Според проучване, публикувано в научното списание Behaviour and Information Technology, цитирано от Би Би Си, един човек решава за по-малко от 50 хилядни от секундата дали харесва даден уебсайт. Изследването е проведено от група канадски учени в Carleton University в Отава.

От същото проучване станало ясно, че първото впечатление от сайта остава най-силно.
По време на изследването канадските учени показвали на доброволците различни сайтове, като времето, което те имали на разположение, за да ги разгледат, било едва 50 хилядни от секундата. Впоследствие участниците в експеримента трябвало да оценяват външния вид на интернет страниците. Канадските учени открили, че образуваните набързо впечатления от даден сайт съвпадат до голяма степен с оценките, които се правят след по-обстойно разглеждане на сайтовете.
Според Гит Лингаард, която е ръководител на екипа, тези резултати са изненадали всички - преди изследването учените си мислели, че времето, необходимо на мозъка, за да прецени една страница, е поне десет пъти по-дълго. „Колегите ми предполагаха, че е невъзможно човек да различи нещо за по-малко от 500 милисекунди“, коментира Лингаард.

Учените приемат като логично другото заключение от изследването, а именно, че първото впечатление оставя най-траен ефект. Това според психолозите се дължи на т.нар. halo effect. Този психологически феномен е изследван в началото на миналия век от американския психолог Едуард Торндайк. Според него човек има склонност да използва една черта (позитивна или негативна) от личността на някого (или от вида на нещо) и с нея да го характеризира изцяло. Пример за halo effect е това как един човек, който носи очила, много често е възприеман като интелигентен и ерудиран.
Според канадските учени първото впечатление за позитивна оценка на външния вид на сайта може да се отнесе и към съдържанието на същия. Хората на практика имат навика да разглеждат задълбочено сайтове, които изглеждат добре. Според доктор Лингаард тези резултати трябва да се вземат предвид от компаниите. „Ако първото впечатление не е благоприятно, посетителят ще напусне страницата ви, преди дори да е разбрал какво може да предлагате в повече от вашите конкуренти“, категорична е Лингаард.

от Румен Боев

Да произвеждаш не е лесно. Трябва да произведеш хубаво и евтино изделие, да му намериш клиенти и да си винаги актуален, което означава да се опираш на иновациите. В същото време общата болест на всички високотехнологични предприятия в България е липсата на финансиране“, припомня Марин Маринов, управител на „Фаблес“ - София. Фирмата спечели субсидия за високо устойчиви магниторезистивни сензори от първата сесия на Националния иновационния фонд към Министерството на икономиката и енергетиката. Фирма „Фаблес“ се занимава с микроелектроника - проектира интегрални схеми, и за съжаление няма нито един клиент в България, защото

работи по поръчка

схеми за фирми, които произвеждат над 100 000 изделия на година. Според Марин Маринов наличието на иновационен фонд е много добро решение, защото помага на фирмите да намерят част от търсените средства за технологично обновяване. „Агенцията за насърчаване на малките и средните предприятия, която администрира процедурата по раздаване на субсидии, не е подходила популистки. Тя не е решила да раздаде по-малко пари на повече хора и това й прави чест. Субсидията, която получихме, е само с 3% по-малко от исканата от нас сума“, оценява Марин Маринов.
„Отношенията ни с хората от Агенцията за насърчаване на малките и средните предприятия бяха перфектни. Не познавах никого от тях предварително, но имах пълната им подкрепа“, казва Йорданка Петрова, управител на „Климекс“ ЕООД - Пловдив. Дружеството също е сред спечелилите субсидия от иновационния фонд за проект, свързан с биотехнологии. „Имаме намерение да кандидатстваме отново за субсидия от фонда на сесията през май 2006 г. Темите, по които работим, са специфични, свързани са със здравето на хората. Но доказахме, че една малка фирма, в която работят 15 души, може да работи наравно с конгломерати“, отбелязва Йорданка Петрова. Според нея агенцията е направила доста усилия, за да рекламира фонда и в градовете извън столицата, но ако „собствениците на фирми не се интересуват сами, никакви усилия на институциите не могат да им помогнат да се развиват“.
Бизнес иновационният център СИМЕ - София, също е сред спечелилите субсидия от фонда за разработване на технология и създаване на опитен образец на съоръжение за замразително сушене. Според изпълнителния директор на центъра Виолин Ненов учредяването на фонда е едно от най-добрите неща, които са станали в последните години в страната. „Идеята да се даде възможност за създаване и внедряване на нови технологии и изделия се дискутира от десетина години, но това е първата реална крачка. Основният проблем пред иновативните фирми е

недостиг на ресурси

- финанси и материална база. Има предприятия, които са успели да намерят добри ниши, имат добри продукт, пазар и печалба. Те сами заделят средства за нови изделия и вървят напред. Но масовото явление не е такова, малките и средните фирми работят с огромни усилия, борят се по-скоро да оцеляват, а не да се развиват технологично“, припомня Виолин Ненов и се надява новата Държавна агенция по информационни технологии и съобщения също да даде рамо на високотехнологичните фирми в страната.
Националният иновационен фонд към Министерството на икономиката и енергетиката стартира миналата година с бюд­жет от 5 млн. лв. През 2006 г. бюджетът му ще бъде около 8 млн. лв., а през 2007 г. се очаква да достигне 13 млн. лв.
За субсидия по време на първата конкурсна сесия на фонда през март - май 2005 г. са кандидатствали 118 проекта: 107 научно-приложни проекта и 11 технико-икономически проучвания. Одобрени са 38 проекта. През втората конкурсна сесия (октомври 2005 г.) са кандидатствали 119 проекта: 15 за технико-икономически изследвания и 90 научно-приложни. Сключени са договори за изпълнение на 67 проекта. Общата стойност на субсидията за миналата година е 14.280 млн. лв.
За оценка на проектите са привлечени повече от 80 независими експерти. Най-много са

одобрените проекти

в сектор информационни и комуникационни технологии, приборостроене, химия, биотехнологии, нови енергийни източници, машиностроене, обработка на метали, отчита Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия.
Според експертите на агенцията отхвърлените проекти не отговорили на някои от изискванията - например кандидатите нямат организационен и технически капацитет да изпълнят дейностите по проекта, не разполагат с подходящо оборудване, не могат да осигурят съфинансиране. Част от проектите не са класирани, защото са били насочени към рутинни промени на съществуващи продукти и услуги, други - заради това, че са включвали цялостно развитие, стигащо до готов пазарен продукт, или са били предназначени за инвестиции в машини, апаратура, земя, сгради и др.
За субсидия от Националния иновационен фонд могат да кандидатстват: лица, регистрирани по Търговския закон (включително и чуждестранни фирми), БАН, научни организации или колективи. Два пъти в годината (през май и октомври) фондът обявява специални конкурсни сесии за набиране на предложения за научно-приложни изследователски проекти. Субсидията за тези проекти е до 500 000 лв. със срок на реализация до 3 години. Иновационният фонд покрива от 25% до 50% от разходите за изследване и развитие.
Фондът субсидира и технико-икономически/предпроектни проучвания, за които може да се кандидатства през цялата година. Тези проекти имат право на 50% субсидия от направените разходи, като максималната стойност на субсидията е до 50 000 лв. при срок на реализация до една година.
Експертите на Агенцията за насърчаване на малките и средните предприятия очертават два основни проблема след едногодишната дейност на иновационния фонд:

изпълнението на договорите с фирмите, които са получили субсидия, има многогодишен характер, а бюджетът на фонда трябва да се изразходва в рамките на една календарна година. В резултат договорът е сложен и в процеса на сключването му се налага воденето на преговори с банката, обслужваща фирмата.
за оценката на проектите се разчита изцяло на привлечени експерти извън държавната администрация. Ролята на независимите експерти е значителна и в работата на техническите съвети за отчитане на етапите при реализацията на проекта и постигнатите резултати. Независимите експерти задължително подписват декларация за отсъствие на конфликт на интереси. Това означава на практика, че значителен брой изтъкнати специалисти са лишени от правото да участват със собствени продукти в конкурсните сесии на фонда.

Мара ГЕОРГИЕВА

Как действа националната система за иновации

В България съществуват основните публични институции и неправителствени организации, които би трябвало да играят важна роля за изграждане и функциониране на ефективна национална иновационна система. За взаимодействието между тях обаче има какво да се желае, коментират от фондация „Приложни изследвания и комуникации“ и препоръчват да се осъществи максимално ефективно взаимното свързване между тях. Целта е по-бързо да се осъществи цялостната интеграция на националната иновационна система в европейската инфраструктура и да се престъпи към постепенно прехвърляне на дейности и отговорности от държавата към частния сектор в областта на иновациите.

Иновационната стратегия на България и мерките за нейната реализация са приети от правителството през 2004 г. Интернет адрес: www.mi.government.bg/ind/inov/. Над 18 закона регламентират научната, технологичната и иновационната дейност.
Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ) определя и отговаря за изпълнението на публичната иновационна политика. На оперативно ниво процесът се координира от дирекция „Политика по отношение на предприятията“. Националният съвет по иновациите към МИЕ е консултативен орган, в който участват представители на държавната администрация, бизнес организации, научни среди, образованието и неправителствените организации. Интернет адрес: www.mi.government.bg.
Към Министерството на образованието и науката е създаден Национален съвет за научни изследвания като структура за финансиране на научни изследвания. Интернет адрес: www.nsfb.net. От него има връзка към интернет страниците на Българската академия на науките, Националния център за аграрни науки и университетите в България, които разполагат с иновационен потенциал.
Националният иновационен фонд отпуска субсидии за научно-приложни изследователски проекти и технико-икономически проучвания. Ръководството за кандидатстване и правилата за управление на средствата на фонда са публикувани на интернет адрес: www.sme.government.bg.
Европейският иновационен център - България от 1997 г. е част от европейската мрежа IRC Network на иновационните центрове. Мрежата подпомага и консултира малки и средни предприятия, изследователски организации и отделни изследователи в областта на международното коопериране и трансфер на технологии. В мрежата са свързани 71 иновационни центъра в 33 държави. Интернет адрес: www.irc.bg.
Фондацията „Приложни изследвания и комуникации“ е неправителствена организация. Основана е през 1991 г. и нейната дейност е насочена към изграждане на икономика на знанието, базирана на информационните и комуникационните технологии и иновациите. Интернет адрес: www.arcfund.net.
Фондация „ГИС - Трансферен център“ е неправителствена организация за трансфер на научноизследователски резултати и технологии към стопански субекти с акцент към малки и средни предприятия. Интернет адрес: www.gis-tc.org.
Европейският портал за наука и иновации CORDIS предоставя достъп до информация, ноу-хау, нови технологии, възможности за партньорства. Порталът има страница и за България. Интернет адрес: www.cordis.lu/bulgaria

Осигуровките вече могат да се плащат по интернет

Гражданите и фирмите вече могат да плащат осигурителните и здравните вноски по интернет с дебитна карта, съобщиха от Националната агенция за приходите (НАП). В банката, издала картата, трябва да се заяви, че тя ще се използва за разплащания в мрежата. След това трябва да се регистрира в системите ePay.bg и в НАП на адрес www.nap.bg.

Таксата за всеки превод е до 1 лв., съобщиха от НАП и призоваха хората да използват тази възможност, за да се избегнат големите опашки. Те не намаляват от началото на годината, откакто агенцията пое всички плащания на данъците и осигуровките.

Представителите на малкия бизнес губят поне 616 часа годишно, за да платят социалните вноски и данъците си. Това са изводите на старши икономиста в Института за пазарна икономика Светла Костадинова, представени на семинар за възможностите за самонаемане в България.

Според нейния анализ един едноличен търговец, който няма наемни работници, а доходът му е 1000 лв. месечно, ще похарчи 62% от парите за преки и косвени данъци, осигуровки, акцизи, мита и такси и след като се разплати с държавата, ще му останат чисти 384 лв.

Цената за започване на бизнес в България е една от най-високите, припомни Костадинова.

Тя представи данни на Световната банка, според които за започване на бизнес през 2005 г. българите са преминавали 11 процедури, румънците и американците - по 5, ирландците - 4. Процесът отнема в България повече от месец, а в САЩ - по-малко от седмица. В тази икономическа среда един от мотивите да работиш за себе си е, защото лесно можеш да бъдеш “сив”, коментира Костадинова.

По данни от социологическо изследване, инициирано от Международната организация по труда, “портретът” на българския кандидат-предприемач изглежда така: той е мъж в началото на тридесетте, със средно специално образование, със съпруга, но без деца, който е загубил работата си наскоро. Той най-много разчита на търговския си нюх, а в по-малка степен - на професионалните си умения, стреми се към по-висок жизнен стандарт, разчита на семейни спестявания, но е готов и да тегли кредит при умерена лихва (под 8 на сто). Реализацията си стартиращият бизнесмен вижда най-често в търговията на дребно или селското стопанство.

…
За да платите данъци и осигуровки по интернет, първо трябва да имате дебитна карта. Следващата стъпка е да заявите желание картата да се ползва за плащане през интернет. Това става в банката издател на картата или от неин банкомат. Последната стъпка е регистриране на карта в системата за електронни плащания ePay.bg и в сайта на НАП на адрес www.nap.bg.

Хората и фирмите вече могат да плащат здравни и осигурителни вноски по интернет с дебитна карта, обявиха от Националната агенция за приходите. Към системата за плащане на данъци по интернет е добавен допълнителен модул за осигуровките. Използвайте новите възможности, за да спестите чакането на опашки, посъветваха от НАП. Плащането през интернет отнема минути, а таксата е до 1 лв. Важно е да преведете парите поне 24 часа преди крайния срок, за да постъпят навреме в сметката на НАП. Още девет дни остават до 31 януари, в които можете да платите с 5% отстъпка патентните налози и данъка върху доходите от 2005 г. Данъчна декларация за годишните си доходи трябва да подадат всички еднолични търговци, хората със свободни професии и някои занаятчии. Декларация се подава и при получени доходи от управление на фирми, граждански договори или наеми. Крайният срок е 15 април, но отстъпката важи до края на месеца. 31 януари е крайният срок и за подаване на декларациите за облагане с патентен данък. Ако в този срок се плати целият размер на налога, има отстъпка от 5%. Патентен данък се плаща от занаятчии, заведения и малки хотели с оборот под 50 000 лв. за 12 месеца.

Чуждите университети атакуват и България
Българските вузове обаче не са готови да отвърнат на удара и да предложат програми за обучение зад граница

До 2020 г. търсенето на висше образование, предлагано от външни доставчици на територията на чужди държави - така наречените транснационални програми, ще нарастне в световен план близо 4 пъти. В резултат от присъединяването на нови страни към ЕС само във Великобритания нуждата от места за чужди студенти до 2010 г. ще се утрои. В глобален план най-големи ниши за транснационално образование ще предлагат Източна и Южна Азия, начело с Китай и Индия.
Това са част от изводите в доклада на British council “Визия 2020: Прогнозирайки международната студентска мобилност”.
Едва ли е новина фактът, че България изостава от тези тенденции. Въпреки че съвсем скоро ще бъдат подложени на сериозен натиск - от една страна има демографски срив и отлив на български младежи към чужди университети, от друга - в последните години намалява броят на чуждестранните студенти у нас. Допълнително на националния пазар може да се очаква появата на чужди вузове, а българските университети нямат готовност да започнат да предлагат свои програми зад граница - чрез филиали, дистанционно образование или други форми.

Експанзията

Няколко са факторите, които отварят ниша за чуждите университети в България. “Има голямо недоволство от статуквото в българските университети. Колкото по-голямо е то, толкова по-голямо е търсенето на чужди дипломи”, обясняват експертите.
В същото време все повече западни университети започват да се ориентират към износ на програми на Изток, защото техните образователни пазари са почти напълно разработени, а държавното финансиране по правило е недостатъчно. Тази експанзия се улеснява от развитието на технологиите и поевтиняването им, което е ключово за дистанционните програми. Очаква се в перспектива мобилността на програми от държава в държава да засенчи като по-евтина алтернатива мобилността на студентите.
Единствената бариера пред навлизането на чужди университети у нас остава малкият пазар за висше образование. И тази застраховка обаче е условна, защото се очаква чуждите доставчици да проявят интерес към по-голямата ниша - Източна Европа.
В момента, и в близкото бъдеще големият магнит категорично ще са азиатските държави. Редица изследвания показват, че страни като Китай например не могат да постигнат средния за Западна Европа обхват на младежите в университетите, ако разчитат само на държавното си висше образование. През 80-те години правителството в Малайзия пък признава, че е в състояние да покрие чрез националното висше образование само 10% от населението. Тези проблеми ще се задълбочават заради очаквания сериозен демографски прираст в тези страни. За разлика от тях в Западна Европа населението застарява.

Мишените

Все още няма достатъчно обективни статистики за различните форми на предлагане на транснационално образование. Някои вузове предпочитат дистанционните програми, при които обучението е основно по Интернет, други залагат на откриването на филиали. Въпреки липсата на точни данни, анализите показват, че някои образователни сектори са по-застрашени от други. Така например транснационалните програми са много по-често магистърски, отколкото балакавърски. Т.е. при обучението на магистри може да се очаква по-голяма конкуренция.
Определени специалности също са на прицел. Най-масов е износът на курсове в областта на бизнес образованието, информационните технологии, обучението по езици. Това се обяснява с въвеждането на световно приети стандарти в тези дисциплини. Много благодатно за чуждите доставчици е и продължаващото обучение - различни квалификации, които не водят до получаване на образователна степен.

Рисковете

Страхът от навлизането на чужди университети пролича при последните поправки в закона за висше образование. Заради евроинтеграцията парламентът бе принуден да отмени забраната чужди висши училища да откриват свои филиали у нас. За да избегнат допълнителната инфлация на образованието, депутатите решиха чуждите филиали задължително да минават през акредитация в България. Това противоречи на европейската практика, където основен принцип е качеството да се доказва в страната-износител.
Така или иначе поправката в закона отваря път за легализация на част от вече функциониращите у нас поделения на чужди вузове. Години наред те попадаха в сивата зона и работеха без никакъв контрол, регистрирайки се по търговския закон.
Именно ниското качеството е основният риск, който крие транснационалното образование. Нерядко чуждите обучаващи институции разпространяват заблуждаваща информация, има нелоялна конкуренция, предлагат се фалшиви документи.
За да се избегнат тези опасности, експертите препоръчват по-добра комуникация между акредитационните агенции в изнасящата и приемащата страна. Кодът за добри практики при доставянето на транснационално образование на ЮНЕСКО например препоръчва всяка транснационална програма да бъде еквивалентна на предлаганата от съответната държава. Изискват се еднакви процедури за прием, за определяне на академичен състав, за натовареността и изпитите на студентите.

Следят ни вече по 24 часа на живо
Камери по улиците предават в интернет
Видеоустройства излъчват денонощно картина от улиците на големите градове и курортите на България още преди МВР да се сети да наблюдава за престъпност

Елена Кодинова

Ако си решил да заведеш извънбрачната си тръпка на разходка по “Витошка”, или да похапнеш с нея в “МакДоналдс” на ъгала на същата улица и “Алабин” - помисли си пак. Ако жена ти скучае в офиса и рови в интернет, може случайно да попадне на този линк http://vremeto.dir.bg/web_cam.php, да го отвори и да види, че от витрината на заведението за бързо хранене зорко следи уебкамера, която излъчва 24 часа в денонощието какво става на кръстовището до Съдебната палата. Тогава - спукана ти е работата.

Подписаният в края на декември договор между МВР и частна фирма за поставяне на видеокамери за наблюдение в центъра на София предизвика защитниците на гражданските права да се усъмнят доколко това не нарушава личната ни неприкосновеност. До март, когато тези камери трябва да са окончателно монтирани, това предстои да се изяснява. Само че и сега по улиците на страната има устройства, които регистрират денонощно какво се случва на тях. И те не попадат под юрисдикцията на нито един български закон.

Уебкамерата на ъгъла на “Витошка” и “Алабин” в София, чиито показания се излъчват на цитирания по-горе интернет адрес в София, е собственост на портала www.dir.bg.

София и Пловдив

Според българското законодателство всяка охранителна камера за видеонаблюдение трябва да бъде регистрирана в МВР, дори когато се ползва от частна фирма за опазване на нейната сигурност и собственост. Охранителните камери правят записи, които могат да бъда ползвани при нужда. Само че уебкамерите не са записани специално в закона. Разликата между тях и устройствата, които се ползват от фирмите за сигурност, е в качеството им. Уебкамерите са много по-нискокачествени, на много от тях не могат да се различават с абсолютна сигурност лица. Освен това - записи не се пазят, те просто излъчват директно в интернет. Освен ако разбира се някой не реши специално да пази архив и да се възползва от това. Такова желание обаче би създало доста неудобства, защото ще заеме много компютърна памет.

“He сме искали разрешение от полицията, за да поставим камерата в “МакДоналдс”, каза за “Политика” Огнян Кирилов, системен администратор в ин-тернет-портала www.dir.bg. Според него няма и нужда, защото това не е камера за видеонаблюдение и няма качеството, необходимо за разпознаване на хора и автомобили.

Уебкамера, насочена към улицата, има и на пловдивската Сточна гара. Тя е поставена на рградата на някогашния автокомбинат и следи движението по бул. “Христо Ботев”. Също излъчва 24 часа в интернет на адрес http://www.Myplovdiv.com/webcam/. Георги Стоев, администратор на интернет-страницата, която е и собственик на камерата, разказва, че я сложил преди около две години като експеримент. Според него идеята е българи, живеещи в чужбина, да имат представа какво се случва в Пловдив в реално време. Смята, че излъчването представлява интерес и за чужденци, които никога не са били в страната ни, да получат някаква визуална идея за нея. Интернет трафикът, който камерата генерира, е доста голям - гигабайт и половина на ден. Той идва предимно от чужбина, което показва, че Георги Стоев е бил прав в предположенията си за интереса към камерата.

Още по-добра от тази камера гледа към централния пловдивски площад. Тя е поставена на една от най-високите сгради в града - на бившия Партиен дом и е собственост на интернет-фирма, която има офис там. Камерата излъчва също 24 часа на ден, образът се обновява на всеки няколко секудни. Който се интересува какво става на централния пловдивски площад, може да отиде на http://212.116.146.142/hoMe/hoMeJ.htMl. Георги Стоев от www.Myplovdiv.com разказва, че преди години имало подобна камера и на едно от тепетата, но била свалена.

По света

Уебкамери излъчват в интернет от улиците на почти всички по-големи градове в света. Техните адреси могат да се намерят в сайтове като http://www.webcaM-index.com примерно, на които има линкове към стотици хиляди такива устройства. Попадайки на такъв сайт, човек има усещането, че живее в глобално село, което може да наблюдава по всяко време, без да се налага да хваща самолета. Така че в това отношение София и Пловдив не правят изключение, даже е странно,че са толкова малко общоизвестните и общодос-

тъпни в мрежата уебкамери в тях. Според българския закон те са абсолютно легални, щом не са изрично забранени. Според чуждите закони и нрави не е съвсем така. На територията на английската корпорация Би Би Си също има разположени уебкамери, които излъчват в мрежата. На страницата на медията обаче има специален текст, който гарантира, че на по-качествените от тях трябва да има знаци, за да знаят хората, които попадат в обектива им, че са снимани. Понякога безобидна камера, поставена от частно лице за забавление на милионите “жители на световната мрежа”, може да се превърне в ябълка на раздора и повод за осмисляне на някои аспекти на неприкосновеността наличността.

През 2000 година някой си американец Хенри Дюпон сложил уебкамера на прозореца си в апартамент в Роуд Айлънд. Осем месеца по-късно, вместо хората да се радват на живописната гледка към близкото пристанище, се разгаря ожесточен юридически спор в американските медии. Устройството било насочено към ферибот-терминал. Хората ползвали излъчването му в мрежата, за да се осведомят от дома си дали фериботът се движи и да планират примерно пътуването си. Само че собственикът на ферибота бил силно недоволен от това. Той заявил, че камерата нарушава правото на неприкосновеност на пътниците и служителите му, тъй като се намирали под 24-часово наблюдение, за което не знаят.

Бил заведен съдебен спор, който се разрешил в полза на собственика на камерата. Само че защитниците на гражданските права получили повод да кажат пак своята дума.

“Защитниците на убекамерите твърдят, че никой няма право на неприкосновеност на публични места. Това е мит, който искам да разбия”, казал по този повод издателят на вестник по въпросите на неприкосновеността Роберът Елис Смит. Изданието му се нарича “Привъси Таймс”.

От друга страна пък защитниците на свободата на словото също намериха повод да кажат по същия случай, че ако на Хенри Дюпон е било забранено да излъчва от апартамента си, това означава, че се погазва Първата поправка на американската конституция, която дава право на свободно изразяване. Това може да стане прецедент, който да засегне и журналистически материали, твърдят още те.

Банско

На сайта www.banskoski.com може да погледате в реално време какво се случва по пистите край Банско, и то от четири камери. Това, което се регистрира, се излъчва и по местната кабелна телевизия. Камерите са поставени от софийската фирма “Оупънлинк Софтуеър България”. Те следят какво става от четири години, казва шефът на фирмата Стоян Атанасов. Камерите са с доста добро качество и обслужват дейността на собственика на ски зоната. Записи от тях не се пазят. Освен ако няма някакви” специални събития, които се документират.

“Например, от понеделник там започва световно първенство по ски за журналисти, което ще продължи цяла седмица. То ще се излъчва в интернет. Ще участват 250 души от 50 страни”, обяснява Стоян Атанасов. “Правата за излъчване са на Банско, така че не се нарушават никакви интереси”, допълва той.

Камерите се управляват от цифрово студио. Качеството, с което записват, е годно за излъчване и по телевизията.

“Камерите се виждат от далеч, не са скрити, така че хо] та са защитени от нарушава на личното им пространство Освен това се въртят, няма как да не ги забележиш”, смята Стоян Атанасов.

Собственикът на писта има полза от тях, защото през интернет гостите на хотели ще могат да видят от топли си стаи какви са условията каране на ски.

“Имах идея да сложа камери в баровете нощем, като няма картина от пистите, да излъчваме нощния живот. Ама размислих и не сложихме. А много страни има такова нещо - по местната кабелна телевизия върви местната кръчма където има жива музика”, разказва Стоян Атанасов.

“Има големи циркове покрай камерите на пистите”, казва още той. “Някои хора висят пред камерите и се обаждат и някой някъде по света, да ги види. Дори едни девойки, посред бял слънчев ден си бяха вдигнали блузките да си покажат гърдите. Мисля следващия сезон да сложа кабина камера, за да може хората по пистите да пращат безплатни електронни картички до близките си през инернет”, казва шефът на “Оупънлинк Coфтуеър България”.

Най-известното приложение на уебкамерите е в чата и секс-индустрията в световнаа мрежа. Имено тези устройства се поставят в нелегалните студия, и пред които момиче та се събличат срещу пари пред интернет-воайори. Засега по-малко известното им приложение у нас е като източник на информация какво се случва по улиците. Както показва примерът в Банско - могат да станат част от туристи ческия бизнес. А дали нарушават правата на хората, които застават без да знаят пред тях е проблем, който предстои обществото ни да изяснява. A и законът.