Осигурителите, осигурителните каси и работодателите периодично представят в териториалните дирекции на Националната агенция за приходите (НАП) данни, свързани с осигуряването поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване (чл.5, ал.4, т.1 от Кодекса за социално осигуряване). Данни за осигуряването си подават и самоосигуряващите се лица. Данните се подават с образец на декларация, утвърден с Наредба № Н-8 за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Това е декларация обр. №1 “Данни за осигуреното лице”. Редът за подаване на данните е регламентиран в наредбата.

Декларацията се подава чрез попълване на утвърдения образец, на дискета и по интернет. Осигурители, които подават данни месечно за повече от едно лице, подават данните само на дискета или по интернет. Създадена е възможност осигурител, който не притежава електронен сертификат за подаване на данни по интернет да упълномощава лице, регистрирано с ЕИК по регистър БУЛСТАТ, което притежава електронен подпис да подава декларации от негово име. Упълномощаването се извършва чрез подаване на заявление в съответната териториална дирекция на НАП.

През 2006 г. няма промяна в данните, които се попълват в Декларация обр. №1 “Данни за осигуреното лице”. Попълват се данни за осигурителния стаж, осигурителния доход, осигурителните плащания и осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, осигурителните вноски за здравното осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване. Попълват се и данни за осигурителните вноски за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите” и облагаемия доход по Закона за облагане доходите на физическите лица.

За работниците и служителите, за управителите на търговски дружества, както и за тези, които получават доходи за работа на изборни длъжности, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване и за здравното осигуряване се внасят върху полученото брутно трудово възнаграждение, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход, определен по основната икономическа дейност на осигурителя за съответната професия на осигуреното лице. Минималните месечни осигурителни доходи по икономически дейности и квалификационни групи професии са определени в таблицата на чл.8, т.1 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2006 г. За проверка на осигурителния доход, върху който са внесени или дължими осигурителните вноски за тези лица, в Декларация обр. №1 се попълва кодът на икономическата дейност, в която е заето осигуреното лице, поредният номер на квалификационната група професия на осигурения и поредният номер на основната икономическа дейност на осигурителя. Поредният номер на квалификационната група професия на осигурения и поредният номер на основната икономическа дейност на осигурителя се определят от таблицата. В тази връзка осигурителите следва да имат предвид, че при определяне на квалификационната група професия на осигуреното лице с оглед определяне на минималния месечен осигурителен доход се използва Националната класификация на професиите (НКП), утвърдена със Заповед №54 от 26 март 1996 г. на министъра на труда и социалните грижи, а не новата национална класификация на професиите и длъжностите, утвърдена със заповед №742 от 27.12.2005 г. на министъра на труда и социалната политика. Националната класификация на професиите продължава да се прилага през 2006 г. при определяне на минималния осигурителен доход по основни икономически дейности квалификационни групи професии.

През 2006 г. при попълване на данни в декларацията за изплатеното парично обезщетение за временна неработоспособност или бременност и раждане (точка 17 „Парично обезщетение за периода на временна неработоспособност или бременност и раждане”) се попълва действителната сума на изплатеното парично обезщетение, без да се ограничава с оглед определяне на максималния осигурителен доход за здравно осигуряване.

Осигурителите подават данни за осигурените от тях лица не по-късно от деня, следващ датата, на която са били дължими окончателно осигурителните вноски за съответния месец - при изплащане на трудовите възнаграждения за месеца без авансовите плащания освен в случаите, при които се изплаща само аванс. За работещите без трудови правоотношения декларациите се подават не по-късно от 10 дни след изтичане на срока по чл.7, ал.5 от КСО - до 10-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължат. Самоосигуряващите се подават декларацията не по-късно от 10 дни след внасяне на дължимите вноски.

С чл.4 от Наредба №Н-8 се създава възможност самоосигуряващите по свое желание да могат да подават еднократно декларация обр.1 “Данни за осигуреното лице” за всяка календарна година. Право да подават еднократно Декларация обр.№1 имат само самоосигуряващите се, които са избрали да се осигуряват само за пенсия. Декларацията се подава до 20 февруари за всяка календарна година, в случай че осигуряването продължава от предходната година или е възникнало от 1 януари на текущата година.

Когато в течение на календарната година самоосигуряващо се лице започне или възобнови трудова дейност, може да подаде еднократно декларация обр. №1 за останалите месеци на годината. Декларацията се подава с попълнени данни за първия пълен календарен месец, зачетен за осигурителен стаж не по-късно от 10 дни след внасяне на дължимите осигурителни вноски.

Еднократни декларации могат да подават и самоосигуряващите се, които упражняват и трудова дейност по трудово правоотношение като осигурени за всички осигурени социални рискове върху максималния месечен размер на осигурителния доход.

Румяна Станчева
експерт по социално осигуряване

Плащане на данъци - по интернет или на гише

Дългите опашки, чакането и бавното обслужване в данъчните служби са кошмар за всеки български данъкоплатец. Общественото недоволство срещу начина на работа на данъчните съпътства неизменно всяка данъчна кампания през последните години. Проведено в края на януари изследване на „Алфа рисърч“ също установява силна поляризация в мнението за досегашното обслужване от данъчната администрация: съотношението удовлетворени/неудовлетворени е 1:1 за обслужването при подаване на декларации и издаване на удостоверения. А по отношение разрешаването на жалби и оплаквания отрицателните оценки преобладават в съотношение 1:2. Сред най-недоволните се открояват по-активните клиенти на данъчната администрация - жители на големите градски центрове, служители, свободни професии, частни собственици, заемащи мениджърски позиции и хората с високи доходи.
Новата Национална агенция по приходите прави стъпки в положителна посока в обслужването на физически лица, предоставяйки им повече възможности за алтернативни електронни услуги. Наскоро самата НАП обяви, че вече има подадени по електронен път данъчни декларации от граждани. Към настоящия момент обаче сред физическите лица продължава да преобладава нагласата лично и на място да изпълняват данъчните си задължения. Сред факторите, които ги възпират от ползване на електронни услуги, изпъкват липсата на достъп до интернет, незапознатост и недоверие във възможностите на електронната система.
За един месец услугите на НАП са ползвали едва 4 на сто от пълнолетните жители на страната, като оценката им за обслужването и при новите условия е силно поляризирана. Модернизирането на услугите само по себе си не е достатъчно да преодолее общественото недоволство. Така например в НАП не се допускат плащания в брой, а в същото време 70 на сто от данъкоплатците продължават да настояват именно на този начин за уреждане на задълженията. Предлаганите от НАП възможности за пощенски запис, чрез банков превод или интернет все още се възприемат от много малка част от хората. Към момента най-активни в ползването на електронни услуги са представителите на бизнеса: над 20 на сто от фирмите в страната вече подават декларации, плащат корпоративни данъци и осигуровки на служителите си по интернет.
За да могат и гражданите да усетят предимствата и да се възползват пълноценно от модерните форми на обслужване, паралелно с информационна кампания са необходими по-сериозни усилия за обучаване в ползване на услугите и осигуряване на безплатен интернет достъп на публични места. Защото за данъкоплат­ците доброто обслужване се изразява както във възможността всичко да се извършва на едно място, така и в очакването за достъпност на алтернативните форми.

Данните са от представително за пълнолетното население на страната изследване, проведено от агенция „Алфа рисърч“ през периода 20 - 27 януари 2006 г. сред 1168 души, и проведено през същия период изследване “Готовност на бизнеса и гражданите за ползване на електронни административни услуги”

Геновева ПЕТРОВА
Алфа рисърч

Малкият бизнес все още се финансира с потребителски заеми

По данни на официалната статистика в България микро, малкият и средният бизнес представляват 99.2% от общия брой на предприятията, като осигуряват 79% от общата заетост на населението, 54% от износа, 73% от вноса и 34% от брутния вътрешен продукт на страната. От което логично следва, че усилията за създаване на българска средна класа са на път да се увенчаят с успех. И тъй като по дефиниция тя трябва да бъде гръбнакът на пазарната икономика, от Брюксел особено внимателно наблюдават развитието на сектора. Още през април 2000 г. страната ни затвори главата от преговорите си с ЕС за малки и средни предприятия и прие да приложи изцяло правото на ЕС в раздела, без да поставя искане за преходен период или да възприеме европейското законодателство под условие. От което следва, че то ще бъде въведено от датата на присъединяването ни към ЕС - евентуално от 1 януари 2007 година.

Компетентният орган, отговорен да разработва и прилага политиката за ММСП в България - Агенцията за малки и средни предприятия, в момента е със статут на изпълнителна агенция към мегаминистерството на икономиката и изцяло зависи от приоритетите на “шапката” си.

Политиката на Европейския съюз

за малки и средни предприятия е структурирана преди повече от двадесет години (през 1983-а). По-късно програмата й многократно е актуализирана, а в последното й издание е кодиран и основният принцип: “Мисли първо за малкия!” Той отразява разбирането, че изискванията за малките и средните предприятия могат да се изпълняват и от големите, докато обратното невинаги е възможно. Европейците съблюдават това правило, защото по-голямата част от икономиката им, въпреки напредващата глобализация, се крепи върху средното предприемачество. Въведена е и

единна дефиниция за малките и средните предприятия

(актуализирана от 1 януари 2005 г.), която се прилага във всички актове и програми на ЕС. Тя е включена в националните програми на страните членки, съблюдава се и от Европейския инвестиционен фонд и Европейската инвестиционна банка, които са основните кредитори на сектора. Параметрите за микропредприятие, дефинирани от ЕС, са: 10 души персонал и годишен оборот, или общо балансово число от 2 млн. евро. Малкото предприятие е с до 50 служители и оборот или балансово число 10 млн. евро, а средното - съответно до 250 души персонал и годишен оборот от 50 млн. евро, или балансово число от 43 млн. евро.

Европейските определения ще са актуални и за българския бизнес след присъединяването на страната към Европейския съюз. Проблемът е в това, че ако те бъдат приложени, повечето български фирми могат да се окажат само микро- или малки според финансовите си резултати. Това пък със сигурност ще рефлектира върху кредитните условия на банките и институциите, чрез които ще бъдат усвоявани еврофондовете.

Проблемът вече се коментира с тревога от финансисти и експерти, особено в контекста на Гаранционния фонд за ММСП, който е в напреднала проектна фаза, както и във връзка с предстоящите поредни изменения и допълнения в Закона за малките и средните предприятия. Очакванията са парламентът да ремонтира правната рамка по “късата процедура” още през март-април 2006 година. Народното представителство ще избърза с хармонизирането на детайлите, защото, както вече стана ясно, между 2007 и 2013 г. обединена Европа е готова да “инжектира” в икономиката на България 11.727 млрд. евро, от които за насърчаване на конкурентоспособността на бизнеса са заделени 1.566 млрд. евро. Парите никак не са малко и могат да бъдат усвоени само ако страната и бизнесът изпълнят европейските предписания. Дали българското микро, малко и средно предприемачество ще е в състояние да спази европейските условия и да получи щедрите помощи, на този етап поне е много трудно да се прогнозира.

Финансирането на предприемачеството и сега става основно чрез банките, както и чрез някои европейски фондации, програми и проекти, като тези на ПРООН; програмата “Устои”, съфинансирана от Американската агенция за международно развитие (USAID); проекта “ФАЕЛ”, осъществяван по силата на междудържавно споразумение с Швейцария; проекта “Билки и заетост” по Програмата на ООН за развитие (UNDP), проекта JICA по линия на техническото сътрудничество с Япония и много други.

През последните няколко години българските кредитни институции проявяват все по-голяма отзивчивост и готовност да насърчават предприемачите с кредити за инвестиционни и оборотни нужди. Повечето банкови мениджъри “благоразумно” ги причисляват към банкирането на дребно, защото по-голямата част от потребителските и ипотечните заеми се теглят с цел финансиране на малкия и средния бизнес.

Изискването за предварителен бизнесплан

все повече отстъпва място на съвместните изчисления за развитие на конкретния бизнес - между банката и кредитополучателя, включително и за погасяване на заема, макар че на този “фронт” все още добри пари изкарват доста консултантски фирми. Банковите експерти знаят, че повечето мениджъри, особено тези, които тепърва започват собствен бизнес, не са наясно нито с терминологията, нито със същината на банковите услуги. От ИНТЕРНЕТ страниците те могат да се информират за това що е овърдрафт или револвиращ кредит, но не и на какви изисквания трябва да отговаря един бизнесмен, желаещ да го получи.

През последните години банковите институции у нас предлагат все по-изгодни и по-диференцирани условия на кредитните продукти. Оборотните заеми на “Ейч Ви Би Банк Биохим” за малки предприятия варират от 3 хил. до 200 хил. лв. и се отпускат за максимум две години, а когато кредитът е с овърдрафт по разплащателна сметка - до една година, с опция за продължение.

“Банка ДСК” предлага кредити за газификация на малки фирми, чийто размер е до 80 хил. лв., а погасителният план предвижда да бъдат издължени до пет години с възможност за шестмесечен гратисен период. Не се изисква бизнес план. Кредитната институция сключва и споразумения с работодателски организации за кредитиране на малки и средни предприятия чрез стандартни, възобновяващи се заеми и кредитни линии.

Насърчителна банка финансира ММСП по пет програми - за експортно финансиране; дългосрочно кредитиране; инвестиционно кредитиране; за повишаване на конкурентоспособността и за кредити по САПАРД. От две-три години особено актуални са заемите по програмите за енергийна ефективност, за семеен бизнес, за медицински и стоматологични кабинети и клиники, за екотуризъм. От 8 до 14% се движат лихвите по кредитите за ММСП в повечето български банки. Някои от тях изискват и самоучастие до 25 на сто от искания кредит. И тъй като конкуренцията сред банките се изостря, на пазара могат да се намерят и значително по-евтини заеми. Такава е промоционалната оферта на “Райфайзенбанк България”, която от 6 февруари намали лихвата през първата година за заеми в евро на 5.5 процента. Предложението е валидно до края на април 2006 г., като за остатъчния срок на кредита (до 10 години) лихвата остава 8.25 процента.

Най-рискови и трудни за обслужване

продължават да са селскостопанските заеми, както и тези за започване на бизнес. Това е и една от причините Изпълнителната агенция за насърчаване на малкия и средния бизнес да разработи отлагания с години проект за Гаранционен фонд, който по презумпция би трябвало да бъде самостоятелно юридическо лице и да гарантира пред банковите институции заемите за микро, малък и среден бизнес, особено за прохождащите фирми. В момента повечето банки отклоняват исканията им за финансиране или вдигат прекомерно процента на обезпечение. Обезсърченият начинаещ предприемач волю-неволю посяга към “спасителните” потребителски кредити, които теглят членове на фамилията му или работниците му. Тази българска практика обаче е в разрез с европейската политика, затова очевидно държавата ни ще поеме допълнителни гаранции за насърчаване на ММСП посредством новия си гаранционен фонд.

И това ще е вторият й опит. Първият беше с т. нар. царски кредити, които все още са актуални по силата на съвместния проект на Министерството на труда и социалната политика с пет банки партньори. Те се наемат да кредитират стартиращия бизнес, като получават държавна гаранция от социалното министерство. Заемите са до 10 хил. лв. за оборотни средства, със срок на издължаване до 18 месеца и едномесечен гратисен период. Инвестиционните кредити до 20 хил. лв. са за срок до пет години, с шестмесечен гратисен период. Кредитополучателят се задължава да осигури допълнително едно до две нови работни места.

Предстоящото приемане на България в ЕС несъмнено поставя много въпросителни пред конкурентоспособността на българските фирми. Включително за начина, по който ще се снабдяват със свежи финанси за развитие на бизнеса си. За да отговорят на европейските изисквания, те трябва спешно да инвестират в иновационни проекти за преоборудване на производствените си мощности. Финансистите твърдят, че в света има много свободни капитали, въпросът е дали българският бизнес ще знае как да използва част от тях, за да заяви присъствието си в обединена Европа.

От 1 до 14 лева струват на рекламодателя 1000 души в българските сайтове

За миналата година за реклама в Интернет американците са похарчили 12 милиарда долара.
На потребители в САЩ е зададен въпросът, коя реклама в коя медиа им е била най-полезна и е довела до решение за покупка. На първо място е телевизията, на второ са печатните издания, а на трето е Интернет.
Но какво всъщност представлява рекламата в Интернет?

Ако притежавате уеб сайт и се чудите дали е дошло времето да почнете да печелите от него, трябва да имате достатъчно голям брой посещения на ден. Нарича се импресия или

зареждане на страницата

По друг начин това може да се тълкува като броя на хората, които са посетили този сайт и са видели рекламата.
Рекламата в Интернет е във вид на графичен или текстов банер (от англ. Banner - плакат). Имайки предвид, че основното предназначение на банера е да привлича вниманието, графичните реклами са доста по-често използвани. Най-често целта е да се последва Интернет-адресът. Рекламата се продава в единици, които се наричат CPM (Cost per thousand) или цена на хиляда. Рекламата се продава на брой показвания пред очите на посетителя на сайта или както се нарича - импресии.
Това е очевидно пренасяне на аудиторията на телевизиите, радиостанциите и вестниците - тези, които са видели рекламата. От тях не се изисква действие. Освен по-късно в магазина да си купят точно това, което са гледали. В Интернет обаче рекламата не е само образ и звук, а и едновременно с това и вратата на магазин, през която искат да преминеш бързо и да купуваш вътре веднага.
Рекламата с импресии е несъвършен начин на купуване. В последните години импресиите започват да губят популярност и са заменени с реалния брой на кликванията върху банера, с други думи влизанията в магазина. В България ги наричат кликове. Докато импресията е просто броят, който рекламата е била видяна в най-добрия случай от потенциалния клиент, при кликовете потребителят или жертвата на рекламата трябва съзнателно да придвижи курсора на мишката си над рекламата (банера) и да щракне отгоре. Това е един много по-сигурен начин да купуваш реклама с много по-сигурна информация.
За големите компании в САЩ цена от 25 долара за хиляда импресии е съвсем в реда на нещата. 100 000 импресии по 25 струват 2500 долара. Ако разделиш примерно 2000 кликвания на 100 000 импресии, ще се получи 2,0%. Този коефициент показва, че на 100 виждания на рекламата е имало едва две щраквания върху банера. Статистиката за този отрасъл в САЩ показва, че средно коефициентът се движи между 0,02 и 0,05. Драстичната разлика в диапазона се определя от техническото изпълнение и колко добре е планирана рекламата и дали е добре преценена потребителската трупа, към която е насочена.

Колко струва в България?

Цените на 1000 импресии в българския Интернет са в широки граници - от 1 до 14 лева. В популярен български сайт за електронна поща за определена страница са гарантирани 2 800 000 импресии на ден (една леко шокираща цифра за българските условия).
Да вземем американския коефициент в долната му граница - 0.02.
Нашите 2 800 000 импресии, разделени на коефициент 0,02, е равно на 56 000 клика. Ако купувахте кликове от този сайт, 6000 щяха да ви струват 960 лева. Значи 56 000 клика, ако са достижими на ден, щяха да струват 10 000 лева.
Ако купувахте рекламата на импресии, 2 800 000 импресии струват 3000 лева. В най-добрия случай 1000 импресии водят до 10 щраквания върху банера.
В друг престижен български сайт за икономическа информация най-скъпата реклама е на главната страница в долния ъгъл и струва 12 лева за хиляда импресии. При 280 000 гарантирани импресии на ден това са 3360 лева на ден. Ако искате обаче да си купите реклама на кликове, няма да може, защото те продават само на импресии. Може би защото 280 000 е внушителна цифра.

Може ли да се има доверие

на данните за посещаемост? Отговорът е не. Желаещите да манипулират данните, импресии и кликове са силно заинтересувани. Всички тези цифри нямат никаква стойност, ако те не водят до постигане на целите, които рекламата си е поставила. Технически възможности да се измислят импресии и кликове са почти непреодолими. Има цял дял на софтуерната индустрия, която продава специализиран софтуер за генериране на фалшив трафик или фалшиви импресии, фалшиви посещения и т. н. Но рекламата има цел и ако тази цел не е постигната в края на седмицата, то тя не е била ефективна.
В българските сайтове рекламата все още се продава главно на импресии - заблуда, която не води до големите продажби. Линковете, които се отварят от кликванията на банерите, най-често водят до други приятелски страници, а не до продукти, които се продават, което пък е едно от основните изисквания. Интернет се саморекламира - един сайт води към друг сайт и т.н., към проекти, които целят по-скоро завземане на територии и репутация. Ако това е продажба, то тя е от единия джоб в другия и носи главно присъствие в пространството.

Ангел Зафиров
“Новинар”

Сред работите, които българските министри свършиха през февруари, бе и тази да прекратят действието на едно постановление отпреди десет години. На стр. 55 на “Държавен вестник” от 14 февруари е поместено на пръв поглед безобидното съобщение, че кабинетът отменя “Постановление № 87 на Министерския съвет от 1996 г. за контрола върху използването на обекти на авторското право и сродните му права, лицензирането на производителите на компактдискове и на производителите на матрици (стампери) за производството на компактдискове”. След като решението, взето още от кабинета “Виденов”, вече не е в сила, производителите и вносителите на музикални, видео и филмови носители и на телевизионни и радиопрограми оттук насетне не са длъжни да регистрират в Министерството на културата (МК) продуктите, с които търгуват, да посочват технологичния брак и да уточняват от еди си колко носителя без запис колко със запис са направили. Както и да дават по-подробна информация за себе си. С отпадането на постановление № 87 министерството вече няма да упражнява контрол над продуктите, защитени от Закона за авторското право и сродните му права по своя инициатива, а ще действа по сигнали. Просто казано, оттук-нататък секторът се оставя в ръцете на саморегулацията, при която действащите на пазара фирми ще се следят една друга.

По принцип отмяната на всеки тромав регистрационен или лицензионен режим, който спъва стопанската инициатива, би трябвало да се приветства. В конкретния случай обаче фанфарите ще почакат. Преди тях е добре да се припомни, че на 14 февруари правителството отмени не друго, а онова постановление, благодарение (или поне следствие) на което преди години България слезе надолу в прословутия списък 301, с който американската президентска администрация класира държавите без ефективни мерки за борба с интелектуалното пиратство. Ако не заради, при всички случаи след приемането на въпросния документ голяма част от чуждите наблюдатели спряха да наричат България втория най-значим (след Китай) производител на пиратски CD-та в световен мащаб. И отбелязаха, че почти всички известни им фабрики за незаконен презапис са напуснали страната и са се изнесли на други места по света.

Решението на изпълнителната власт да остави контрола над търговията с интелектуален труд в ръцете на конкуриращите се на пазара фирми обаче има една съществена слабост. За да се разчита преди всичко на саморегулация, големият брой играчи в процеса би трябвало изцяло да се движат от страната на светлия бизнес и да не разчитат на “сиви” хватки. Само тогава те без страх ще защитават правата си и открито ще общуват с контролиращите органи. И въпросът е колко компании от музикалния, филмовия, телевизионния, кабелния и видеобранша в страната са готови на подобна смелост в момента? И дали повечето не предпочитат да си траят от страх сами да не загазят при проверка?

Интересно е запитали ли са се в Министерството на културата защо по-голямата част от кабелните оператори в страната предпочитат да плащат за телевизионни програми, които със сигурност не са лицензирани да се препредават на територията на страната? А дали не е защото самите те крият част от абонатите си? И по логиката “ти на мене, аз на тебе” са решили да отделят някой лев за нещо, за което по принцип не са длъжни да плащат, вместо да се развикат и да предизвикат проверка и в собствените си недотам чисти обори? Пита се обаче как тогава държавата ще очаква на пазара на кабелен тв пренос да съществува саморегулация, която да подпомага културното ведомство да си върши работата?

Преди да прекрати действието на постановление № 87, правителството може би трябваше да се замисли и има ли сили дирекция “Авторско право и сродни права” към МК да се справи с новите си задачи. В тях пише, че вече не фирмите са длъжни да тропат на вратата й, за да получат разрешение, а обратното - малобройните й служители трябва да обикалят по села и градове и да проверяват сигнали, че еди кой си няма разрешение да се занимава с това, което се занимава. И не беше ли по-добре, след като ще се сменя системата за контрол, първо да се създаде адекватната на нея организация.

Естествено никой не е толкова наивен да твърди, че няколкото написани преди и отменени сега изречения имат толкова епохално значение, ако зад тях не стоят мощта и енергията на държавата. И да не отчете, че ако тя е решила да си свърши работата, останалите действащи правила и закони могат да се “навържат” така, че никой да не се сети за постановление № 87. В същото време обаче опитът достатъчно ясно е показал, че в България едно и също зло трябва да се забрани няколко пъти, за да се предотврати веднъж. Също така е вярно, че по света продължават да се ориентират за случващото се в страната по официалните сигнали, които администрацията разпраща. И е трудно да се повярва, че някой ще ни благодари за отменения акт. След като само преди месеци Европейската комисия за пореден път припомни, че една от най-дразнещите хората на Запад характеристики на държавата ни е неспособността й да затвори цепнатините, в които цъфти интелектуалното пиратство.

Светослав Спасов

ПОСТАНОВЛЕНИЕТО ПРЕЧЕШЕ НА НЯКОГО

През изминалите години ефектът от постановление ПМС№ 87/1996 г., което Министерският съвет отмени неотдавна, бе значителен. Смятам, че картината на аудио-визуалния пазар днес е коренно променена в сравнение с времето преди влизането му в сила. И въпреки дългогодишното му действие оценките за България за нивото на пиратството продължават да са остро критични. Защо тогава то бе отменено? Отговорът е еднозначен - защото пречеше. Макар да има нова нормативна уредба за лицензиране на производството на магнитни носители, към днешна дата постановлението съвсем не бе изживяло актуалността си. Тенденциозна и провокативна за външните наблюдатели е отмяната му точно два-три месеца преди очаквания с трепет и съмнения голям мониторингов доклад в навечерието на пълноправното ни членство в Евросъюза. Логично е да питаме - чие търпение провокираме и на чие късогледство разчитаме с тази формална манифестация на либерализиран режим за разпространение на интелектуални продукти и цели телевизионни програми. Справка - базарът на пл.”Славейков” в столицата. Да не говорим за телевизионните канали, достигащи бройката 100 при някои оператори. Дали “отговорните фактори” си задават въпроса - с какви приходи се заплащат авторските права за толкова много програми?

С отмяната на постановлението Министерството на културата драстично намалява собствената си работа по регистрацията на участниците на пазара и по контрола им. Надеждата е, че пазарът у нас вече е способен да се саморегулира. Което е една илюзия, особено по отношение на софтуера и на ИНТЕРНЕТ. Ще спечели ли България от свалянето на една ефикасна, макар и непълноценно използвана досега бариера срещу неправомерна експлоатация на чужда интелектуална собственост? Ще затвърдим ли репутацията си като територия, достойна за инвестиции в индустрията на интелектуални продукти? По тази проблематика модерният свят е свръхчувствителен и безкомпромисен.

Иван Пеев
агенция “Юс Аутор Консулт”
“Банкеръ”