Google излезе с нова версия на своя софтуер за търсене в персонален компютър. От началото на седмицата потребителите имат достъп до Google Desktop 2 - програма с нов дизайн и разширена функционалност. Тя се конкурира с подобни продукти на Yahoo и Microsoft. Основното предназначение е да индексира файловете на потребителя (включително мейлове и логове от разговори) и да осигури лесно и удобно търсене сред тях. Според създателите на софтуера той спестява на човек необходимостта да организира и подрежда музиката, снимките и филмите си, а също електронната поща и адресите на любими сайтове.
Подобрената версия на програмата има доста допълнителни възможности. Тя може да показва на потребителя персонализирани новини от избрани източници, прогнози за времето, финансова информация, снимки и др. Всичко това е подредено в лента с инструменти, която работи самостоятелно, без непременно да има стартиран уеббраузър. Търсенето и предпочитанията могат да се задават също така и през познатия минималистичен Google интерфейс.
За да подобри работата на някои от предлаганите услуги, софтуерът изпраща до Google информация за навиците на потребителя. От компанията обещават, че тези данни няма да бъдат използвани без разрешение за други цели. С Google Desktop има още един потенциален проблем - според някои специалисти той прави намирането на всякаква информация опасно лесно. С него всеки, който случайно попадне пред компютъра ви, би могъл за секунди да открие например всички писма и документи, в които споменавате името на шефа си. Тази перспектива има някои очевидни недостатъци.
Google Desktop 2 работи с Windows 2000 и XP и не поддържа операционните системи на Apple.

На всички са ни до болка познати досадните регистрации, срещу които се получава достъп до много от сайтовете в Интернет и най-вече до онези с новинарско съдържание. Повечето потребители преодоляват тази дразнеща формалност като набързо вписват фалшиви данни в предоставените им графи. Когато всичко е готово, си избират потребителско име и парола и вече могат да посещават въпросния сайт. Съвсем естествено е в такъв случай човек да си зададе въпроса: Защо беше всичко това щом като, онези, които ми искат регистрация, не могат и не се опитват да проверят достоверността на вписаната от мен информация?

Точно този въпрос задава публично анонимният екип, който стои зад уникалния по рода си сайт - BugMeNot. Сайтът предлага валидни за различни сайтове с регистрация готови пароли и потребителски имена, получени чрез попълване на фалшиви данни. По данни на неговата управа той привлича 50 хил. различни посетители на ден и съдържа готови имена и пароли за повече от 84 хил. сайта. Всеки, който желае да посещава портали като New York Times, New York Post, Washington Post, Atlanta Journal Constitution и San Jose Mercury News и иска да си спести излишното писане, да се чувства поканен на BugMeNot, за да си избере потребителско име и парола, се казва в обръщението към посетителите на сайта.

Наскоро тези уеб фантоми стартираха кампания за събиране на подписи на интернет потребители прибягнали до тяхната услуга. Резултатите от тази кампания ще бъдат обявени на 13 ноември 2005 г., който може и да се окаже фатален за използващите регистрационната система с цел събиране на статистически цели компании. От BugMeNot са нарекли въпросния ден „Денят, който ще отвори очите на рекламиращите в интернет”. До момента петицията е подписана от 525 души. Този резултат инициаторите на кампанията определят като повече от задоволителен като се има предвид, че тя е стартирала преди няколко дни.

ЗАЩО ВСЪЩНОСТ Е ВЪВЕДЕНА ПОДОБНА БЕЗПЛАТНА РЕГИСТРАЦИЯ НА МНОГО САЙТОВЕ

Почти всички онлайн издания на вестници и списания използват тази практика. Така те получават или поне се стремят да получат данни за потребителите, които проявяват интерес към тяхното съдържание и по този начин провеждат едно бързо и абсолютно безплатно социологическо проучване /регистрацията включва отговаряне на въпроси като Какво е служебното ви положение, В каква промишлена сфера работите и др./. Събраната по този начин информация се обработва и след това се продава на фирми, развиващи рекламна дейност по Интернет, които я използват при провеждането на т. нар. целева реклама.

Според информацията, публикувана на сайта, създателите на BugMeNot имат за цел да докажат на интернет общността колко несигурни са данните, събрани чрез подобни регистрации, и колко са безсмислени самите регистрации.

Собствениците на сайтовете със задължителна безплатна регистрация засега посрещат действията на екипа на BugMeNot със снизходително повдигане на рамене и дават ясно да се разбере, че не смятат съществуването на подобен сайт за заплаха за дейността им.

От NYTimes.com заявяват, че достъпът, получен чрез регистрации от BugMeNot, е почти нищожен, но все пак управата ще продължи да следи развоя на събитията.

Представители на WashingtonPost.com и AJC.com не са пожелали да отговорят на въпроси във връзка с анти регистрационната петиция.

Шанти Ситеруд медиен директор към Avenue A/Razorfish обаче намира това явление за интересна тема на разговор. Според нея този акт сам по себе си може и да не предизвика желания от инициаторите му ефект, но чувствата, които са го провокирали, не трябва да се пренебрегват от медийните стратези.

Ситеруд е категорична, че рекламните компании трябва да са наясно с причините, довели до подобна потребителска реакция. Медийният експерт твърди, че това явление е израз на потребителското недоволство, предизвикано както от времето, което регистрирането отнема, така и от изискващите прекалено лична информация въпроси. Тя вижда въвеждането на инициативи от рода на изпращане на купони и безплатни подаръци при регистрация, които могат да бъдат получени само по валиден пощенски или имейл адрес, като възможно решение на проблема.
Пийт Блекшоу, работещ за Intelliseek, от друга страна, вижда необходимост от постигане на много деликатен баланс в деловите взаимоотношения на рекламните агенции и онлайн изданията, тъй като потребителите получават все по-голям контрол над медиата като цяло.

Има много данни, сочещи, че чувствителността на потребителите към рекламата се е увеличила. Те ще стават все по-раздразнителни, ако работещите в областта на рекламата фирми и агенции продължават да развиват поуст телевизионния рекламен модел, който все още е непознат за широката публика, допълва той. В заключение специалистът коментира, че е съвсем естествено потребителят да се дразни, когато му искат лична информация без да има очевидна причина за това и заявява своята увереност, че в такива случаи феномени като BugMeNot, пречещи на развиващите рекламна дейност да съберат необходимите им данни, ще продължават да спъват нормалното протичане на процесите в рекламния сектор.

Проклятието на кредитните карти
Правило номер едно - никога никому не съобщавайте пин-кода на банковата си карта

Спомняте ли си фабулата на филма “Матрицата”. Свръхтехнологичното общество постепенно става жертва на своите деца - компютрите. Нещо подобно, но не чак в такива апокалиптични мащаби, се случва и с банковия сектор.

В зората на банковата реформа у нас американски банкери “завидяли” на българските си колеги, че нямало да им се наложи да минат през банковите чекови операции - остаряла, трудоемка и скъпа за кредитните институции услуга, която обаче е много разпространена в САЩ, Великобритания, Канада и Франция. Но след като прескочи етапа с масовите чекови транзакции, българското банкерство трябваше да овладява “в крачка” виртуалния финансов бизнес.

Макар и много бавно вече свикваме с удобството на кредитните карти. В момента са в обращение общо над 500 хил. кредитни карти, обслужвани от около 3000 ПОС-терминала и над 1500 АТМ-устройства. Броят на активираните дебитни карти в страната е около 3 милиона. А съществува едно неписано правило, че престъпниците се насочват към масово използваните от гражданите услуги. Това им позволява, ако действат внимателно дълго време, да остават незабелязани. Затова не е случайно, че най-масовите случаи на измами са с дебитни и кредитни карти. Тази година също не прави изключение в това отношение. Най-напред Обединена българска банка трябваше да опровергава през юни 2005 г. съобщения в пресата, че собственото й АТМ-устройство на площад “Съединение” в Пловдив не може да е причина за измами с банкови карти. Защото банкоматът не би могъл сам да издърпа картата от джоба на клиента, нито да я фалшифицира.

На 5 юли 2005 г. столичанка алармира дежурния оператор на “Банка ДСК”, че от картата й са теглени четири пъти по 200 лв. от един и същи банкомат на площад “Съединение” в Пловдив. Очевидно някой е прекалил със… съвпаденията.

На 2 август 2005 г. в района на НДК в центъра на София служители от Икономическа полиция хващат на местопрестъплението двама измамници, които теглят поредната сума от банков автомат с фалшифицирани кредитни карти. В джобовете си носят още 15 пластмасови ментета, плюс 3 хил. лв., обрани за часове от АТМ-устройства в центъра на столицата.

Факт е, че

престъпниците най-бързо възприемат предимствата на пластмасовите пари

Български имена оглавяват класациите на “Европол”, “Сикрет сървиз” и националните спецслужби в съседни страни и в Европа. В крупните финансови злоупотреби с дебитни и кредитни карти също почти винаги са замесени и българи.

В годишния доклад на Държавния департамент на САЩ за 2004 г. страната ни е “класирана” на трето място като производител на фалшиви американски долари. В този документ обаче се отдава дължимото на българския банков сектор, който проявява “съзнателност при съобщаване на съмнителни финансови транзакции”.

България се очертава като един от центровете, където бандитите произвеждат така наречената

“Бяла пластика”

Това са заготовките, с които измамниците “клонират” кредитните карти. Специално печатащо устройство нанася върху празните (бели) пластмасови правоъгълници данните от оригиналните карти. Чрез тези пластики се “източват” банковите сметки, без да е необходимо да се крадат истинските карти.

В репортаж на френския вестник “Либерасион” се разказва как полицаите в Рон и Лимоне останали изумени от гениалната изобретателност на престъпниците, които успели само на една крайпътна бензиностанция да “ужилят” 150 души с повече от 200 хил. евро. Мошениците били “въоръжени” с модерна снимачна техника, с която “прихващали” при въвеждането личните кодове на кредитните карти на нищо не подозиращите шофьори, спрели на бензиностанцията да налеят гориво. Френската полиция установила, че събраните данни са изпращани в България, където съучастници на мошениците изработвали “дубликатите”. Готовите фалшификати били трансферирани обратно във Франция и в други европейски държави. С част от банковите карти менте са теглени пари и от банкомати в нашата страна.

В международната спецоперация “Огнена стена”, която се провежда в края на октомври 2004 г. на територията на 25 страни, включително и в България, участват експерти от “Европол” и “Сикрет сървис”. Разбитата престъпна група е осъществявала схеми за електронни кражби на лична, финансова и идентификационна информация, както и за източване на банкови сметки чрез фалшиви дебитни и кредитни карти, съобщават от МВР. Във връзка с операцията “Огнена стена” са арестувани над 30 наши сънародници. Очевидно българският компютърен гений вече е впрегнат в организираните международни престъпни мрежи, които са избрали България, за да разгръщат производството и трафика на пластмасовите фалшификати.

През март 2005 г. в Испания са арестувани трима българи, следени от френската и гръцката полицейски служби във връзка с разбита в Солун мрежа за измами с фалшиви кредитни карти, чрез които били откраднати около 1 млн. евро. По-късно у нас са арестувани още 19 български граждани, участвали в престъпния синдикат.

На 16 юни 2005 г. в дома на 25-годишен компютърен специалист от София, българските спецслужби откриват файлове с пинкодове на десетки хиляди клиенти на чуждестранни банки, софтуерни програми, генериращи картови номера, адреси на банкови институции, картово записващо устройство и “бяла пластика”.

Важна брънка във веригата за фалшификация на банкови карти са

хакерите

Само с един удар те разбиват база данни със стотици хиляди тайни банкови кода и друга конфиденциална финансова информация. Неотдавна бе “хакната” защитната система на компанията “Кард Системс Солюшънс”, отговаряща за картовите транзакции на “Мастъркард” и “Американ експрес”. Тази кражба на електронни данни бе обявена за най-голямата през последните няколко години, а броят на ощетените от хакерския удар надхвърля 55 млн. души.

В Русия технобандити проникнали в базата данни на Централната банка и присвоили около 60 гигабайта с информация за транзакции на руските кредитни институции. Според руския вестник “Ведомости” пакети с откраднатите данни са търгувани по ИНТЕРНЕТ срещу 1000 щ. долара. В тях имало и информация за транзакциите на една от най-големите руски кредитни институции “Внешторгбанк”.

Списък с абонати на руския мобилен оператор “Ем Ти Ес” също циркулира в глобалната мрежа. По 70 долара парчето се продават данъчните декларации на известни руски политици и бизнесмени. Парадоксалните на пръв поглед случаи дават представа за неограничените възможности на софтуерното пиратство.

Най-разпространени у нас са

виртуалните кражби

на тайни персонални картови кодове. Те се извършват чрез монтирани върху банкоматите минизаписващи устройства. Престъпниците се добират до нужната им информация и като регистрират в ИНТЕРНЕТ фалшиви търговски сайтове, с които предлагат маркови стоки на дъмпингови цени. Привлекателните оферти с неизбежния анонс - “стоката е на преференциална цена до изчерпване на количествата”, са комбинирани с имитация на логото на “Виза”, “Мастъркард”, “Американ експрес”. Капанът щраква, когато клиентът попълни електронния формуляр и собственоръчно предаде на мошениците номера и другите данни от кредитната си карта. Кражбите чрез ПОС-терминалите в търговските обекти и в хотелите са по-сложни за изпълнение, тъй като в тези случаи мошениците се нуждаят от помощта на “къртица” - вътрешен човек в компанията собственик на ПОС-терминала.

У нас, макар и инцидентно, престъпниците все още залагат на демодираните “ливански” примки. При този вече овехтяващ технически похват се разчита основно на наивността, паниката и ниската финансова култура на гражданите. Те поставят в отверстието на банкомата, където се подава картата, специално устройство, което я блокира. След като картата падне в капана, на “помощ” на нейния собственик се притичва “услужлив” гражданин, който бързо се осведомява за ПИН-кода на пострадалия или му предоставя телефонен номер за “спешна банкова помощ”. По него пострадалият сам съобщава тайната цифрова комбинация на мнимите банкери, с които разговаря по телефона. Все по-рядко мошениците рискуват лично да контактуват с жертвите си. Предпочитат да залепват върху корпуса на банкомата GSM-номер за “спешни” случаи и от безопасно за тях разстояние да наблюдават как се развива “ужилването”.

Има, разбира се, има и много

фалшиви сигнали

за картови измами. Офицери от “Икономическа полиция” разказват, че са се сблъсквали със случаи, когато чужденци в България теглят с картите си от банкоматите повече пари от обикновеното. Това е нормално за страната ни, тъй като търговските обекти, където може да се плаща с карти, са много малко. Мониторинговите системи на чуждестранните банки обаче отчитат тези тегления като необичайни и веднага алармират за това съответните служители. Те на свой ред се обаждат на домашния адрес на собственика на картата и ако го няма вкъщи, съобщават на съпругата му за необичайните операции. Тя на свой ред търси съпруга си. Офицерите от “Икономическа полиция” разказват, че в много такива случаи, за да избегне неприятни семейни обяснения, собственикът на картата я обява за открадната и създава работа на полицията. Но така или иначе служителите от МВР са длъжни да проверят всеки сигнал за измама с банкови карти.

Борбата с фалшификаторите обединява кредитните институции, а отговорността за парите на клиентите е повод да се свалят за малко конкурентните бариери помежду им. Банкерите съвместно планират мерки за превенция срещу престъпниците, които все още успяват да ги изненадат, като постоянно усъвършенстват методите и техническите си нововъведения.

Банкова неправителствена организация

подкрепяна от международните картови организации, се грижи българските банки да бъдат информирани за най-новите тенденции в света в борбата срещу измамите с дебитни и кредитни карти. Става дума за Националния комитет за защита и превенция от измами с банкови карти, който в банковите среди наричат още Български Фродфорум (БФФ). Съкратеното наименование идва от английската дума “фрод” - “измама”. Банкерският форум е създаден през ноември 2001 г. от тогава членуващи във “Виза” и “Мастеркард” български кредитни институции. По-късно към тях се присъединяват и банките, издаващи “Американ Експрес”. Във Фродфорума вече участват над 20 български банки, които имат договори с трите международни картови организации и с българското национално картово дружество “Борика”. На съвещанията му присъстват и служители от “Икономическа полиция”, които научават от банкерите за най-новите тенденции в мерките за сигурност, прилагани в развитите държави, както и за последните изобретения на измамниците. Една от полезните идеи, родени на тези срещи, е всички банкомати да бъдат снабдени с камери. Служители от “Икономическа полиция” твърдят, че макар снимките да не служат за доказателствен материал пред съда, те значително улесняват разследването.

Българското законодателство не регламентира точно в какъв размер и кога банките възстановяват парите на ощетените клиенти, чиито кредитни или дебитни карти са фалшифицирани и източени. У нас все още не са масова практика и застраховките срещу банкови кражби, които западните кредитни институции задължително предлагат на клиентите си. В предстартова позиция е и преминаването на българските банки към “И Ем Ви” - стандартите и чип-технологиите. Първата “лястовица” - търговска банка “Алианц България”, вече бе сертифицирана да приема смарт-карти на собствените си банкомати и ПОС-устройства. “Умната” технология значително ще редуцира злоупотребите чрез електронните банкови разплащания, както и измамите с дебитни и кредитни карти. За мошениците ще е много трудно, почти невъзможно да ги копират. Но и чип-картите не са панацея, предупреждават банкерите. Както при магнитните, така и при смарт-картите остава в сила правилото - никому и по никакъв повод не съобщавайте тайния картов ПИН-код.

Катя Йончева

Mного хора си задават въпроса как точно е възникнал интернет. Според общо разпространената теория мрежата е продукт на Америка и нейното Министерство на отбраната, които са искали да разполагат с комуникационна система, която би могла да издържи на евентуална ядрена война. Това обаче е доста погрешно схващане, най-малкото защото интернет е резултат от международно научно и техническо сътрудничество, което е започнало от самото начало на развитието на проекта, който е бил решението на свързването на различни видове мрежи.

Проблемът с комуникациите е възникнал в периода след втората световна война, когато групи учени, които се срещали ежегодно, за да обсъждат постиженията си в областта на премахването на ограниченията между различните им науки. Тези срещи били известни под названието Кибернитични конференции на фондацията Джоия Мейси Младши. Тези учени са се опитвали не само да изучат комуникацията, но и да развият по-благоприятни практики за използването й. За десетте години между 1942 г. и 1953 г. са били проведени 10 подобни конференции, резултатите от които са обобщени в 5 отделни книги.

За пръв път за възникването на интернет се говори в периода 1973-1983 г., когато учени от Великобритания, САЩ и Франция са създавали техни собствени национални компютърни мрежи. Всяка от тях обаче се е различавала от другата, като проблемът пред изследователите е бил как те да бъдат обединени. Решението е бил протоколът TCP/IP.

С развитието на интернет се развиват и комуникациите. За възникване на интернет граждани и идентичност, започва да се говори през 1992-1993 г., когато в свое изследване студентът Майкъл Хаубен е публикувал серия въпроси в световния форум Usenet. Чрез отговорите от различни хора, които поучил на запитването си, той открил зараждащата се нова форма на съзнание. След анализиране на получените отговори той открил, че хората онлайн се интересуват не само от това как развитието на мрежата афектира собствения им живот. Част от тях са се опитвали да разпространят интернет и до други хора.

Майкъл разбира за зараждащите се „net.citizen” /граждани на мрежата/. Разсъждавайки върху социалната загриженост и съзнание, той открива, че тези, които са му писали, са от всички точи на света и създава термина netizen.

В своята книга, озаглавена “The Net and Netizens: the Impact the Net has on People’s Lives,” /”Мрежата и гражданите й: влиянието, което интернет оказва на живота на хората”/ той описва отговорите, които е получил от целия свят. Проучването му е проведено в периода, в който интернет започва да бележи значителен ръст в разпространението си в световен мащаб.

От тогава насетне мрежовите граждани се множат непрекъснато, като в момента под термина netizen се разбира човек, който се опитва да направи мрежата и света, който тя създава, по-добро място.

Напоследък блог-феноменът предизвиква все повече интерес както сред професионалните журналисти, така и в бизнес-средите, които са заинтересовани от нови форми на реклама и осигуряване на интерактивност при взаимодействието им с читателите-потребители.

Доколкото и двете сфери, журналистиката и бизнесът, се нуждаят от свежи идеи, за да осигурят възпроизводството и еволюцията си, това не е учудващо. Странно е приемането или отхвърлянето на блог-феномена от страна на цели категории журналисти, както и диаметрално противоположните оценки, които се срещат напоследък за бизнес-приложимостта на блога.

С появата на блог-идеята тя бе посрещната “на нож” от голяма част от пишещите братя по света. Чуха се реплики, че това никога не може да бъде журналистика, защото се прави от непрофесионалисти. Трябва да признаем, че това е малко странен аргумент. Без претенции за научност на определението, можем да приемем, че журналистиката е професионална дейност за осигуряване на информираност на обществото за процесите, които протичат в него, в съответствие с определени предварително дефинирани критерии.

Дотук дефиницията напълно отразява това, което се опитват да правят журналистическите блогове. Има обаче и различия. Професионалната журналистика съдържа иманентно в себе си оценъчен елемент по отношение на поднасяната информация, базиран на определени, предварително дефинирани критерии, за които съответният журналист се е подготвял дълго и упорито. Тези критерии, в съчетание с чувството за отговорност, обективност и непредубеденост създават тънката разлика между това, което прави от всеки журналист професионалист, но естествено не е присъщо на блог-репортерите.

Казаното дотук като че ли потвърждава виждането, че от всеки гражданин репортер не става. Дали наистина това е това, и въобще, коректно ли е да задаваме въпроса по този начин?

Съществуването на големи, световно значими журналистически блогове като Google Weblog, Yahoo! Search blog, Microsoft engineer’s weblog, IBM internal blog и Fastlane, сами по себе си доказват виталността на идеята за репортера-гражданин, който отразява събитието от своя гледна точка. В много от случаите тя е по-богата и нюансирана от тази на официалните медии. В добавка към това, да дадем възможност на хората да разказват за това, което им се случва, може да се окаже революционна възможност за осигуряване на репортерско присъствие навсякъде - нещо, което нито една медия не може да си позволи. Това е една от водещите идеи на феноменалния OhmyNews с неговите 30 000 репортери по цял свят и би трябвало да бъде двигателят на всяко електронно информационно издание.

В бизнеса или в журналистиката, движещото начало по отношение на информацията е едно и също: хората са най-подходящи за ролята на репортери, доколкото те са тези, които изживяват реалността и могат да разкажат за нея. Ползите за журналистиката от такъв един подход са почти очевидни: по-голяма прозрачност, повече доверие в казаното, разнообразие на изложените мнения и т.н. Същото би важило евентуално и по отношение на бизнесите, решили да инвестират в блог-идеята.

Възражението срещу последното е, че обичайната семплост на изказа, характеризираща непрофесионалното поднасяне на информацията, би била слабо притегателна като стратегия за реклама. Възраженията, че изказаното свободно от потребителите мнение би послужило като стимул за усъвършенстване на продукцията и като знак за прозрачност и доверие в пазара обикновено не се приемат. Страхът, че критичността на потребителите ще разруши търговския имидж на продукта е твърде силен. Друг е въпросът дали наистина такава критика не би имала основание. В много случаи продуктите или услугите наистина са лоши и продължават да съществуват единствено благодарение на умели рекламни и търговски трикове.

Изводът е: Защо да не опитаме? Дотук като че ли никой не е успял да докаже, че не си заслужава.

Нека не забравяме и друга една важна страна на блога. Той е мощно средство за определяне на обществените взаимоотношения. Съобщение, написано от ръководството на едно предприятие, може да отразява идеала на този бизнес. Но когато текстът е написан в първо лице единствено число от участник в събитието и отразява какво този човек мисли за събитието, почти сигурно е, че въздействието на съобщението ще е по-голямо от официалната бележка.

Още повече, в рамките на самите организации блогът може да послужи като отличен канал за управление на информацията, за регистриране на неформални идеи, за разработване на групови проекти и осигуряване на перманентна обратна връзка с клиенти, доставчици, работници, рекламодатели и партньори.

Това е стратегическата визия на компании, които искат да станат по-видими и достъпни за обществото. В този аспект, добре е да си припомним, че потребителят е винаги прав.

ЗАХАРИ ВЪРБАНОВ