из общей массы и имеет широкий общественный резонанс. Но весь вопрос в том, что именно запомнят потенциальные покупатели. Дэвид Огилви предупреждал: «Когда говорят о вашей рекламе – плохо, когда говорят о вашем продукте – хорошо».

Автор: Любовь Ерохина-Кандалинцева
Источник: “Свой Бизнес”