Електронното правителство ­- от пилотни проекти към професионализъм

Изграждането на електронното правителство е сложен и дълъг процес. Той изисква силна политическа воля, разработване и приемане на модерна правна рамка, анализ и реорганизация на работните процеси в администрацията и не на последно място изграждането и интегрирането на информационната и комуникационната инфраструктура във и между отделните държавни институции и ведомства.

Този месец се навършват три години от приемането на „Стратегията за електронно правителство в България”. Приета през декември 2002 г., тя е един модерен и съвременен документ, който заедно с последващите документи дава добро начало на изграждането на е-правителството. Създаването и приемането на тези документи оформя първия етап от електронното правителство. Следват години на натрупване на знания и опит. Има реализирани няколко успешни големи и по-малки пилотни проекта. Предстои период на интензивно развитие на е-правителството. Необходими са организационни усилия, управленски капацитет и висока мотивация на всички нива, отговорни за него. КЦИКУТ подготвя своя трети годишен доклад за развитието на електронното правителство, където се представя актуална картина на състоянието, но сега ще засегна само някои аспекти.

Едни от най-чаканите документи в сферата на ИКТ през 2005 г. са Законът за електронната търговия и Националната рамка за оперативна съвместимост (НРОС). Искрено се надявам, ако не до края на тази, то в началото на 2006 те да са факт. Защо споменавам НРОС? Оперативната съвместимост е способността на информационните системи и бизнес процесите, които те поддържат, да обменят данни и да интегрират информация и знание. Това означава многократно използване на вече въведени в администрацията данни и техния обмен по унифицирани протоколи. Тя се основава на комплекс от международни стандарти, включително на европейската рамка за оперативна съвместимост. НРОС е комплект документи, осигуряващи междусистемната интеграция и оперативната съвместимост на ИС на е-правителството. Той ще даде яснота и свобода на работа на всички звена, изграждащи общата система наречена “Електронно правителство”. Ще синхронизира нашите усилия с европейския подход към системна интеграция и оперативна съвместимост, насочен към изграждане на паневропейската архитектура, базирана на унифицирани национални информационни архитектури.

Големите информационни инфраструктурни проекти, реализирани досега,
са свързани с изграждане на националната държавна мрежа, мрежата на МФ, респективно ГДД. Изключителен опит натрупаха НОИ и НСИ. Сериозна работа беше свършена и по създаването на Агенцията по вписвания. Трябва да отбележа и по-малките пилотни проекти, свързани с е-услугите, предоставяни от централната и местните администрации. Темата е много обширна и затова КЦИКУТ съвместно с Фондация „Приложни изследвания и комуникации” направи специално изследване “е-Община”, което ще бъде обявено публично тази седмица. Освен уеб сайтове и портали с е-услуги бяха реализирани и гласови услуги, като пример за предоставяне на услуги чрез един по-популярен за гражданите канал - телефона. От началото на този месец Областна администрация - Варна има действащ гласов портал за информация за административните услуги, за текущо състояние на документи, за валидност на лични документи и актуално състояние на здравноосигурителни вноски, за жалби на гражданите и сигнали за корупция и други.

През годините при реализирането на е-услугите основният акцент падна върху 20-те индикативни е-услуги, които ЕС прие като ключови при мониторинга на е-правителството в страните членки и кандидат членки.

Резултатът към днешна дата е
пет напълно завършени услуги за гражданите и четири за бизнеса
Бързам да кажа, че останалите услуги за бизнеса са в напреднала фаза и са пред завършване. Ако трябва да говоря в цифри - то те са: 80.56% изпълнение на е-услугите за бизнеса, 47.06% - за граждани или средно за 20-те индикативни услуги - 58.65%. Тук трябва да съпоставим готовността на съответните групи - бизнеса и гражданите, да използват е-услугите на електронното правителство. Според съвместно изследване на КЦИКУТ и ЕСТАТ от началото на тази година 56.1% фирмите в България имат достъп до Интернет, този процент за гражданите е 22.8%. От потребителите на Интернет нараства процентът на тези, които търсят информация и контакти с администрацията по електронен път. Отново бизнесът е водещ при използването на е-услугите.

От посочените данни следва, че развитието на електронното правителство в частта му услуги за бизнеса и гражданите трябва да върви паралелно с възможностите на бизнеса и гражданите за тяхното пълноценно използване. Икономически е неоправдано да се инвестира ударно в услугите, без да се съблюдават параметри като е-достъпност и е-грамотност. За да има ефект от въвеждането на новите технологии в комуникацията с бизнеса и гражданите, трябва и от другата страна да има технологична и психологическа нагласа за тяхното използване. А това не става за година-две. Разбира се, не можем да пропуснем и нагласата на администрацията в тази посока. Има министерства и местни администрации, в които е-правителството не е абстрактно понятие или заплаха за статуквото на някои служители. Това са МФ, МИ и в частност администрацията на бившето МЕЕР. От местните администрации като пример може да се посочи областната и общинска администрация Стара Загора, където има добри решения и практики на отделните институции в града, които си сътрудничат и взаимодействат по най-добър начин. Този напредък там се дължи и на факта, че на най-високо ръководно ниво има ангажираност както и специално натоварен служител с ръководни функции по изграждането на е-правителството. Има и министерства, дори мегаминистерства, в които електронното правителство се свежда до отдел „Информационни технологии” с четирима системни администратори. Как да говорим за политика по ИКТ в тези структури?

Тук излиза на преден план въпросът за статута - правата и отговорностите на хората, отговорни с изграждането и развиването на е-правителствоto в държавните институции и ведомствата, или т.нар. CIO-та. Предстои много работа по професионалното израстване на лидерите по е-правителство. Те трябва да изминат пътя от високо квалифицирани ИТ специалисти до мениджъри със стратегически поглед върху внедряването на ИКТ в техните структури, да изготвят и провеждат политиката по внедряването на иновации в управлението. Да имат регламентирани права, на базата на новите технологии да предлагат реорганизация на работните процеси. Те трябва добре да познават и да използват възможностите на донорските програми, предприсъединителните фондове и програми на ЕС и публично-частното партньорство при финансиране на проекти от е-правителството. Водещите страни имат добър опит в посока как да не се разчита само на държавния бюджет и ние сме длъжни да го изучим и приложим. За целта ще продължим ценните партньорски взаимоотношения с представителите на частния бизнес в лицето на БАИТ и БАСКОМ и на неправителствени организации като НСОРБ, ФРМС, Фондация “Право и Интернет” и други.
Говорейки в края на 2005 г., бих искал да кажа, че тя е

преломна за ИКТ у нас с два много съществени факта.
Първият е създаването на специализирана дирекция “Електронно правителство” към Министерството на държавната администрация и административната реформа. Това е началото на професионализиране работата в тази насока и ускоряване процесите по предоставяне на е-услуги. Втория факт е създаването на Държавната агенция по информационни технологии и съобщения - израз на високия приоритет на ИКТ в бъдещото развитие на държавата ни. Тези ведомства са израз на волята на управляващата коалиция да ускори процеса на реформиране на държавната администрация в синхрон с ускоряване развитието на ИКТ индустрията у нас, което се явява мощен фактор както за евроинтеграционния процес, така и за повишаване ефективността и конкурентоспособността на икономиката.

Тези ведомства съвместно със структурите, изграждащи електронното здравеопазване, електронните обществени поръчки, електронното обучение, електронните разплащания с държавата и други, са добра основа за ускорено развитие на е-правителството и прехода към е-управление, за което е необходимо да се осигури много добра координация на надведомствено ниво. Електронното управление е един от основните приоритети на правителството, заложени във функциите на Дирекция „Стратегическо планиране и управление” към МС. Е-управлението е най-прекият път към прозрачността на управлението на държавата и активното включване на гражданското общество в демократичните процеси чрез инструментите на т.нар. е-демокрация.

Предстои много работа за динамичното развитие на е-правителството и ускорено изграждане на информационното общество. Всичко това може да се случи при добро взаимодействие между институциите и синхрон в тяхната работа, при ясно разделяне на функциите в комплексния процес и определяне на приоритетите, както и при координация на цялостната дейност, за да се получи мултиплициране на опита и оптимизиране на усилията.

от д-р Румен Трифонов

Yahoo и Six Apart, създателят на Movable Type, софтуер който се използва при изготвянето на професионални блогове, сключиха споразумение за съвместна дейност, по силата на което Yahoo ще е основен доставчик на Movable Type за нуждите на малкия бизнес.

Подписването на това споразумение е последната от поредицата сделки осъществени от интернет гигантът в стремежа му да завладее така наречената социална медиа - блогът или новото поколение интернет сайтове даващо възможност на потребителите да обменят мисли, снимки и видео материали.

В края на миналата седмица Yahoo придоби и Del.icio.us, сайт на който потребителите могат да изпращат един на друг любимите си линкове. По-рано тази година компанията прибави към колекцията си от сайтове и Flickr, където се качват снимки и се публикуват коментари към тях.

Yahoo е много подходяща за основен доставчик на софтуера Movable Type за малкия бизнес като се вземат предвид мащабите и ефикасността на компанията, аргументира този избор Анал Даш, вицепрезидент на базираната в Сан Франциско Six Apart. Ние от своя страна ще препоръчваме на потребителите да закупуват софтуера от тях, обяснява той партньорските отношения на двете компании.

Yahoo, чиято главна квартира е в Сънивейл, Калифорния обяви, че ще предлага търговски блогове създадени по технологията Movable Type като част от услугата си управление на сайтове на компании упражняващи малък бизнес. Yahoo осигурява на потребителите уникален уеб адрес, блог инструменти и бизнес клас имейл услуги със защита от спам и вируси. Всичко това срещу по-малко от 12 USD на месец.

Movable Type се използва от бизнесмени, уеб дизайнери и професионални създатели на блогове за направата на уеб сайтове, които се актуализират лесно. Други софтуерни технологии като Blogger на Google, Xanga и Live Journal софтуерът собственост на Six Apart и WordPress се използват основно за създаване на блогове за нуждите на индивидуалния потребител.

Yahoo хоства приблизително 30 млн. индивидуални Уеб сайта, в това число и стотици хиляди сайтове на малки компании. Един от осем интернет магазина в САЩ се хостват от Yahoo.

Six Apart вече е оптимизирала основните кодове на софтуерната технология Movable Type така че да обработват данни два пъти по-бързо от същия тип софтуер, който може да се намери на уеб сайта на Six Apart. Освен това компанията продължава да доразвива предвидените да бъдат в услуга на големия бизнес версии на Movable Type, заедно с ориентирания към потребители софтуер Live Journal и лесната за стартиране вариация на Movable Type, позната под името TypePad.

Отделно от това отделът на Six Apart в Япония създава версия на Movable Type съвместима със софтуера за архивиране на данни Oracle, за да насърчи компаниите от големия бизнес към по-широка употреба на блоговете. Всъщност първоначалната задача на Six Apart беше да поддържа софтуер с отворен код за архивиране на информация.

Компанията Six Apart, която е частна собственост притежание на съпрузите Бен и Мена Трот разполага със 100 служителя, работещи за филиалите й по цял свят, не отдавна получи субсидия в размер на 12 млн. USD от Neoteny и August Capital.

Кредит - бързо и лесно
Действащите кредитни бюра могат да превърнат мечтата в действителност

Замисляли ли сте се как средният американец взима кредит? „Лесно“ ще кажат повечето хора и няма да са далеч от истината. Като цяло процесът на отпускане на кредит там е не по-сложен от пазаруването в супермаркета. Да предположим, че Джон Смит иска да си купи кола и за това му трябва заем от $15 хил. Дали, като отиде в банката или която и да било кредитна институция, му искат 120 документа, удостоверяващи заплатата му за поне 5 години назад, всичките му собствености, свидетелство за съдимост и какво ли още не? Някак интуитивно се разбира, че случаят в страната на неограничените възможности не е точно такъв. Как тогава кредиторите разбират дали да отпуснат исканото от уважаемия г-н Смит финансиране и ако да, при какви условия? Отговорът на този въпрос в голяма степен се дава от Equifax, Trans Union и Experian. Това са трите най-големи кредитни бюра в САЩ.
Според определението на Investopedia.com кредитното бюро е агенция, която разследва и събира кредитната информация за индивида и я продава срещу такса на кредиторите, за да могат те да вземат решение по отношение на отпускането на заем. Типичните им клиенти са банки, ипотечните кредитодатели, компаниите за кредитни карти и други финансиращи организации.
Как обаче работят тези бюра, има ли такива в България и дали услугите им не противоречат на Закона за защита на личните данни?
Принципът на действие в случая е

За да получиш, трябва да дадеш

Кредиторите захранват доброволно кредитните бюра с информацията по плащанията и други данни за миналото поведение по плащанията на всичките си клиенти. По този начин кредитните бюра попълват и поддържат огромно количество информация в онлайн режим за кредитната история на голям процент от американците. Когато човек кандидатства за кредит, кредитната институция си поръчва от кредитното бюро справка за кандидат-клиента си. Там се съдържат основните данни за лицето - име, адрес, личен идентификационен номер, семейно положение. Останалата част от документа е заета с кредитната история - кога и какви заеми е взимало лицето, дали си е изплащало вноските навреме, преживявало ли е банкрут, кои са поръчителите и свързаните лица по вече взетите заеми. Тази информация позволява на кредитора да направи трезва и бърза преценка какви условия да предложи на потенциалния си клиент или пък да му откаже кредит. Най-лошото е да имаш отрицателна, а след това - да нямаш никаква кредитна история. Трудно е да покажеш, че си редовен платец, ако преди това не си изплащал нищо. И така повече от 100 години.
Историята на кредитните бюра в България, обаче е, меко казано, по-скромна от тази на американците. Първото частно кредитно бюро, ръководено от „Експириън-Скорекс България“, дъщерно дружество на британската компания Experian-Scorex, заработи едва през март тази година. На този етап обаче има сключени договори само с две от големите търговски банки в България и една от телекомуникационните компании, опериращи на нашия пазар. Дружеството е в преговори с останалите небанкови и банкови институции в страната. В момента сме в преговори за изграждане на свързаност с външни регистри, каквито са регистърът на Националния осигурителен институт, регистърът по ДДС, търговски регистри, казва Дарина Орешарова, оперативен мениджър на „Експириън-Скорекс“. Компанията е регистриран администратор на лични данни съгласно Закона за защита на личните данни. Други разрешителни или лицензи за дейността на кредитните бюра в България не се изискват. За развитието на проекта редовно се информират БНБ, Комисията за защита на личните данни, Министерството на финансите и Асоциацията на търговските банки.

Откъде знаете ЕГН-то ми

Опит да създадат изцяло българско кредитно бюро преди време правят от варненската фирма “Ханд”, като предлагат собствен проект за регистър за кредитен рейтинг на частни лица. Реализацията му обаче се оказва невъзможна, тъй като нито една от кредитиращите организации в региона не се съгласява да работи на принципа получаваш, ако дадеш информация. Според изпълнителния директор на дружеството Неделчо Станев повечето кредитори отказвали да подават информация за задлъжнялостта на своите клиенти, тъй като по този начин тяхната дейност става достояние за конкурентите. Без реализация остава и проектът за кредитен регистър на „Дейта енд информейшън консулт”, която е дистрибутор за България на продуктите и услугите на американската компания за събиране и анализ на бизнес информация Dun & Bradstreet. Една от причините за фалстарта на тези проекти са разпоредбите в Закона за защита на личните данни. По закон, ако потребителят не е подписал текст в договора, че личните му данни могат да се използват от кредитора, т.е. да предоставя информация за адреса и телефона му на трето лице, което да я обработва и продава, той може да съди фирмата. Когато някой кандидатства за кредитна карта или за покупка на кола на лизинг например, той подписва заявка, в която изрично се съгласява фирмата или банката, от които иска кредит, да направи запитване до кредитното бюро. Това е много важно, защото лични данни могат да се разгласяват само със съгласието на лицето. Повечето български банки на този етап обаче все още се въздържат от въвеждането на подобни клаузи, за да не стресират клиентите си, а на практика това ограничава работата на кредитните бюра.
Действителността в САЩ и страните от Западна Европа е малко по-различна. Там е регламентирано много ясно кой и как може да се възползва от информацията на кредитните бюра и затова не е нужно при всяка справка да се изисква и съгласието на кредитоискателя. При нерегламентирано измъкване на информация от кредитно бюро се налагат тежки глоби и понякога затвор. Освен това хората имат право да оспорват фактите от файловете си и да оставят написан текст до определена дължина. Например: „Бях в болница половин година и затова в този период не си плащах вноските.“ От „Експириън-Скорекс България“ обясняват, че всеки има право да получи своята кредитна справка и да бъде информиран за кредитния си статус. Справката показва още коя кредитираща институция е проявила интерес към съответното лице, както и дали наистина то е дало разрешението си тези институции да искат информация за него. Услугата за единична справка обаче струва 5 лв., като не се дава възможност лицето да включва обяснителни бележки. Тоест, вместо да има бележка от типа „не си плащах тока 6 месеца, защото бях извън страната“, човек трябва всеки път да обяснява на различните кредитиращи институции, получаващи кредитната му справка, причините за това забавяне.

Защо не само кредитният регистър на БНБ

Недостатъкът на Централния кредитен регистър, който поддържа централната банка, е, че не предоставя информация за задлъжнялостта на гражданите и фирмите към лизинговите компании, към мобилните оператори, както и към топлофикацията и Националната електрическа компания. Освен това справките от регистъра към БНБ се предоставят сумарно. Справките на бюрото обаче дават детайлна информация за всяка кредитна сметка, включително какви са плащанията по нея за последните месеци, дните на просрочие, ако е имало такива, както и свързаните лица като съдлъжници и поръчители. Кредитното бюро поддържа данни за запитвания, направени от другите членове за съответния клиент, както и за това какви кредитни продукти той е поискал от различните кредитни институции за последните няколко месеца. A заради презумпцията за конфиденциалност, заложена в регистъра, който поддържа БНБ, банките не могат да видят от кои техни конкуренти клиентът им е изтеглил заеми. Базата с данни на единственото действащо кредитно бюро в България все още е в процес на попълване. Бюрото не може да получава и информация за взетите кредити от банки, които не са негови членове, тъй като няма сключени договори за съв­местна работа с повечето кредитиращи организации в страната. А по закон то няма достъп до кредитния регистър на БНБ. Излиза, че дали в България взимането на кредит ще може да се кичи с етикета “бързо и лесно”, точно както пише в рекламните брошури, зависи изцяло от кредитиращите институции. Просто в доброволното даване на информация на кредитните бюра трябва да участват всички кредитиращи организации. Само така може да се постигне желаният ефект, а именно получаване на бърза, пълна и точна справка за потенциалния клиент. Това ще спести много време и пари, отиващи за самостоятелното и непълно разследване на клиента, както и много нерви на самите кредитоискатели.
„Здравейте, казвам се Димитър Георгиев и искам кредит от седем хиляди лева.“ “Разбира се господине, бихте ли дали своето ЕГН и трите имена и ние ще се свържем с вас.“ Как ви звучи - не лошо, нали?

Вера Денизова, Васил Велев

“Бизнес уик”: България става “балкански тигър”

BusinessWeek

Изглежда България има потенциал да стане балкански тигър. Това отбелязва в обширна статия за американските инвестиции у нас авторитетното сп. “Бизнес уик”.

Като най-успешен пример изданието посочва град Севлиево, който е само с 25 000 души население. Вероятно той е последното място, където може да се открие бастион на американско предприятие. По разбитите улици се движат руски автомобили Лада, най-често срещаният тип жилища са високи бетонни блокове, а някои хора все още се придвижват с каруци, пише още изданието.

Точно на това място “Америкън Стандарт” -американски производител на обзавеждане за бани и тоалетни, е съсредоточил по-голяма част от производството си. Тук компанията има комплекс от три завода, в които работят 3700 души. Инвестицията на американската фирма, която през 1992 г. купи държавно предприятие за производство на фитинги, показа на други чуждестранни инвеститори привлекателността на България. Този случай е точният пример, показващ как чуждестранни инвестиции, направени точно на място, могат да помогнат за растежа в Източна Европа, коментира “Бизнес уик”.

Днес България е “гореща” тема. Тъй като се очаква страната да влезе в ЕС през 2007 г., тя привлича американски високотехнологични компании като AMI SeMiconductor - производител на чипове за автомобилни компании и за нуждите на медицината, и TuMbleweed CoMMunications Corp. - производител на софтуер за нуждите на сигурността. И двете фирми откриха свои развойни центрове в София, за да се възползват от радващите се на много добро име възпитаници на българските технически училища.

Изданието припомня, че през 2005 г. преките чуждестранни инвестиции /ПЧИ/ в България са се увеличили повече от два пъти - до 2,7 млрд. долара в сравнение с 1,2 млрд. долара, според данни на Европейската банка за възстановяване и развитие /ЕБВР/. Когато “Америкън Стандарт” дойде в Севлиево преди 12 години, отчасти и за да се възползва от ниските заплати, които дори и сега възлизат средно едва на 2 долара/час, тя беше пионер, припомня списанието. Производството намаляваше, а инфлацията се покачваше, достигайки близо 2000 процента, а през 1997 г. държавата бе на ръба на икономически срив. Населението на страната намаля с 10 процента, тъй като 1 млн. българи отидоха да търсят работа в чужбина.

Днес икономиката на страната отново бележи растеж, пише “Бизнес уик”. Очаква се през 2006 г. брутният вътрешен продукт /БВП/ на България да нарасне с 5,1 на сто след 5i,4 процента през тази година. Едно от обясненията за трудностите на страната бе, че много приватизационни сделки не бяха сполучливи -както свидетелстват изоставените предприятия за добив на стомана и производство на текстил около Севлиево. Сред най-важните причини за успеха на “Американ Стандарт” е тази, че фирмата се довери на опита на местните хора и остави мениджърите, които завари, на постовете им. “Ние открихме тук голяма група хора - талантливи, желаещи да се учат и да бъдат още подобри”, казва главният изпълнителен директор на “Америкън Стандарт” Фредерик Поузис, цитиран от списанието.

В резултат на идването на компанията сега в община Севлиево има почти пълна заетост в сравнение с безработицата от 10 процента в национален мащаб. Въпреки че градът все пак е беден по западните стандарти, той вече показва признаци на просперитет. Автомобили “Ауди” и “Опел” се смесват с ладите, а в края на града има чисто нов магазин за домакински електроуреди.

“Америкън Стандарт” произвежда и в Азия, но България е атрактивна заради близостта си с такива бързо разрастващи се пазари като Украйна и Русия. Квалифицираните работници в заводите на компанията в Севлиево изкарват по около 500 долара на месец. И все пак, да се инвестира в България не е за всекиго, твърди “Бизнесуик”.

И припомня как санкциите, наложени на съседна Сърбия през 90-те години, са довели до създаването на прослойка от контрабандисти, превърнала се след това в организирана престъпност. Чуждестранни дипломати разказват за шефове на престъпни групировки и техните бодигардове, обикалящи из София с луксозни мерцедеси. Проблеми създават също бюрокрацията и неработещата правна система. Въпреки това, за много инвеститори подобни опасения бледнеят пред огромния избор на талантливи учени и възпитаници на техническите училища, които работят за една десета от заплатите на техните колеги от Западна Европа, обобщава американското списание.

Полицията: Улични бандити излизат за своите “коледни добавки”
Пази си GSM-а - най-скъпото в джоба!

Всеки апарат има свой личен номер, наричан IMAI. Ако човек го знае, лесно би могъл да си познае изчезналия телефон, обяснява майор Живко Коцев (на снимката), шеф на сектор “Грабежи” в СДВР. За да се види на екрана този номер, трябва да се натиснат последователно копчета *#06#. Иначе издирването по номера на SIM картата рядко е успешно, тъй като крадците я изхвърлят.

Бумът на джебчийските кражби и уличните грабежи няма да ни отмине и тази Коледа. Така казват с горчивина софийските полицаи и не се уморяват да предупреждават мало и голямо - докато празнува, да не забравя да се пази от престъпниците, излезли на лов за “коледни добавки”.

Мобилният телефон - това е една от вещите, които най-често попадат в лапите на бандитите. Без да има точна статистика, над 2000 апаратчета изчезват годишно в София при кражби, грабежи, измами и т. н. По-точно не изчезват, а или сменят притежателя си, или се явяват по витрини на заложни къщи и магазини за употребявани телефони.

Един GSM може да струва 100 лева, но може да е 1000 лева. При всички случаи това е една от най-скъпите вещи, които хората носят у себе си, обясняват криминалистите. Малцина вече имат в джоба си претъпкани с банкноти портфейли, не са много и дамите, които се разхождат по улиците, окичени с бижута. Но от 2-3 години у нас от първолак до пенсионер - всеки втори българин разнася мобилен телефон. Дори и да е от по-прост модел, апаратът привлича крадците, защото веднага могат да го оставят в най-близката заложна къща. Ако там телефонът бъде оценен на около 500 лв., апашът моментално получава на ръка 80-100 лв.

По сега действащите правила стоката се приема като залог само срещу лична карта и декларация, че не е открадната. Полицаите обаче се надяват в готвещия се отдавна закон за заложните къщи да има по-строг регламент. Например GSM-ите, бижутата, компютрите, аудио- и видеотехниката да се дават за залог само при представяне на гаранционна карта на стоката на името на собственика, както и на касова бележка от магазина, от който е купена.

Подобни изисквания могат да свият наполовина броя на заложните къщи, като останат само онези, които имат почтен бизнес. А когато няма пазар за плячкосаната техника, тогава наполовина може да намалеят и обирите.

Малко над 650 грабежа са регистрирани от началото на годината в София, което е с около 10% по-малко от 2004 г. Разкриваемостта е сравнително висока - 63% през миналата и към 66% през тази година, казва майор Живко Коцев, шеф на сектор “Грабежи” в СДВР.

Над 70% от уличните нападения са дело наркомани, рецидивисти, психично болни или пияни. Обирджиите обикновено действат като единаци, но има и глутници. Избират колкото се може по-беззащитна жертва. Най-често нападат 12-13-годишни деца, като ги причакват рано сутрин или вечер на пътя между дома и училището, както и около компютърните клубове. Бандитите дебнат по автобуси, трамваи и маршрутки - като звънне телефон, могат да набележат за жертва модела и притежателя му. Особено са привлекателни апаратчетата, провесени на врата, или онези, които се подават от дамските чанти или раници. Няма нужда от заплахи и юмруци - едно по-силно дръпване е достатъчно и бандитът вече притежава чуждата вещ.

Грабителите нападат по тъмно на безлюдни места или на спирки на градския транспорт. Две са най-опасните зони в София. Едната е в района между гара Подуяне и ул. “Боян Магесник”, където се събират на тумби мургави жители на Елин Пелин, Златица и софийските села. Щом докопат плячка, те бягат с първия влак на изток. Другият подобен район е край спирка “Оряхово”, близо до моста при кв. “Захарна фабрика”. По същите причини там действат апашите от Костинброд, Волуяк и Перник, които бягат на запад. Опасни са също кварталите “Красна поляна”, “Христо Ботев”, “Люлин”, “Младост”, както и тесните тъмни улички в центъра на столицата.

Понякога жалбите за откраднати телефони се оказват фалшиви. Полицаите откриват апаратчето, а излиза, че собственикът му - някой тийнейджър, сам го е продал или заложил. Трябвали му спешно пари, а на родителите си казал, че е бил ограбен.

Цветан Гемишев