Най-използвани Акроними и абревиатури

1st - First - Първи, Пръв
2nd - Second - Втори
2 - to - към, за, в, до
2day - Today - Днес
365 - Whole Year - Цяла Година
3W - World Wild Web - Уеб, Интернет
24-7 - 24 hours, 7 days - 24 часа, 7 дни
24h (24hr) - 24 hours - 24 часа
4 - For - За
ABC - Alphabet - Азбука
Ad(s), Adv, Advert - Advertisement(s) - Реклама(и) / Обява(и)
Admin - Administrator - Администратор
Acad - Academic - Академичен
AM - Ante Meridiem - Преди обед
BB - Bed & Breakfast - Легло и Закуска (в хотел)
BG - Bulgaria(n) - България, Български
B2B - Business to Business - Бизнес към Бизнес
Biz - Business - Бизнес
CC - Credit Card - Кредитна Карта
Com (Comm) - Commercial - Търговски
Co (Coop) - Cooperation - Коопеация
Corp - Corporation - Корпорация
DB - DataBase - База Данни
Dir - Directory - Указател , Справочник
Doc(s) - Document(s) - Документ(и)
Dev - Development - Развитие
Dr - Doctor - Доктор / Лекар
е (e-) - Electronic - Електронен
e-Biz (eBiz) - Electronic Business - Електронен Бизнес
е-Com (eCom, eComm) - Electronic Commerce - Електронна Търговия
Edu - Education - Обучение
е-Mail (eMail) - Electronic Mail - Електронна Поща
е-Zine (eZine) - Electronic Magazine - Електронно Списание
е-Shop (eShop) - Electronic Shop - Електронен Магазин
е-Store (eStore) - Electronic Store - Електронен Магазин (Склад)
е-Buy (eBuy) - Electronic Buy - Електронна Покупка
Econ - Economy, Economics - Икономика
EU - European Union, Europe - Европейски съюз, Европа
Euro - European - Европейски (ска, ско)
FAQ (FAQs) - Frequently Asked Questions - Често Задавани Въпроси
F2F - Face to Face - Лице в Лице
Fed - Federation - Федерация
Glo - Globalization, Global - Глобализация, Глобален
Gov - Government - Правителство
Gym - Gymnastic - Гимнастика, Спорт
h (hr) - hour - час
HTML - HyperText Markup Language - ХиперТекстов Език за Маркиране
HTTP - HyperText Transfer Protocol - ХиперТекстов Протокол за Пренасяне
i (i-) - Internet - Интернет, Интернетен
i-Net (iNet) - Internet - Интернет
i-Biz (iBiz) - Internet Business - Интернетен Бизнес
i-Com (iCom, iComm) - Internet Commerce - Интернетна Търговия
i-Shop (iShop) - Internet Shop - Интернетен Магазин
i-Store - (iStore) Internet Store - Интернетен Магазин (Склад)
i-Buy - (iBuy) Internet Buy - Интернетна Покупка
Id - Identify, Identiyi - Идентичност, Идентифицирам
Img - Image - Образ, Изображение
Info - Information - Информация
Inc - Incorporation - Корпорация, Обединение
Ins - Insurance - Застраховка
Int - Integration, Integrated - Цялостен, Единство
Intel - Intelligence - Разузнаване, Интелигентност
Inv - Investment - Инвестиция, Капиталовложение
KW - Key Words - Ключови Думи
Lab - Laboratory -Лаборатория
Lib - Library - Библиотека
Lit - Literature - Литература
Ltd - Limited Trade - ООД
Loc - Location, Local, Locality - Направление, Местен, Местност
Max - Maximum - Максимално
Min - Minimum - Минимално
MLM - Multi Level Marketing - Мулти Левъл (пирамидален) Маркетинг
Med - Medical - Медицински
Mr - Mister - Господин
Mrs - Mistress - Госпожа
Mil - Military - Военен
MP3 - - Формат на Музикален Файл
Net - Network - Мрежа
N1 (No1) - Number 1 - Номер 1
Nom - Nomination - Назначение, Определение, Избор
OKay (OK) - All Correct - Всичко е наред, Добре, Отлично
OL - OnLine - Онлайн, В Интернет
Opp (Op) - Opportunity - Благоприятна Възможност
Org - Organization - Организация
Pcg (Pcgs) - Package(s) - Пакет(и)
Pgs - Pages - Страници
Per (Perf / Pers) - Perfect / Personal - Перфектен / Личен
Pro (Prof) Professional Професионален
Prog - Programme / Programming - Програма / Програмиране
Pic(s) - Picture(s) - Снимка, Картинка
Pop - Popular - Популярен / Народен
Prom (Promo)- Promotion, Promote - Реклама, Промоция, Подпомагане
Pros - Prospectus / Prosperity - Проспект, Каталог / Благополучие
Prov - Province / Provide - Област, Провинция / Доставяне, Снабдяване
Psy - Psychology - Психология
PM - Post Meridiem - След обяд
PO - Post Office - Пощенска Станция
Rev - Revenue - Приход, Доход
Reg - Register - Регистър, Записвам, Регистрирам
Sat - Satellite - Сателит
Sec - Secure, Security - Сигурен, Безопасност
SOS - - Зов/Сигнал за Помощ
Sys - System(atic) - Система(тичен)
Soft - Software - Софтуер, Програмно Осигуряване
Sub - Subject - Тема, Предмет
TV - Television - Телевизия
Tel (Phone) - Telephone - Телефон
Trans - Transport(ation) - Транспорт
Tour - Tourism, Tourist - Туризъм, Туристически
U - You - Ти, Тебе
URL - Uniform Resource Locator - Уеб Адрес
Uni - University / Union, United - Университет / Обединение, Обединен
v (v-) - Virtual - Виртуален
v-Shop (vShop) - Virtual Shop - Виртуален Магазин
v-Store (vStore) - Virtual Store - Виртуален Магазин (Склад)
v-Reality - (vReality) - Virtual Reality - Виртуална Реалност
VIP - Very Important Persons - Много Важни Личности, ВИП
Vac - Vacation - Ваканция
YP - Yellow Pages - Жълти Страници
WWW - World Wild Web - Уеб, Интернет
W3 - World Wild Web - Уеб, Интернет
Web - World Wild Web - Уеб, Интернет
WS - Web Site - Уеб Сайт
Wiz - Wizard - Магьосник
XXX - Porno, Erotic, Sex - Порно, Еротика, Секс
X3M - Extreme - Краен, Екстремен
Zoo - Zoological - Зоологически, За Животни

За търсене на акроними и абревиатури http://www.acronymfinder.com/ и http://www.stands4.com/

Доверието на потребителите в САЩ към онлайн търговията е накърнено от умножаващите се съобщения за загуба на досиетата им в компаниите и кражба на личните им данни от хакери. Според проучване на “Гартнър” - най-голямата в света фирма за технологични изследвания и консултации, атаките на престъпниците с имейли, подвеждащи хората да разкриват поверителна информация, са се увеличили с почти 30% за една година. Анкетата сред пет хиляди американци разкрива, че в периода май 2004 г.- май 2005 г. около 73 милиона души в страната, ползващи интернет, са получили над 50 такива фишинг съобщения в електронната си поща. Почти два и половина милиона души твърдят, че са изгубили пари точно заради такива имейли. От посоченото от половината от тях излиза, че общо откраднатата сума достига 930 млн. долара.

Анализът на “Гартнър” посочва, че повечето онлайн потребители не отварят съобщения от компании или хора, които не познават. Три четвърти от пазаруващите по интернет разкриват ,че са станали по-предпазливи при поръчване на стоки. Една трета признават, че вече се отказват от някои неща поради съображения за сигурност.

“Компаниите бързо трябва направят нещо за повече онлайн сигурност”, предупреждава Авайва Литан, вицепрезидент на “Гартнър”. “Наблюдаваме безпрецедентни обеми на онлайн транзакции и въпреки това бизнесът не може да разчита на интернет за намаляване на разходите и подобряване на маркетинга, ако доверието на потребителите продължава да спада.”

Над 80% от купуващите през мрежата в САЩ (или 119 милиона души) казват, че тревогата им от съобщенията за хакерски атаки се отразява на доверието им към имейли от непознати източници. От тях 85% ги изтриват, без изобщо да ги отворят. Тези данни носят сериозни последици за всички предприемачи, разчитащи да използват електронната поща като по-евтин начин за връзка с клиентите. Изпращането на сметка с имейл например струва два пъти по-малко от пускането й по обикновена поща.

Няма отдих от фишинг атаките - над 40% от анкетираните от “Гартнър” са били обект на такива имейли в последните две седмици преди допитването, други 23% са ги получавали още две седмици по-рано, т.е. впечатляващите 63% твърдят, че в месеца, преди да се срещнат с анкетьорите, са се сблъскали с подвеждащите съобщения. “Като цяло потребителите очакват компаниите да се погрижат за сигурността на комуникациите си и да защитят данните на клиентите, без да ги карат да плащат допълнително за това”, обяснява Лайтън. “Те искат гаранции - под формата на удостоверяване - от търговците и други бизнесмени - че сайтовете им са сигурни. И го искат всеки път, когато влязат в сайта.”

Приблизително 77% от американците, които някога са пазарували по интернет, са го правили отново и отново през последните 12 месеца. Почти 73% от анкетираните от респондентите на “Гартнър” редовно ползват онлайн банкови сметки, 63% плащат сметките си само с помощта на компютъра. “Клиентите на онлайн разплащанията продължават да използват тази услуга, но се усеща

промяна в нагласите

им”, обяснява Лайтън. “Почти 30% от тях (или 12 милиона души) признават, че хакерските атаки се отразяват на дейността им в мрежата. Над три четвърти от тази група са започнали да ползват по-рядко тази услуга, а почти 14% (над 1 милион души) направо са спрели да плащат сметките си през интернет.”

В анкетата на “Гартнър” почти два пъти повече потребители казват, че не се притесняват толкова от фишинг атаките, колкото от това да остане незабелязан достъпът на крадците на лична финансова информация. Доставчиците на интернет и компаниите с онлайн услуги регистрират по 150 - 200 фишинг атаки всяка седмица, което е четири пъти повече в сравнение със ситуацията само преди половин година. Най-нападани са “ИБей” (EBay) и нейното поделение “ПейПал” (PayPal), а сред банките любимец номер едно на хакерите си остава Ситибанк. С нарастването на активността на престъпниците се променят и подходите им - сега все по-често те не представят фишинг имейлите си като идващи от реномирана институция или фирма, а като от предлагаща адски изгодни условия и промоции компания от по-дребен порядък. Наистина фишърите са се прицелили в клиентите на по-малки и по-слабо защитени компании и с растящо упорство се опитват да монтират тайно в компютрите хакерски програми за събиране на лични данни. Близо 46% от анкетираните онлайн потребители съобщават, че са откривали шпионски програми в компютрите си. Сред малкото добри новини е тази, че 80% са инсталирали на системите си софтуер за отблъскване на такива атаки.

“Просто не може да се продължава по този начин, сякаш нищо не се е случило. Намираме се в повратна година. Всеки, с когото говорим, знае, че данните му не са в безопасност”, казва Лайтън. Анализаторите от “Гартнър” основават на подобни изследвания негативните си прогнози за развитието на електронната търговия и онлайн финансовите услуги. Според тях до 2008 г. заради слабата защита на информацията ръстът на този бизнес ще спада с по 3% всяка година. Предишните прогнози на компанията за ръст на е-търговията (с изключение на туристическите продажби, покупките на билети и леки коли) сочеха 18% за тази година, 15% за догодина и 11% за 2007 г. Ударът по онлайн търговията се обяснява с това, че свиването на разплащанията и покупките през интернет е единственият начин, по който засега потребителите могат да реагират бързо на събитията.

Неотдавна американското правителство постанови, че от септември на клиентите трябва да се осигурява

неограничен достъп до подробните отчети

за движението на сметките им. Целта е така хората да засичат по-лесно крадци, опитали се да вземат кредит през тяхната карта. Потребителите обаче не вярват, че такъв подход ще е изключително успешен. Напротив, една трета са изключително загрижени, че ще им откраднат някакви лични данни чрез неоторизиран достъп да тяхната персонална информация.

Така или иначе, разпечатките, известни в САЩ като “кредитен отчет”, остават традиционно и лесно разбираемо за потребителите средство за борба с измамниците. Затова новият федерален закон задължава трите големи национални компании за подобни отчети - “Икуифакс”, “Трансюниън” и “Експириън” - да разпращат подобни съобщения на милионите клиенти поне веднъж в годината и за собствена сметка. Системата вече действа по Западния бряг на САЩ и до началото на есента трябва да заработи върху цялата територия на страната. В сходни операции се включват и застрахователни компании, изпращащи годишни доклади, както и някои работодатели.

За да провери доколко лесно се получават тези отчети онлайн и дали са прецизни, “Уолстрийт джърнъл” помоли три големи кредитни бюра да изпратят отчетите си за един от журналистите на вестника. Във всяка от получените разпечатки е имало поне по една грешка - адреси, рождени дати, а в един от случаите дори е отсъствал взет жилищен кредит. Въпреки това и трите кредитни бюра казват, че пропуските не са толкова сериозни, че да попречат на клиента да поиска нов кредит. При едно от бюрата е имало неподходящо зададен въпрос за онлайн верификация на самоличността, поради което по-нататъшният достъп е бил отказан и се наложило отчетът да бъде поискан по пощата. Защитници на личните данни впрочем препоръчват отчетите да се искат винаги по безплатния телефон на бюрата или по пощата. Според тях така се избягва опасността, докато попълваш онлайн поверителна информация, някой хакер също да “гледа” компютъра ти и безпроблемно да я открадне.

Имайте предвид, че в САЩ кражбата на лични данни може да навлече не само финансови, но и лични неприятности. Тук има компании, предоставящи т.нар. скрийнинг доклад при кандидатстване за работа, чиято цел е да повиши шансовете за успех пред евентуалния работодател с доказателства, че кандидатът не крие “скелети в гардероба”. Някои са толкова добри в този бизнес, че могат да разкрият такива подробности като дали притежавате кола или яхта и дали сте премълчали, че работите нещо в момента. Ако хакер подправи източници, от които се събират данните за подобни доклади, главоболията може да са големи.

Извън САЩ

нещата не са толкова драматични. Първо, защото икономиките там не са до такава степен основани на удобствата и ефективността на системите за кредитен профил. И, второ, защото законите за защита на информацията обикновено са по-строги. Някои американци смятат, че има какво да се научи от Европа, където според тях е по-безопасно да дадеш личните си данни. Почти никъде персоналният номер на социалната осигуровка не се използва толкова универсално за доказване на самоличността. Кредитните карти не се получават толкова лесно и се използват по-рядко, отколкото в Америка. И което е може би ключово, в повечето държави в Европа не е позволено събрани финансови данни за хората да се продават или споделят с трета страна без изричното им съгласие. Това е и една от причините да не допускат в Европа и Латинска Америка компании като американската “ЧойсПоинт”, която е много любима мишена на хакерите.

Данните за кражби на лични данни извън САЩ е трудно да се сравняват с американските, тъй като са събрани по различни стандарти, според това как е окачествено и формулирано престъплението и кой и къде го е докладвал. Европейски банки твърдят, че явлението е по-рядко разпространено отчасти заради директивата на ЕС от 1998 г. за защита на данните. Съгласно нея европейските граждани трябва да бъдат питани всеки път, когато информация за тях ще се предава на трета страна. Освен това те имат възможност да поправят невярна информация за себе си. Изключения се правят единствено за националната сигурност и криминалните разследвания.

В Европа относително по-рядко и при по-строги условия се използват кредитни карти. В Швеция например при плащане с карта се изисква личен подпис и документ за самоличност със снимка. По-разпространени на Стария континент са дебитните карти, на които по-често има вграден чип, а не магнитна лента с информация, която престъпниците толкова лесно разчитат. Освен това за задействането й се иска личен ПИН код.

Държавите, където има по-малко защита на личните данни като Канада и Великобритания, страдат повече от кражби на такава информация. През последните пет години във Великобритания съобщенията за подобни престъпления са се увеличили с 600%. През 2002 г. правителството изчисли загубите по тази линия на 1.3 млрд. паунда (2.3 млрд. долара по днешния обменен курс) и премиерът Тони Блеър използва този факт в кампанията си за въвеждане на лични карти. В Канада 9% от населението е станало жертва на кражба на самоличност и оплакванията растат с главоломна скорост. Правителството в Отава бе принудено да приеме специален закон, влязъл в сила през 2004 г., наподобяващ този в Япония. Според него бизнесът трябва да иска разрешение от канадците при всяко прехвърляне на “значима” лична информация за тях. Прилагането на закона се контролира от специална комисия.

Дневник

Акциите на Интернет търсачката Google удариха заветната цена от 300 USD по-малко от година след листването на компанията. Според експертите поскъпването за периода е впечатляващо, като се има предвид началната цена от 85 USD. Тогава анализаторите се опасяваха, че компанията е надценена, след като златните години на дот ком ерата вече са минало. Интересът към акциите продължава да набира инерция и някои анализатори считат, че скоро те ще стигнат нов рекорд от 360 USD. Пазарната капитализация на компанията за момента възлиза на 84.5 млрд. USD, което й отрежда 23-о място в листата на най-големите щатски корпорации. В тази класация Google се намира една позиция пред Depot и една след Pepsi.
Перспективите пред Google, изглежда, ще запазят блясъка си поне до края на годината. Експертите предвиждат годишните приходи на Интернет търсачката да се увеличат с 82%, а печалбата на акция да скочи с 91%. През следващите 5 години се очаква приходите да нараснат средно с 30% на годишна база.
Според по-скептичните анализатори това може да се окаже прекалено розово бъдеще. Компанията трябва да преодолее агресивната конкуренция от страна на гиганти като Yahoo и MSN, както и да запази лидерската си позиция в най-оспорвания сегмент на Интернет рекламата. Google разчита на разширяването на дейността си на пазари отвъд океана. Друг приоритет за развитието й е завладяването на нови ниши като електронните разплащания

След кратки тестове на новия си дизайн и променени функционални възможности , търсачката Technorati обнови своята главна страница.

Сред променените функционални възможности може да отбележим появата на главната страница на списък от най-популярните запитвания, а също и секция “Most Popular” в която може да се открият книги, филми , новини и даже списък с “Top 100 Blogs “.

В полето за търсене вече може да се укажат не само ключови думи или фрази, но и таг-ове или адресите [URL] на които трябва да се намерят връзки. Списъка с изведени резултати също е с променен външен вид така че най-новите резултати са ясно различими от по старите

За огромно съжаление скоростта на търсене продължава да е много ниска и това създава определен дискомфорт при работа с Technorati.

Gallica

В отговор на проекта на Google да дигитализира 15 млн. книги и документи, те създават своя собствена френскоезична версия, наречена Gallica, съобщи Би Би Си. Колекцията ще съдържа повече от 12 млн. книги и ръкописи, 500 хил. периодични издания, 800 хил. медала и монети и 650 хил. карти и печати. Всъщност Франция започна да дигитализира части от националната си колекция още преди 13 години, а от 1997 г. я публикува и в Интернет. Френската контраатака ще бъде организирана по различен начин от Google. Вместо да използва известния алгоритъм на търсачката, французите ще заложат на човешкия ресурс. “Културата не е хаос, а начин нещата да се поставят на мястото си”, каза директорът на френската Национална библиотека.