Рекламните приходи от интернет са се увеличили с 80 % за полугодието

Приходите от реклама в интернет пространството са се увеличили със 70-80% през първото полугодие спрямо аналогичния период на 2004 г., показват данните на водещите български портали. По този начин тенденцията от последните години уебрекламата да е най-динамично развиващият се рекламен сектор се запазва.

“Ръстът на приходите ни от реклама за първите шест месеца на тази година е около 85%”, каза Владимир Жеглов, изпълнителен директор на “Дир.бг”. По думите му това съответства на нарастването и на аудиторията на портала, което е близо 90%.

“Закупената реклама през “Нетинфо БГ” в сайтове на компанията и всички партньорски сайтове ни е донесла ръст на приходите от над 100% спрямо първото 6-месечие на 2004 г.”, заяви Любен Белов, управител на “Нетинфо”. Малко по-ниски нетни приходи, но все пак с няколко пъти по-високи от тези на останалите рекламни сегменти са реализирали “Мейл БГ” (Mail.bg). “Отчитаме нарастване с 57.2% в рекламните обеми спрямо първите шест месеца на миналата година”, каза Ани Великанова от маркетинг отдела на “Мейл БГ”.

Единодушното становище на представителите на водещите портали е, че до пик на приходите ще се стигне през края на октомври и той ще продължи през целия ноември. За тогава от “Нетинфо” са предвидили и пускането на нови услуги, които да предложат на рекламодателите - реклама в ABV ICQ (www.icq.abv.bg) и контекстна реклама при резултатите от търсене в www.gbg.bg.

Естественият предколеден бум на интернет рекламата е предшестван от леко затишие през летните месеци. “Обикновено през лятото има спад от около 20%”, каза Жеглов. Тезата му беше подкрепена и от Белов. “По принцип винаги има спад през летните месеци в рекламите и интернет не прави изключение”, каза той. Според него все пак приходите в бранша ще се поддържат от рекламата на туристически услуги, козметика, алкохол.

От “Мейл БГ” засега не отчитат спад на желаещи да рекламират. “Причината е, че тази година значително се увеличиха запитванията от директни, предимно малки рекламодатели. Това се дължи на общите усилия на бранша, множеството публикации, информацията за световен ръст на разходите за интернет реклама”, каза Великанова. Според нея за разлика от големите рекламодатели, които планират кампаниите си чрез рекламни агенции и медия шопове (а те традиционно занижават медийната си активностт през август), малкият рекламодател е активен и през летните месеци. “Като се добавят към това и традиционно рекламиращите през лятото туроператори, разхладителни напитки, сладолед, както и по-малко интензивните, но все пак постоянно присъстващи кампании на финансови институции, телекомуникационни кампании, летните рекламни кампании са със добри обеми, значително по-високи от миналогодишните нива”, допълни Великанова.

Доесега като най-активни рекламодатели могат да бъдат посочни телекомуникациите, банките, бързооборотните стоки, политическите партии, университетите и различните образователни курсове.

Авторитетната агенция за медия и купуване “Зенит оптимедия” (ZenithOptimedia), част от комуникационната верига “Публисис груп” (Publicis Groupe), прогнозира, че през 2005 г. на световния пазар на реклама ще се завъртят 403.9 млрд. долара. Това представлява ръст от 4.7% в сравнение с миналата година. В началото на 2005 г. същата агенция очакваше нарастването на рекламния пазар в глобален план да е 5.4%, но ревизира тази прогноза основно заради намаляващия интерес на рекламодателите към телевизията като комуникационен канал. “Зенит оптимедия” подкрепи прогнозите на много други анализатори и рекламисти, че все повече средства ще се влагат в интернет рекламирането. Според агенцията около 3.6 млрд. долара от традиционните медии ще бъдат пренасочени към онлайн рекламата през тази година.

В момента телевизията държи най-сериозен дял от общите инвестиции в реклама - в тази медия се вливат около 37-38% от всички средства. Вестниците загубиха призовото си място като най-предпочитана рекламна медия, което имаха през 80-те години, когато на тях се падаха около 40% от глобалния медия микс. В момента делът на пресрекламата е 30% и прогнозите са, че той ще се запази. Подобна на съдбата на вестниците се очакава да е тази на телевизията.

Американският производител на безалкохолни напитки “Кока-Кола” е най-скъпата марка в света през изминалата година. Това сочат данните от изследване на “Интербранд”, цитирано от “Гардиан”. “Кока-Кола” заема лидерската позиция в топ 100 на “Интербранд” за седма поредна година. Стойността на марката “Кока-Кола” се оценява за 67.5 млрд. долара, колкото и през 2003 г. Веднага след нея е “Майкрософт” с 61.37 млрд. долара, а на трето място е Ай Би Ем с 53.79 млрд. долара.

Най-елитни позиции в класацията от страна на британски компании заема финансовата институция HSBC, която се нарежда на 29-о място. Ройтерс е на 74-то, а “Бритиш петролеум” на 75-о място. Производителят на водка “Смирноф” и “Шел” пък заемат съответно 88-а и 90-а позиция. Според анализатори несериозното отношение на британските марки се дължи на факта, че в бордовете на директорите на компаниите от Острова маркетинг мениджърите имат значително по-малко влияние отколкото от американските им колеги. Ето защо над половината от имената в класацията са американски.

Осем компании от челната десетка са от САЩ.

Най-голям интерес предизвика южнокорейската “Самсунг”, която изпревари “Сони”, заемайки 20-о място, докато японският технологичен гигант се понижи с 8 позиции до 28-о място. Най-голям скок прави “Епъл”, която понижи стойността си на марката с цели 24%, а най-големият неудачник се оказа “Кодак”, загубвайки 33%.

В класацията заемат място само марки, чиято стойност надхвърля 1.75 млрд. долара и една трета от общите приходи идват от операции в чужбина. Ето защо в листата не влизат “Уол Март”, “Виза” и CNN.

Недобросъвестни заявители на име на домейн

Едва ли все още се налага днес подробно да се обяснява що е то интернет, що е интернет област (Internet domain) и име на област в интернет (domain name). Тези термини са навлезли в ежедневието и дори в повечето случаи се знаят именно с техните наименования на английски език. Развитието на електронната търговия пък от своя страна разкри една друга особено важна възможност за използване на интернет пространството и на свой ред вече поставя много важни въпроси и очертава проблеми, чието разрешаване изисква неотложно и адекватно правно регламентиране.

Въпросите, които все още не намират, но все по-често изискват адекватни отговори в българското законодателство, са представлява ли обект, за който трябва да се предвиди правна закрила, името на област в интернет и в частност името на област в интернет областта .bg, каква защита следва да се даде на правата върху такъв обект и какво да е съотношението между защитата на правата върху име на област и правата върху други права на интелектуална собственост или други лични права, в какъв случай регистрацията на име на област би представлявало нарушение на такива други права и, обратно, в какви случаи регистрация на обекти на индустриална собственост би представлявало нарушение на права върху вече използвано и широко известно регистрирано име на област.

Името на областта в интернет за държавата България (т.нар. кънтри код високо ниво домейн - ccTLD) е .bg , а регистрацията на имена на области (или по-скоро “подобласти”) в областта .bg се осъществява от “Регистър.БГ” ООД - търговско дружество със седалище и адрес на управление в гр.Варна, правоприемник на “Цифрови системи” ООД, получило съответната оторизация и администриращо регистърната работа по свои правила, публикувани във http://www.register.bg/. Правилата за регистрация на “Регистър.БГ” са сред най-добрите световни образци. Те са абсолютно необходими и спазването им гарантира, че регистрацията се осъществява в съответствие с императивното изискване всяко име на подобласт в областта .bg, както впрочем и на всяка област в интернет, да е уникално в световен мащаб.

Все пак трябва да е ясно, че правилата са изработени и се прилагат в работата на търговско дружество, а не от административен орган с властнически правомощия. В този смисъл те не са достатъчни и не могат да заместят липсата на законова регламентация. Така например, макар да уреждат случаи на недобросъвестно заявяване на име на област и да предвиждат възможността регистърът да откаже регистрация на недобросъвестния заявител, те не предвиждат правила за разглеждане и решаване на евентуално възникнал по такъв повод спор.

Недобросъвестното регистриране на имена на области (известно като сайбърскуотинг) е не само потенциална възможност, a за съжаление реалност както при регистрации в основните интернет области, така вече и в областта .bg. Минимални бариери срещу нарушения на чужди права на интелектуална собственост са предвидени в правилата на регистъра, които поставят изисквания към заявителя и заявеното за регистрация име. Не случайно според правилата сред така наречените резервирани имена са имената, които вече се използват или съществува вероятност да бъдат поискани от други заявители с широка известност. Резервирано е и името, което може да доведе до объркване. В такива случаи заявителят трябва да избере друго име.

Какво обаче да се направи, ако регистърът е допуснал да бъде регистрирано име на област и тази регистрация засяга чужди права и законни интереси?

Специални правила в българския закон липсват. Подобни спорове следователно ще следва да се разрешават на основата на съществуващите законови норми, свързани със защита на съответно засегнатото чуждо право, а при липса на специални такива - на основата на общите правила за непозволено увреждане. Например в случай на засегнато право върху търговска марка съответно приложими ще са правилата на Закона за марките и географските означения. В тази връзка указателни могат да бъдат текстовете на общата препоръка относно разпоредбите за закрила на търговските марки и другите права на индустриална собственост върху знаци в интернет, защото България е член на Световната организация за интелектуална собственост (WIPO), която ги е приела. Добре е да се имат предвид и

Общите принципи за разрешаване на спорове за домейн имена (UDRP), приети от ICANN - Корпорация за предоставяне на имена и номера в интернет - американска частна корпорация, оторизирана да администрира тази дейност в интернет. Насочени срещу недобросъвестното, злоумишлено регистриране на домейн имена, общите принципи предвиждат в договорите, сключвани относно регистрация на домейн име, да се включва арбитражна клауза, според която споровете относно недобросъвестна регистрация и използване на домейн имена да се решават по реда на арбитражна процедура и от овластени за това институции, като например от Центъра за арбитраж и медиация при Световната организация за интелектуална собственост.

Съгласно примерното изброяване в общите принципи недобросъвестност е налице, когато регистрацията и използването на име на домейн се прави в преследване на някоя от целите:

- с основната цел името да бъде продадено, отдадено под наем или по друг начин прехвърлено на собственика на търговската марка или на конкурент на такъв собственик срещу значително възнаграждение, надхвърлящо разходите за регистрацията

- с цел да се препятства собственикът на търговската марка да използва съответно кореспондиращо на марката име на домейн и това се прави не в един случай

- с цел преди всичко да се разстрои бизнесът на конкурент

- с цел да се получи търговска облага, като умишлено се привличат ползватели на интернет към определен уебсайт чрез използване вероятността те да се объркват поради сходството на името с търговската марка на засегнатото лице.

Разбира се, действителността ни сблъсква с различни хипотези на други или на комбинации от подобни цели, преследвани от недобросъвестни заявители на домейн имена. Освен това засегнати от недобросъвестна регистрация могат да бъдат не само притежатели на търговски марки. Възможно е засегнатото интелектуално или друго нематериално право да не е дори свързано с друга регистрационна система, както е например при личните имена на физическите лица. Как тогава ще следва да се реши евентуален конфликт между спорещите и на кое право ще следва да се даде приоритет?

Пример за съвременна правна уредба може да бъде Белгия, където от 2003 г. е в сила закон относно злоупотребата при регистриране на домейн имена. Сред съществените елементи на възможните хипотези на злоупотреба в този закон са посочени липсата на право или законен интерес у заявителя или получилия регистрация да иска да му бъде присвоено конкретно име на домейн и намерението му да причини вреда на трето лице или несправедливо да се възползва от регистрацията, когато името на домейна е идентично или объркващо подобно на търговска марка, географско означение или означение за произход, търговско име, фирма на компания, имена на организации, лични имена, имена на географски единици, които принадлежат на трети лица. В такива случаи засегнатото лице може да иска както анулиране на недобросъвестната регистрация, но и регистрираното име да му бъде прехвърлено, а решението на съда да бъде публикувано, ако това ще допринесе да бъде преустановено нарушението. Интересно е да се отбележи, че белгийският закон се прилага не само относно имената на домейни в областта за държавата Белгия “.be”, а също и за имена на домейни, регистрирани в други основни интернет области (ccTLD), както и за генерични топлевъл домейни (gTLD), стига само регистрираното лице да е базирано в Белгия.

България спешно се нуждае от подобен закон. Впрочем явлението недобросъвестно регистриране съществува не само при регистрация на имена на области в интернет. То съществува и при регистрацията на търговски марки, но за тях законовата регламентация у нас е значително по-добре развита, особено след последните изменения на Закона за марките и географските наименования. За съжаление обаче българското право все още не признава името на област в интернет за вид интелектуална собственост и не го регулира, а тактиката “нека се натрупат проблемите, а след това ще му мислим” не е печеливша и няма да ни помогне по-лесно да се справим.

АДВОКАТ КИНА ЧУТУРКОВА
Адвокатско дружество “Борислав Боянов & Ко”, адрес k.chuturkova@boyanov.com

Докато според законодателството на България Интернет все още официално не фигурира като електронна медия, големите български рекламодатели, особено представителите на международни компании, вече не само са заделили по-значителни бюджети за Интернет реклама, но и доволни отчитат първите сериозни резултати.

Ако вече четете тази статия, вероятно нямате нужда от доказателства за възможностите на най-новата медия. Но в кратката история на българската реклама в мрежата успяхме да си създадем, уви, и първите заблуди, които пречат на по-успешното ползване на този канал за комуникация. Ето някои от най-разпространените заблуди:

ИНТЕРНЕТ ПУБЛИКАТА Е ПРЕДИМНО МЛАДЕЖКА

Да, младите хора са най-“отворени” за динамиката на Интернет. Но да не бъркаме “геймърите”, които прекарват часове в компютърни игри, с хората, които започват деня си с новините онлайн и мрежата е постоянната им връзка с приятели, клиенти и … целия свят. Ако се замислите, кой може да си позволи да притежава или ползва компютър с достъп до мрежата 24/7? Тийн аудиторията не представлява повече от 17-18% от цялата публика онлайн, докато останалата мажоритарна част са работещи хора със средни и високи доходи. Това са най-желаните клиенти на всеки един бизнес – освен със средства, те се отличават и като “trend setters” и “opinion makers” в своята група на влияние, т.е. хората, които следят и определят обществените тенденции почти във всяка област.

Например, статистиката от рекламната кампания на XEROX, от юни месец тази година (www.xerox.bg) показва, че регистрираните посетители на възраст под 20 години са точно толкова, колкото са посетителите над 30 години – около 26-27% за всяка група, при положение, че промоцията представляваше игра и беше нормално да привлече по-младежка публика.

ИНТЕРНЕТ СЕ ПОЛЗВА САМО ЗА ИНФОРМАЦИЯ

Да, това е една от основните функции на мрежата, да предлага информация, и в България Интернет вече се утвърди като първото място, където хората търсят практически всичко. Но това е само началото. Наличието на публика, която активно и доброволно отделя време за тази медия естествено довежда до ползването й за рекламни, търговски и комуникационни цели. Успешните онлайн рекламни стратегии са факт и у нас, така, че се замислете дали искате сайтът на вашата търговска марка, например, да се ограничава само с история на марката и контакти за връзка, когато има възможност да работи в посока познаваемост на марката, позициониране, изграждане на имидж, повишаване на лоялността на клиентите и т.н.

ИМАМ САЙТ – ТОВА Е ДОСТАТЪЧНО

Създаването на сайт само защото “така правят всички” и “така трябва” е безсмислено и е практически ненужен разход, ако не се извърши правилно. Инвестирането в концептуален сайт с уникален и запомнящ се дизайн дава резултати, когато сайтът активно се използва като маркетинг инструмент и платформа за онлайн комуникацията на компанията ви.

Ако сте си поставили ясна цел при разработването на сайта си, то след като го пуснете има поне две стъпки, които можете да предприемете, за да разберат хората за него: 1) да го оптимизирате за търсещите машини (пасивен маркетинг) и 2) чрез активни кампании да привлечете посетители, за да им предадете вашето (рекламно) послание. В първият случай се подсигурявате, че сайтът ви се класира на първите страници в резултатите на търсачките, когато се търси във вашата област, а чрез втория кампанийно се привличат посетители с конкретна цел – промоция на услуга или продукт, налагане на търговска марка, увеличаване на продажбите и т.н.

Цитираната кампания на XEROX, например, беше продуктова и целеше промоция на принтерите от най-нисък клас на компанията. Само за две седмици кампанията събра близо 30 000 посещения и 12 000 регистрации от посетители, които се забавляваха с играта “Върни петната на далматинците” и разбраха за продукта.

ВЕЧЕ ИМАМ БАНЕРИ, ТОЕСТ РЕКЛАМИРАМ

Поставянето на банери в порталите, които посочват името на фирмата ви и водят до уебсайта ви е стъпка в правилната посока. Но много малка стъпка. Ако банерът е механично повторение на карето за печатна реклама, статичен е, не казва нищо интересно и не провокира посетителите, те бързо свикват с него и клик-рейтът клони към нула. Нищо чудно такъв неумел опит да ви откаже от банер рекламата изобщо.

За да повишите клик-рейта е необходимо самият банер да е атрактивен, да казвате нещо важно с него и след кликване посетителите да научават полезни за тях неща, като е задължително да им е интересно.

Най-новите тенденции в развитието на дизайна на банерите е ползването на т.нар. “богата медия”, която позволява освен анимирането им, те да са интерактивни, да излизат извън очертанията си или да се появяват на екрана без да имат фиксирано място. Например за кампанията на СИБАНК за кредити за малкия и средния бизнес през май месец, ползваше интерактивен банер, който се “отваряше” и в самия банер посетителите можеха да се регистрират за среща с представител на банката.

ИНТЕРНЕТ РЕКЛАМАТА Е СКЪПА

Цената на Интернет рекламата в България все още е съизмерима повече с печатната реклама, въпреки че влиянието, покритието и възможностите й се доближават до телевизионната. В допълнение, Интернет не “прекъсва предаването”, за да облъчва аудиторията, а работи с нейното съгласие. При правилно медия планиране, рекламата в мрежата ще обхване точната аудитория, която доброволно ще избере да научи за вашето рекламно послание.

Интерактивността на медията, тоест възможността аудиторията активно да изпълнява заложените в сценария на рекламата стъпки, гарантира, че желаното послание не само е достигнало публиката, но е и възприето и осмислено.

РОСИЦА ВИЧЕВА, ICYGEN

4INFO.net добави нови възможности в своята SMS търсачка.

Потребителите които нямат възможност да изпратят SMS [защото GSM-а им не поддържа такава функция или цената на съобщение е прекалено висока], но имат достъп до електронна поща, вече могат да получат отговор на търсената фраза като изпратят на адрес
4@4info.net e-mail с текста на запитването. Подробности за синтаксиса на запитването може да се намерят на http://www.4info.net/howtouse.jsp