Милиардери получават заплата $1 за година
Основателите на търсачката “Гугъл” са сред 400-те най-богати в САЩ

Може ли заплатата ти за цяла година да е само един долар и въпреки това да си милиардер?

Може, ако се казваш Сергей Брин или Лари Пейдж, основал си компанията “Гугъл” още като студент и сега тя струва над 130 милиарда долара.

Преди дни 32-годишните създатели на “Гугъл” отново се съгласиха да получат 1 долар за труда си през 2006 г. Вместо на заплатите те ще разчитат на доходи от акциите на компанията.

Главният изпълнителен директор на компанията Ерик Шмит и двамата основатели и съпрезиденти Пейдж и Брин получиха по долар за труда си през цялата 2005 г. Практиката бе въвъдена 2004 г., когато извършиха първоначалното публично предлагане на акции на компанията. Преди това Шмит получаваше 250 000 яолара, а Брин и Пейдж - по около 150 000 долара годишно. Междувременно обаче са трупали опции, които

са ги направили милиардери, когато акциите скочиха до небето

Сергей Брин се ражда в Москва през 1974 година, а по-късно заминава за САЩ със семейството си. Завършва с отличие математика и информатика в университета в Мериленд. Автор е на десетки публикации във водещи американски академични списания, участва в научни, делови и технологични форуми по цял свят.

Руснакът се подготвя да зашити докторска дисертация в Станфорд, когато се запознава с американеца Лари Пейдж. През 1998 година двамата основават “Гугъл”. В началото тя е почти неизвестна система за намиране на информация в интернет. Днес е най-мощната търсеща машина, с над 150 000 000 заявки за търсене дневно, индексирани над 1,6 милиарда страници при общо 5 милиарда в целият интернет.

Според едно от тълкуванията терминът гугъл (Google) означава число с клонящ към безкрайност брой нули след единицата. За първи път го използва Брин в средата на 90-те години в кандидатската си работа в Станфорд. Двамата с Пейдж към този момент са аспиранти във факултета по информатика. Сергей изследва технологиите за събиране на информация, а Лари анализира интернет.

Двамата скоро стигат до извода, че двете теми имат много общо и обединяват усилията си. Общият им проект представлява технология за търсене и индексиране на информация в интернет.

Две години отиват за модернизиране и дооформяне на проекта, след което Сергей и Лари стигат до извода, че техният проект може да стане основа на търсеща машина,

предлагаща по-добри резултати от всяка друга до момента

През септември 1998 г. стартира бета- версия на сегашния Google в интернет. Същността на технологията се състои в това, че търсещата машина не само индексира ключовите думи, съдържащи се в web страниците, но и прави оценка от колко други страници има хиперлинкове към тази страница.

За разлика от Yahoo, която е финансирана неколкократно, в “Гугъл” се наливат пари само веднъж - от Sequoia Capital и Kleiner Perkins Caufield & Byers . През юни 1999 г. те вкарват в основите на Google капитал в размер на $ 25 млн. През 2001 г. Google успява да върне вложените средства и да излезе на печалба.

Междувременно е събран екип от над 250 човека, а през лятото на 2001 г. е привлечен Ерик Шмит, бивш директор в Novell и Sun Microsystems.

От какво печели “Гугъл”

Технологията й ползват (срещу заплащане, естествено) Yahoo!, Cisco, AOL, Netscape, RedHat, Caldera Systems и още около 130 сайта. Нито един от тях обаче няма достъп и не използва пялата патентована технология. Точно от продажбата на търсещи технологии и на рекламни площи на сайта на “Гугъл” се формира печалбата.

“Гугъл” продължава да развива само услугите, свързани с търсенето на информация. Неотдавна компанията осигури достъп до хиляди книги от четири университетски библиотеки, които са сканирани в нейната система.

От компанията съобщиха, че безплатното предоставяне на толкова много научни трудове, които ще бъдат четени от хора в цял свят, може да бъде сравнено с изобретяването на печатната преса.

Първите книги, заредени в търсачката, са американски романи и исторически писания от ХГХ век, за които вече не трябва да се плащат авторски права. Компанията възприе такъв предпазлив подход заради остър спор с издателски къщи, които се притесняват, че хората ще престанат да купуват книги.

По-късно за четивата с авторски права се въведе изискване за регистрация, която отнема едва около минута. На сайта http://print.googIe.com всички книги са вече достъпни, като части от тях могат и да бъдат копирани. Друга нова функция е търсене на музика. Освен информация за певеца или групата -снимка, биография, дискография и предстоящи събития, текстове на парчета, има възможност и да се купуват дискове онлайн или да се свалят само някои песни.

Друга екстра е триизмерен интерактивен атлас на Земята, който може да бъде изтеглен от http://earth.google.com Чрез услугата “Гугъл Ърт” можете да посетите което и да е място на планетата и да увеличавате плавно картата, докато стигнете до индивидуални улици, площади, входове на сгради и всякакви видове забележителности -

на конто и да е точка на света

Безспорно най-големият бум в историята на “Гугъл” бе пускането на акциите й на борсата. Очакваните 4.4 млрд. долара приходи бяха значително надхвърлени.

Със свежите капитали ” Гугъл” продължи бързо да развива услугите си. Компанията представи софтуер за телефонни обаждания по интернет и предложи търсене на видеофайлове. Малко след листването на борсата Брин и Пейдж изпълниха обещанието си г “Гугъл” да “върши добри неща”. За целта отделиха само 1% от печалбата й за благотворителност, който обаче се равнява на близо 1 млрд. долара.

Популярността на фирмата им продължи да расте в цял свят - дотолкова, че шведско семейство кръсти новороденото си бебе Гугъл. А Брин и Пейдж бяха обявени за личности на 2005 г.

…
“Гугъл” на битка с правните власти в САЩ

Търсачката “Гугъл” влезе в битка с министерството на правосъдието на САЩ, което се опитва да я принуди да разкрива какво търсят потребителите й. Правните власти поискали още пред август от компанията да предостави информация за търсенията в рамките на седмица, както и да покаже индекс на търсените уебсайтове. От министерството твърдят, че данните им трябват, за да ги ползват в съда като аргумент за налагане на закон срещу онлайн порнографията. Оттам смятат, че искането не нарушава лични тайни, но “Гугъл” е на мнение, че желанието на министерството е твърде широко и застрашава търговските тайни. Правозащитни групи пък посочват, че всяка подобна информация може непряко да разкрие идентичността на потребителите на “Гугъл” и че подобно искане е опасен прецедент в опитите на правителството да използва данни от интернет, за да се бори с престъпността и тероризма. От министерството разкриват, че някои от съперниците на “Гугъл” вече са склонили да предоставят подобни данни. Адвокатите на търсачката засега казват, че ще се борят докрай срещу посегателствата от правното ведомство.

Не давайте лични данни в мрежата

Експерти от НСБОП и компютърни специалисти съветват:
• Бъдете внимателни с кредитните си карти. Всички плащания трябва да стават пред очите ви. Ако служител ви вземе за малко картата, може тайничко да я изкопира и после да ви открадне пари.
• Избягвайте да пазарувате в интернет. Ако го правите, това трябва да е само в страници под защита.
• Не се доверявайте на сайтове, които нямат SSL сертификат, който вашият браузър разпознава.
Измамници може да правят сайт-клонинг на оригинала и да ви излъжат, както се е случило със страницата на “Майкрософт”.
• Не давайте лични данни в интернет, освен ако не сте абсолютно убеден, че сигурността е гарантирана.
• Внимавайте с електронните писма, които получавате, и особено тези, в които се иска лична информация: трите имена, ЕГН и прочее. Ако го направите веднъж, ще ви затрупат със спамове за “парични награди” и игри, изгодни кредити и други финансови манипулации. Не им вярвайте!
• Когато ce усъмните в подобни писма или сайтове, обръщайте се към НСБОП.
Сигнали могат да се изпращат на имейл 170@mvr.bg. Хората могат да отидат и в службата да обяснят, ако имат проблем.

Защо е необходим европейски инфоцентър по фондовете

Само след година или две в България ще дойдат структурните и кохезионните фондове. Трябва да сме готови да ги посрещнем, а не да ги връщаме, защото не знаем как да ги усвоим. И понеже работата не става на принципа “хайде-хоп”, е необходимо да започнем подготовката още отсега. Затова трябва да изградим в София европейски инфоцентър по фондовете.

Какво ще прави центърът?

Той трябва да функционира като академия за подготовка на кадри по европейска интеграция, които да помагат на хората да подготвят проектите си за финансиране по европейските фондове. През такова обучение трябва да премине цялата администрация, както и всички членове на парламента. В работата на центъра трябва да бъдат организирани няколко екипа:

- електронни специалисти - екип от уебдизайнери и програмисти. Ще се работи със софтуера на европейските институции за създаване на мрежа от електронни данни на български език. Тя е аналогична на създадените вече електронни корпуси с европейска терминология. Електронните специалисти ще провеждат постоянно курсове за обучение на другите екипи за работа с новия софтуер.

- преводачи - те ще превеждат текстове от различните официални и административни езици на ЕС и ще работят заедно с езиковедите за създаване на български език на унифицирана терминология на общността.

- езиковеди, или специалисти по изследване функционирането на българския език в обществото - лексиколози, лексикографи, терминолози, социолингвисти, политически лингвисти, евролингвисти. Изискването е те да имат начална компютърна грамотност и да знаят някой от езиците на общността. Те трябва да създадат на български език електронния корпус, който е база за по-нататъшна специализирана работа с текстове и речници. С други думи, трябва най-малкото да се обучат да работят с електронни корпуси, ако досега не са работили. За повече от тях това е съвсем нова, непозната задача. Затова е нужно да работят с консултанти от ЕС, които са работили или работят с електронни корпуси като лингвисти. Те ще създадат и унифицираната европейска терминология в тяхно сътрудничество с преводачите. Те ще създадат, заедно с други специалисти, организирани в международен екип, и програми за e-learning на студенти в бакалавърския, магистърския и докторантския профил.

- консултанти - те са хора от страните членки на ЕС, специалисти в различни области на европейската интеграция: политолози, специалисти в различните тематични области като европейско право и т.н. Заедно с тях ще работят като консултанти и българи, специализирали в една или повече области на европейската интеграция. Без консултанти тази работа не може да бъде извършвана качествено, защото разминаването между източноевропейската и западноевропейската цивилизация е именно на равнището на смисъла, а не на значението, ако използваме езиковата теория. Ние мислим различно, дори и когато използваме едни и същи думи. Разликата е в различните социални условия, при които сме живели половин век.

- обучители - те трябва да са преминали курс по европейска интеграция от консултанти на ЕС, да са подготвени за мултимедийни презентации на модели на европейски проекти, колкото и различни да са те, т.е. да са обучени от специалисти на ЕС и от електронните специалисти на центъра. Те ще провеждат курсовете на обучение по европейски проекти в центъра. Ще бъдат и в постоянна електронна и телефонна връзка с обучаемите и в периода, когато те заминат в населените места, от които идват за обучение.

- PR екип - той ще работи с екипи от журналисти за осигуряване на непрекъсната зелена вълна на информацията за ЕС чрез медиите - български и чуждестранни.

Къде да бъде разположен центърът?

Най-удобна е сградата на Централно управление на БАН поради няколко причини:

- След изискването за децентрализация, залегнало в доклада на ЕК от октомври 2005 г., науката “ще слезе” в научните институти, субсидирана от държавата, чрез европейски проекти, чрез бизнеса и т.н. Така ще се създаде автономия на научните институти, паралелна на утвърдената след 1989 г. автономия на университетите, а липсата на административна “шапка” ще освободи мисленето и действието в българската наука. Това изискване е заложено в подготвения от инициативен комитет “Учени за нов закон за научните степени и научните звания” законопроект “Закон за научните звания и научната и образователната степен доктор”, внесен като петиция в парламентарната комисия по образованието и науката още през август 2005 г.

- Сградата притежава голям салон и два малки за мултимедийни презентации и обучения на групите, които постоянно ще идват от кметствата в страната

- Близо е до парламента и е удобна за депутатите, които трябва да взимат от Центъра материали и ги разнасят в районите си

- БАН разполага с хотел, а той е необходим за консултантите от ЕС, които постоянно ще гостуват в София с цел обучение на обучители от инфоцентъра

- Административният екип на БАН ще се преквалифицира за работа по фондовете, защото ще има нужда от много обучители, които постоянно да поддържат електронна и телефонна връзка с кметствата. По този начин ще се избегне освобождаването от работа на хора, на които са останали няколко години до пенсия. Онази част от тях, които няма да седнат пред компютрите поради собствените си предразсъдъци, ще се научат да работят с ксероксите, за да снабдяват хората от групите с материали, които те ще вземат със себе си в населените места, където живеят.

Учените под 65 години - възрастта за пенсиониране в ЕС, след реформата на Централно управление на БАН ще отидат да работят по институтите си, а хората над 65 години ще се пенсионират. Могат, разбира се, да работят като консултанти, но не и ръководители на европейски проекти. Могат и да се организират в някоя неправителствена организация.

ДОЦ. Д-Р ЛЮБИМА ЙОРДАНОВА

От 1 януари 2006 г. осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, здравното осигуряване и вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите” се събират от Националната агенция за приходите (НАП). В тази връзка за внасяне на дължимите осигурителни вноски са разкрити банкови сметки на териториалните дирекции на НАП.

Набраните средства по сметките на териториалните дирекции на НАП се централизират в разкритите банкови сметки в БНБ. Националната агенция за приходите превежда ежедневно на Националния осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса, Учителския пенсионен фонд и фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите средствата, постъпили в централизираните сметки в БНБ.

Осигурителните вноски се внасят чрез търговска банка, лицензиран пощенски оператор или поделенията им. Осигурителите, осигурителните каси и самоосигуряващите се внасят осигурителните вноски чрез прехвърляне на сумите от сметките си по съответната сметка на компетентната териториална дирекция на НАП.

Осигурителните вноски се внасят за всеки месец поотделно по определените приходни параграфи от Единната бюджетна класификация. Осигурителите и самоосигуряващите се, които нямат банкови сметки, внасят дължимите осигурителни вноски в брой по съответната сметка.

В платежните документи осигурителите, осигурителните каси и самоосигуряващите задължително попълват ЕИК по регистър БУЛСТАТ. Клоновете и поделенията, регистрирани с 13-значен ЕИК по регистър БУЛСТАТ, при внасяне на дължимите осигурителни вноски в платежните документи попълват този код.

Параграфите, по които се внасят осигурителните вноски, са разпространени в търговските банки и клоновете им в страната и в пощенските станции. Банковите сметки и параграфите от Единната бюджетна класификация за внасяне на дължимите осигурителни вноски са публикувани и в Интернет страницата на Националната агенция за приходите - www.nap.bg.

За лицата по трудови правоотношения осигурителните вноски се внасят от осигурителите при изплащане на трудовото възнаграждение или на части от него. Дължимите осигурителни вноски за плащания при прекратяване на осигуряването или при отпуск извън редовното плащане на заплати или аванс се внасят заедно с първите следващи дължими осигурителни вноски.

Частта от осигурителните вноски, която е за сметка на осигурените лица се внася при изплащане на възнаграждението им и не се удържа от авансовите плащания освен в случаите, при които за месеца се плаща само аванс.

Банките отпускат суми за изплащане на трудови възнаграждения, включително за авансовото им плащане, само след представяне на платежен документ за прехвърляне на дължимите осигурителни вноски и декларация от осигурителя, че са внесени дължимите осигурителни вноски върху тези суми.

Когато се установи, че банките са разрешили теглене на суми за трудови възнаграждения, без да е представена декларация от осигурителя за внесените осигурителни вноски на банката, се налагат имуществени санкции на основание чл.111, ал.2 от Кодекса за социално осигуряване в размер на сумата на невнесените осигурителни вноски.

В тези случаи санкциите се налагат от териториалния директор на съответната териториална дирекция на НАП или от определен от него орган по приходите по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Дължимите осигурителни вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване и за Учителския пенсионен фонд от бюджетните предприятия, без общините, се превеждат от сметките на централния бюджет директно по съответната сметка на Националния осигурителен институт в Българската народна банка, а здравноосигурителните вноски директно по съответната сметка на Националната здравноосигурителна каса.

Самоосигуряващите се текущо през годината внасят осигурителните вноски за държавно обществено осигуряване и здравно осигуряване лично или чрез осигурителните каси до 10-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят. Ако към 10-о число на месеца лицата се намират във временна неработоспособност, вноските могат да се внесат до 10-о число на месеца, следващ този, през който е изтекъл срокът на неработоспособността.

Самоосигуряващите се, които се осигуряват само за пенсия, могат да внесат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване и авансово за избран от тях период от време. В този случай вноските се внасят с един платежен документ. Самоосигуряващите се могат да внасят авансово вноски и за здравно осигуряване.

Тези лица при определяне на окончателния размер на осигурителния доход с годишната данъчна декларация внасят окончателна осигурителна вноска за фонд „Пенсии” и за здравно осигуряване в 30-дневен срок от подаване на данъчната декларация. При внасяне на окончателната годишна осигурителна вноска в платежния документ задължително се попълва единният граждански номер на лицето.

Регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводителите, които извършват единствено земеделска дейност и се осигуряват само за пенсия, могат да внесат дължимите осигурителни вноски до 31 март на годината, следваща календарната година, за която се отнасят.

Когато тези лица са избрали да се осигуряват за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица и освен земеделска дейност извършват и друга трудова дейност, вноските за извършваната земеделска дейност се внасят ежемесечно до 10-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят.

Осигурителите внасят осигурителните вноски за лицата, наети на работа без трудови правоотношения до 10-о число на месеца, следващ този за който се отнасят.

РУМЯНА СТАНЧЕВА, ЕКСПЕРТ ПО СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ

50% от бизнес пътниците на авиокомпаниите са готови да плащат, за да са онлайн и във въздуха

В поетичния и красив български език съществува една дума, която изпълва със съдържание действията и усилията на един цял бизнес - въздухоплаване. Въздухоплаването звучи много по-интересно и по-приятно от чиновническото въздушен транспорт или твърде описателното полет със самолет. Щом е плаване, значи е като круиз с кораб - красиво, изпълнено с положителни емоции и разнообразие. Според статистиката на Международния център за данни по трафика на летищата 30-те най-големи аеропорта в света са обслужили почти 1.3 милиарда души за 2004 г. За първите девет месеца на 2005 г. това число е около един милиард души, което дава основания да се смята, че пътникопотокът е нараснал…
Няколко милиарда души по света плават из въздуха и възприемат самолета като нещо съвсем естествено в делника си - точно толкова подразбиращо се, колкото са станали мобилният телефон, телевизията или достъпът до интернет. Доскоро обаче подразбиращите се електронни комуникации трябваше да си останат на земята. Тяхното използване по време на полет беше строго забранено поради съображения за сигурност - счита се, че радиовълните могат да доведат до смущения в бордовата електроника на самолета и да причинят фатални последствия. След като обаче нещо е неделима част от ежедневието на толкова много хора, съвсем естествено е и бизнесът да потърси на решение на този „проблем“. Срещу съответното заплащане, разбира се. Така вече достъпът до глобалната компютърна мрежа или проследяването „на живо“ на новините от CNN не са научна фантастика, а истинска услуга за клиентите на гражданското въздухоплаване.

Кой, къде, кога, защо

Достъпът до електронни комуникации на борда на различни самолети в момента се предлага от различни превозвачи, сред които Lufthansa, El Al, SAS, Japan Airlines, All Nippon Airlines, Korean Air и Asiana Airlines. Очаква се през пролетта към тях да се присъединят Austrian Airlines и Etihad Airways (превозвач от Обединените арабски емирства). Те осъществяват тази услуга в партньорство с фирмата Connexion, която е дъщерно дружество на авио­строителния концерн Boeing. На този етап Connexion e и доминиращият доставчик на този вид услуги. Европейската компания Airbus също разработват собствена система под търговското име OnAir, която засега обаче все още не е приложена от нито един превозвач. Connexion осигурява интернет достъп през сателит още от 2001 г., а от януари на тази година ще осигури и сигнал на пет телевизии - BBC World, EuroNews, EurosportNews, CNBC и MSNBC.
Достъпът до безжичен интернет от този тип за момента се предлага само по време на презокеански полети. Свързаност е възможна във всеки модел на Boeing с повече от 100 места. Услугата е ограничена на този етап до тези полети, тъй като се предполага, че при продължителност на полета над три часа бизнес потребителите биха се радвали да обработват трафика си с електронна поща в движение, вместо да са затрупани с няколко десетки писма при пристигането в крайната точка на пътуването си. Интернет сигналът достига до пътниците посредством връзка със сателит, а на територията на самолета той се разпръсква безжично. Всеки пътник, който има лаптоп с вградена Wi-Fi-карта, може да се възползва от възможността да сърфира в мрежата, а от края на януари - и да гледа и телевизия. При регистрация на страницата на Connexion по време на полета потребителят получава възможност да гледа т.нар. стрийминг видео - предаване в реално време на телевизионния сигнал през интернет. Цената за използване е сравнително висока - един час струва около 10 долара, като се предлагат 3-часови и 24-часови пакети. Последното тарифиране е валидно и при прекачване от полет в полет и струва около 27 долара. Тези такси обаче не са пречка за бизнес пътниците. В проучване на Lufthansa от 2003 г. е установено, че повече от 50% от анкетираните биха се радвали да имат достъп до мрежата по време на полет и биха плащали, колкото и да струва това.

Спирачки

Необходимите технически подобрения по самолетите засега са извършени върху ограничен брой машини. Luft­hansa например са направили въпросните подобрения по 50 представителя на аерофлота си, като до края на годината ще бъдат оборудвани още 80. Една от причините за забавянето на по-масовото разпространение на услугата естествено са атентатите от 11 септември 2001 г. Самолетните компании и най-вече американските превозвачи внезапно изпаднаха в сериозна криза поради повишените разходи за сигурност и срива в броя на пътниците непосредствено след трагедията. Това доведе до липсата на достатъчно финансов ресурс, необходим за въвеждането и техническото обезпечение на новата услуга. Показателно е, че някога могъщи американски превозвачи продължават да са силно затруднени и не могат да си позволят аероинтернета.
Югоизточна Азия от своя страна доказва общата оценка за най-динамично развиващ се в икономически план световен регион, като в голямата си част предлагащите интернет услугата авиокомпании са азиатски. Друга причина е в габаритите на необходимото оборудване - според официалните данни то тежи между 300 и 400 килограма. С нарастването на цените на керосина и въведената строга политика за харчене на пари подобно увеличение на общата маса на самолета повишава и общия разход на гориво. Все повече пътници обаче ще се радват да не губят връзка с чат клиента си, да използват Skype или да посърфират за кратко в интернет, да разберат прог­нозата за времето или вечерната програма на кината в дестинацията, където ще кацнат. Това също е част от въздухоплаването…

Александър БОЙЧЕВ