Много малки фирми са се разраснали благодарение на търсачката Google и по-точно на опцията за плащане на рекламна тарифа при кликване върху съответния линк или банер. Сравнително ниската такса за листване в търсачката, както и фактът, че рекламодателят плаща единствено при осъществен клик, е причината много фирми да използват тази нова рекламна медия и това решение да е началото на тяхното успешно бизнес развитие.

Тази практика се оказва изключително полезна и доходоносна за организации с нестопанска цел, за които рекламирането в Google е безплатно. За последните 2 години от Google са дарени 33 млн. USD на общо 850 организации с нестопанска цел по думите на Шерил Сандберг, вицепрезидент на отдел “Онлайн продажби”, цитирана от в-к “USA Today”.

За първите 9 месеца на 2005 година Google са отчели приходи от 4.2 млрд. USD. Те се дължат предимно на малките текстови реклами, които се поставят близо до полето с резултати от търсенето и са обозначени като платени линкове. Програмата Google Grants работи на принципа на програмата за заплащане при осъществен клик, без реално да се заплаща за кликване върху рекламния линк.

За да бъдат включени в програмата Google Grants, организациите трябва да отговарят на няколко задължителни условия. Трябва да имат официален статут на организация с нестопанска цел. Не трябва да имат религиозна или политическа принадлежност.

Едно от най-важните условия за участие в програмата е наличието на уебсайт. При търсенето по ключови думи в резултатите най-напред се позиционират тези уебсайтове, които са технически и функционално изрядни. Уебсайтът трябва да притежава всички необходими елементи, подпомагащи роботите на търсачките лесно да го открият. Това задължително трябва да се извърши то професионална интерактивна агенция.

Кандидатства се онлайн като се попълва формуляр на адрес: http://services.google.com/googlegrants/application. Селекцията се прави от 250 души, работещи в Google, които проверяват кандидатурите. Предимство се дава на организации, които се борят срещу неизлечими болести (СПИН, рак, Алцхаймер), организации със социална насоченост (набиране на средства за бедни и бездомни, при бедствия и т.н), както и организации, подпомагащи изкуството.

ЕМИЛИЯ МЕЧЕВА, ICYGEN

Хостингът като бизнес, не като пиратство

Представете си бизнес ниша с ръст от над 50% годишно. Точно с толкова са се увеличили регистрираните интернет домейни (имена) в България за последната година - от около 40 хиляди в края на миналата до над 62 хиляди в края на тази, според данни на сайта webhosting.info. Повечето от тях се хостват (поддържат) на сървъри при цена от поне 5 лева месечно, което дава идея и за размера на този бизнес. Тука става въпрос за сайтове с разширение от типа .com, .net, .org и други, а „официалните“ за България .bg имена попадат в друга класация. Ръстът на нови имена е от порядъка на 500 до 800 на седмица, което за регистри от типа на Dom.bg е добър ръст. Според Дойчин Спиридонов, управител на Dom.bg, през неговия сайт (който е стартирал като регистър през 2000 г.) са регистрирани около 10 хиляди домейна за сумарно време от над 20 хиляди години (едно интернет име може да се регистрира за период до 10 години). Dom.bg предлага хостинг на сайтове, услуга, различна от регистрацията на домейни, от около година и половина насам и е на второ място в горната класация. Оттогава оперира и един от най-големите в момента български хостинг доставчици - host.bg, която според webhosting.info е на трето място с 10% пазарен дял и 5800 хостнати при нея домейни. Според Богомил Павлов, управител на Host.bg, за една година от стартирането на услугата имат 7200 клиента, което се дължи главно на сериозната реклама. През лятото на тази година Host.bg e закупила конкурента си Bulhosting за сумата от 70 хиляди лева, а в момента разполага с 13 сървъра, на които предлага място за сайтовете на клиентите си и още четири сървъра, които ще бъдат пуснати в експлоатация скоро. Dom.bg и Host.bg планират обединяване и съвместно предлагане на услуги с цел повишаване на нивото и устояване на конкуренцията, която вероятно ще стане по-динамична в този сектор, посочиха пред „Капитал“ управителите на двете компании. От Host.bg ще стартират в средата на януари

Предлагане на хостинг услуга в Турция

а в бъдеще - и в други съседни държави. В Турция по данни на webhosting.info има един голям (с над 40 хиляди домейна) хостинг провайдър и няколко по-малки, а Павлов счита, че качеството на платения хостинг там е по-ниско от този в България. За България като основни проблеми пред развитието на този бизнес се посочват лошият имидж и качество на безплатния хостинг, както и липсата на разбиране в потребителите защо е нужно да се плаща за нещо, което го има и безплатно. Друг проблем са и напреженията между българските интернет провайдъри, които често прекъсват връзки едни към други с мотива за неиздължени суми. Това най-често идва от желанието на някои трафикът от пиратските им сървъри (които са най-популярният вид безплатен хостинг) да бъде заплащан от конкурентите им. Тези „откачания“ водят дотам, че клиенти на даден интернет провайдър не виждат сайтове, които са на сървъри на друг доставчик заради караници на квартално ниво. Повечето хостинг провайдъри държат сървърите си в колокейшън центрове на големи интернет доставчици и нямат никакъв интерес от това те да не са видими, както често се случва. Към това могат да се добавят и

Проблемите с „видимостта“ от чужбина

която като цяло не е на ниво и налага дублиране и наемане на сървъри в САЩ, Англия и Хонконг, където съотношението цена/качество е най-добро и се ползва от фирми, които желаят сайтът им да е видим и с бърза връзка и извън България.
„Повечето от клиентите на хостинг услугата в България ползват най-ниските месечни планове и чудесно се побират в лимитите им“, казва Георги Стоев, мениджър на стартиралия преди няколко месеца хостинг провайдър cbox.biz. Според него наличието на много видове хостинг пакети обърква клиентите, както и често се случва компании да избират бизнес пакети (а не мини или стандартни) само заради името им, при положение че нуждата им от дисково пространство, трафик и имейл кутии обикновено се побира в най-малките и евтини планове. „Там са регистрирани над 60% от клиентите на хостинга в България при средна цена около 5 лева месечно“, добавя Стоев. Според него наличието на много и различни планове

Носи объркване

поради което в cbox.biz възможните планове са три. Подобно е и положението при конкурентите им от host.bg, където според Богомил Павлов таргетът на рекламите и развитието на услугите са насочени към пакетите в сегмента 15-18 лева, където според него компанията му държи 90% от пазара - главно заради засилената реклама в интернет, която промотира услугата. Според Стоев от cbox.biz този вид бизнес е основан на доверието на клиента в надеждността на услугата, за която си е платил и по тази причина много от случайните играчи, които стартират, отпадат бързо и сървърите им „изчезват“. Потенциалът за растеж все още е голям, но клиентите оценяват и възможностите за ползване на различни допълнителни услуги при управлението и качването на информация в сайта, който хостват при някой от хостинг провайдърите, както и 24-часовата поддръжка, която да може да реагира на непредвидени ситуации. Като например „къде ми е сайтът“…

Петър ГАВРИЛОВ

Интернет Реклама използва висококачествени уеб хостинг услуги предлагани от HostBulgaria

Интернет размествания по Коледа

Google придоби дял от AOL като част от стратегията си за растеж

Google ще плати един милиард долара за 5% от акциите на интернет компанията America Online (AOL). Точно преди Коледа американският онлайн свят се завъртя и оживи като ориенталски пазар. Кой печели от тази сделка? Кой губи? Какво ще се случи оттук нататък и дали дяловото участие на Google носи повече негативи или все пак ползи за проспериращата технологична компания? Ще се трансформира ли пазарът на онлайн реклама? Хиляди въпроси и предположения изникнаха внезапно и като за последно през тази година бизнесът се развълнува от перспективата. На този етап е ясно едно - изглежда, никой не може да спре страховития и уверен поход на Google, когато фирмата от Маунтън Вю реши да развие бизнеса си. Дори и Microsoft.

Сълза от Редмънт

Microsoft междувпрочем на пръв поглед като че ли губи най-много от състоялата се сделка по придобиване на акции. От месеци се носят слухове и спекулации как софтуерният гигант иска да погълне някогашната най-голяма интернет фирма, сполетяна в наши дни от сериозни проблеми и стагнация. След като изтегли късата клечка обаче, Microsoft ще трябва да търси други начини за прилагане на своята стратегия по привличане на повече онлайн реклама. Де факто AOL се оказа поредното минно поле от войната между Microsoft и Google, която започна с анонсирането на плановете на софтуерния гигант за по-голямо участие в пазара на услуги за търсене. С появата на следващия Windows Vista през лятото се очаква появата и на функция в операционната система, която позволява интегрирано намиране на файлове и данни както в уеб, така и на самия потребителски компютър - област, в която Google също заяви сериозните си претенции с появата на програмата Google Desktop през лятото на тази година. Макар и да закъсня за интернет бума, Microsoft разполага с достатъчно финансов ресурс и идеи, за да се включи успешно в състезанието. Както винаги, потребителите ще бъдат тези, които ще изпитат на гърба си, за добро или лошо, поредния сблъсък на гигантите в света на високите технологии.

А беше време…

Когато в началото на 2000 година America Online и медийният концерн Time Warner се сляха за рекордните 113 милиарда долара, големият надут балон на интернет икономиката още не беше се спукал със страшна сила. Интернет фирмата на практика погълна чрез замяна на акции медийния концерн и всички бяха опиянени от мощта на надценените акции от новата икономика. Новосъздадената фирма AOL Time Warner имаше за цел да предостави на пот­ребителите пълен медиен пакет, включващ достъп до интернет, телевизия, видео по заявка, електронна поща и други интернет услуги, които тогава предстоеше да бъдат измислени и създадени. Финансовата цел на цялото начинание беше генерирането на по-големи рекламни приходи и такси от регистрация на потребителите за използваните от тях услуги.
Пет години по-късно обаче AOL се превърна в бреме за медийния концерн Time Warner, като от някогашен пионер и първенец в областта той се превърна в постоянно догонващ конкуренцията участник. Ако по времето на достъпа до интернет през телефон AOL беше лидер на американския пазар с 26 милиона клиенти, в ерата на широколентовия интернет компанията губи позиции, може да се похвали с едва 20 милиона потребители. Ако преди пет години AOL беше портал за достъп до глобалната мрежа, който осигуряваше новини, електронна поща, електронна търговия и забавления, днес фирмата трудно достига конкуренцията в лицето на Google, Yahoo!, Amazon и дори Microsoft. Така през последните месеци станаха силни гласовете на онези, които поискаха намирането на силен партньор, който да върне интереса на юзърите към интернет компанията.

Банерите на Google

Сделката между Google и AOL е нещо като малка революция. Макар че придобива едва 5% от акциите на дружеството, компанията за услуги на търсене променя статуквото радикално - AOL като интернет поделение на Time Warner вече не е 100% собственост на медийния концерн и по този начин едно от основните желания на акционерите е изпълнено. В допълнение договорът предвижда планирането и въвеждането на съвместни рекламни кампании, както и обща съвместимост между програмитe AOL Instant Messenger и Google Talk. Освен това голяма част от допълнителните услуги на AOL ще станат достъпни и за клиентите на Google. Онлайн медиата AOL има 110 милиона уникални посещения месечно, което го класира на второ място след Yahoo! в САЩ.
След анонсирането на сделката стана ясно, че за нейното осъществяване са водени преговори повече от 12 месеца. Макар и не така апетитна както преди пет години, клиентската база на AOL е достатъчно добра за Google и техните планове за разширяване на интернет бизнеса им. Една от целите на новото партньорство ще бъде спирането на клиентския отлив, който мъчи портала AOL. На практика стъпката по придобиване на акционерен пакет идва след тригодишно сътрудничество, с което потребителите на AOL са можели да търсят директно през Google. Не е ясно обаче дали ще се запазят условията на досегашния договор, според който двете фирми делят приходите в пропорция 80:20 за AOL.
Част от сегашната договорка предвижда и разширяване на рекламното сътрудничество. На практика Google навлиза директно и на пазара за таргетирана банерна онлайн реклама. Проучване на eMarketer.com показва, че разходите за банерна реклама в САЩ през 2005 г. ще достигнат 2.3 милиарда долара срещу 5.4 милиарда долара за таргетирано търсене през търсачките. Подобно количество пари са истинско предизвикателство за Google. Чрез AOL компанията ще продава на клиентите си пълен пакет от насочен рекламен достъп - от намиране по ключова дума в търсачката през т.нар. AdWords (кратки текстови банери) до реални рекламни полета в различни страници. Google ще даде и кредит от 300 милиона долара на AOL под формата на ключови думи, като по този начин ще се опитат да стимулират трафика към сайтовете на AOL.

Съвместимият VoIP

Любопитен е потенциалът и на съвместимостта между AOL Instant Messenger и Google Talk. Това партньорство е необходимо най-вече на Google, които ще бъдат значително по-подготвени за бурно развиващия се пазар за гласови услуги през интернет. Прогнозите за нарастване на VoIP трафика очакват генерирането на приходи от интернет телефонията, които ще бъдат в пъти по-високи от днес. Ако си позволим да помечтаем и погледнем фактите, действията на Google през последните три години винаги са променяли коренно облика на онлайн услугите. Казано с прости думи, вероятно съвсем скоро ще дойде денят, при който различните софтуери за съобщения в реално време (АOL, ICQ и MSN Messenger) и техните „гласови“ конкуренти (Google Talk, Skype) ще бъдат съвместими един с друг. Така тази малка милиардна сделка между два от колосите на интернет бизнеса може да се окаже така необходимата голяма крачка напред в развитието на нови услуги. По Коледа се случват и чудеса…

Александър БОЙЧЕВ

Програми и финансиране на енергийно ефективни проекти за предприемачи и потребители

В предишните две статии от поредицата на „Капитал“ беше направен преглед на европейската и българската политика в областта на енергийната ефективност. Сега авторът на поредицата ще се опита да отговори на най-често задаваните въпроси:
- Как да осъществим своите проекти по енергийна ефективност?
- Какви програми съществуват?
- Как да намерим финансиране?

Днес съществуват редица публично достъпни програмни документи, които дават ориентация за всеки, който реализира проекти за енергийна ефективност. Ще се спра на някои от тях, които биха ви заинтересували в най-голяма степен:

Национална дългосрочна програма по енергийна ефективност - до 2015 г. (www.seea.government.bg)
Национална краткосрочна програма по енергийна ефективност - 2005-2007 г. (www.seea.government.bg)
Национална програма за обновяване на жилищните сгради (www.mrrb.government.bg)
Национален план за икономическо развитие (www.aeaf.minfin.bg).

Често само споменаването на израза „национална програма“ отблъсква, затова нека първо да видим какво можем да направим сами като предприемачи и потребители и как да го финансираме.
Енергийна ефективност при крайните потребители

l В дома
Бързо отворете интернет страницата на Кредитната линия за енергийна ефективност в домакинствата (www.reecl.org). По нея всяко домакинство може да получи заем от 2000 до 9500 лв., от които безвъзмездната финансова помощ е в размер от 200 до 850 евро (от 400 до 1700 лв.), или 20% (виж таблицата). Може да кандидатствате в четири банки на българския пазар - ДСК (www.dsk.bg), ОББ (www.ubb.bg), „Пощенска“ (www.postbank.bg) и „Райфайзен“ (www.reiffeisen.bg). Кредитната линия работи от май 2005 г. Възвращаемостта на вложените средства е два до три отоплителни сезона, а намалението на сметките за енергия е от 20 до 40%. Може да не четете останалото в статията, ако това е вашата програма.

В обществени сгради
Договореният през 2004 г. пилотен демонстрационен проект за енергийна ефективност на обществени сгради е финансиран безвъзмездно от българското правителство и Европейската комисия през Международния фонд за подпомагане извеждането от експлоатация на блокове в АЕЦ „Козлодуй“ в размер на 5 млн. евро. Проектът беше приложен в 36 обществени сгради в цялата страна - 16 лечебни и здравни заведения, 15 учебни заведения, 3 културни институции и две държавни институции. Резултатите са средно 38% намаление на разхода на енергия, срок на възвръщане на инвестицията 3.5 години, спестена енергия 34.83 ктне и 9400 т въглероден двуокис (СО2) спестени емисии. В пари това са спестени разходи за енергия в тези сгради в размер на 3.1 млн. лв. годишно, а в България има хиляди такива сгради. Тези пилотни резултати станаха основа за отделянето на над 30 млн. лв. в бюджета за 2005 г. за енергийна ефективност на училищата.

В малки и средни предприятия
Със закона на енергийната ефективност беше създаден Фондът за енергийна ефективност в България (www.bgeef.com) в сътрудничество с Международната банка за възстановяване и развитие (СБ). Първоначалната капитализация на фонда е в размер на 8.5 млн. щатски долара от Глобалния екологичен фонд, администриран от СБ, 1.5 млн. евро от българското правителство и 1.5 млн. евро от австрийското правителство. Фондът предлага финансови гаранции в размер до 500 000 щатски долара на проект към търговски банки, кредитиращи проекти за енергийна ефективност, както и кредити за проекти за енергийна ефективност от 30 хил. лв. до 3 млн. лв. при по-ниски от пазарните лихви. Фондът е изграден на принципа на публично-частното партньорство и се управлява от управителен съвет, в който влизат представители на донорите и фонда - мениджър, консорциум от частни фирми.

За средни и големи потребители
За осъществяване на проекти за енергийната ефективност и възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) в индустрията от януари 2004 г. са в действие кредитни линии, които са предоставени от българското правителство, Европейската комисия и ЕБВР в общ размер от 60 млн. евро. Как да кандидатстваме за средства по тези кредитни линии може да се разбере от страницата на ЕБВР (www.ebrd.org.projects, или пряко от банките, които обслужват кредитната линия в България - Булбанк (www.bulbank.bg), „Пощенска“, ДСК, „Биохим“ (www.biochim.bg), ОББ, Юнионбанк (www.unionbank.bg). Максималният размер на кредита е 1.5 млн. евро, като от тях 7.5% са безвъзмездна помощ заедно с безплатната подготовка на бизнес проекта пред банката. При използването на кредитните линии за възобновяеми източници 20% от инвестицията се връщат след завършване на проекта. Някои от банките предоставят и микрокредити за малки и средни предприятия в размер до 50 000 лв. Успешното прилагане на този механизъм доведе до разширяването му в началото на 2005 г. с допълнително още 60 млн. евро.

Финансиране на принципа дълг срещу природа

Дейността на Националния доверителен екофонд (www.ecofund-bg.org) също обхваща задачи, чието решаване може да бъде осъществено чрез инвестиции в енергийна ефективност. Фондът възниква като резултат на споразумение с швейцарското правителство за размяна на дълг срещу природа. Такъв тип споразумения са подписани и с правителствата на Белгия и Франция.
Каква е ролята на потребителите? Има ли култура на потребление? Това са въпросите, на които ще търсим отговор в първия брой на „Капитал“ за 2006 г. p

*Авторът е бивш министър на енергетиката и на икономиката, председател е на Националния комитет към Световния енергиен съвет и член на надзорния съвет на „БНП Париба“.

Безвъзмездна насърчителна помощ за енергийна ефективност в дома Енергоспестяващи мерки Размер на помощта Максимален размер на помощта в евро
Енергоефективна дограма 20% 200
Изолация на стени 20% 250
Изолация на покриви 20% 250
Изолация на подове 20% 250
Енергоефективни печки и котли на биомаса 20% 400
Слънчеви колектори за топла вода 20% 400
Енергоефективни газови котли 20% 400
Термопомпени агрегати за отопление и климатизация 20% 400

Сумарно безвъзмездната помощ не може да надхвърля левовата равностойност на 850 евро за едно домакинство.
Допълнителна информация може да се получи на тел.: 02/813 32 53 или на електронна поща: info@reeecl.org

Милко Ковачев*

Запознанства е най-често използваната дума за търсене през 2005 г., според класация на Neogen, съобщиха от интернет портала.
Класацията на най-често търсените термини в интернет може да бъде реален индикатор за интересите на потребителите през отминаващата година. В топ 10 на най-търсените ключови думи следват работа, обяви, авто, имоти, секс, туризъм, чат, музика и фото.
За разлика от тази обща класация думите, които се задават за търсене, често биват повлиявани от различни събития или сензационни новини, които се случват неочаквано. По тази причина някои от термините регистрират голям процент търсения, но за кратък период. Такъв е случаят с ключовата думата “наводнения”, която регистрира изключително голям брой търсения през август.
Топ 10 на най-търсените думи, свързани с работа, се оглавява от шофьор. Следват продавач, юрист-консулт, инженер, счетоводител, рекламен агент, секретарка, икономист, фармацевт и административен персонал.
Според анкета на сайта 22 на сто от потребителите използват търсачките изключително често и правят повече от 100 запитвания ан ден. На другия полюс са около 3 на сто от потребителите, които не ползват услугата за търсене.