Guerrilla - три тайни, но не успех за един ден

Уебсайтовете не може да успеят за една нощ. Guerrilla мениджърите знаят, че успехът се базира на повторяемост на посещенията от желаната целева група. Когато създавате уебсайт, винаги трябва да се стремите да създадете форма за последващи действия с посетителите на вашия сайт. Guerrilla мениджърите са убедени, че ако не получат имейл адреса на посетителя при първото посещение на уебсайта, решението му дали да посети или не повторно уебсайта е само в неговите ръце. Затова още при първото-посещение вие трябва да се стремите да получите имейл адреса на посетителя и неговото разрешение да комуникирате с него в бъдеще.

Целта на Guerrilla е да мотивира посетителя да му предостави своя имейл адрес, абонирайки се за он-лайн новини. Пожелателно е да персонализирате тези новини спрямо интересите на посетителите и да се обръщате поименно кьм всеки един от тях едно към едно. По този начин вие се позиционирате отлично по пътя към изграждане на успешни взаимоотношения.

Съществуват три тайни, които Guerrilla ви предоставя, за да изградите успешни Онлайн взаимоотношения:

1. Създайте инициатива/мотивация

Най-добрият начин да окуражите посетителя да се абонира за вашия електронен вестник или~бюлетин е първо да предложите добро описание на съдържанието на вестника и да предоставите и бонус -ценна информация, която той да получи веднага, още с регистрацията. Най-лесният начин за получаване на обещания, бонус при регистрация е прикачен файл, който се изпраща автоматично до вашите посетители, когато те се регистрират чрез своя имейл адрес.

Guerrilla знаят, че да кажете само “Абонирайте се за моя вестник!” не е достатъчно. Няма полза от това изявление. Вместо това покажете последния брой на вашия е-вестник или е-бюлетин, кажете колко често ще го получават абонатите и предоставете инициативата да се регистрират за него. Вижте как става това на практика, като посетите www.jnnmarketing.com. Един от най-предпочитаните формати за получаване на е- вестник или е-бюлетин е PDF формат /на програмата Adobe Acrobat/. Файловете са лесни за четене и увеличават стойността на вашето послание, като ви позволяват да управлявате оригиналното форматиране и дизайн на вашия документ и да използвате фирмените шрифтове и цветове, да затвърждавате фирмената идентичност. Можете също да използвате и текстов или html формат на имейл съобщенията и да включите линкове към новата информация, която се намира на вашия уебсайт.

Guerrilla препоръчва съдържанието на вашия е-вестник или бюлетин да бъде обучаващо. Нека стойността на вашите думи “продава” вашата компетентност. Използвайте тази информация, за да комуникирате вашата съпричастност и разбиране към проблемите на вашите потенциални клиенти и без да се самовъзхвалявате и възгордявате, им покажете, че знаете как да решите техния проблем.

2. Направете лесен процеса на регистрация

Направете колкото се може по-лесна регистрацията на посетителите за получаване на вашия електронен вестник или бюлетин. Изисквайте минимум информация. Предоставете две текстови полета - едно за името на посетителя и едно за имейл адреса му. /Името на посетителя ви позволява да персонализирате вашата комуникация/. Избягвайте да изисквате повече информация. Ще откриете обратнопропорционална зависимост между количеството информация, която изисквате, и броя на посетителите, които се регистрират.

Не предполагайте, че всеки, който се регистрира за дадена информация, желае също и вашия електронен вестник. Разрешете на посетителите да получат само желаната информация и им предоставете възможност да се откажат от абонамента по всяко време.

3. Зачитайте личната информация

Guerrilla съветват вашето изявление за защита на личната информация да бъде на видно място. Заявете вашия респект към личната информация на посетителя, поемете ангажимент да не продавате, обменяте или заменяте името или имейл адреса на регистрирания и да гарантирате, че то няма да бъде достояние до някого извън фирмата или организацията и използвано за други цели, освен получаването на електронния вестник или бюлетин.

Жанет Найденова, сертифициран магистър no Guerrilla Marketing, JNN Консулт

Permission marketing - изкуството да съблазняваш
Потребителят прилича на капризна жена, за която се грижат всички

Бившият вицепрезидент на Yahoo Сет Годин счита, че да привлечете вниманието на съвременния потребител е не по-леко от това да съблазните жена. И при това техниката е доста сходна: в основата й стои доброволността.
Тогава компаниите ще изпитват необходимост от нов, оригинален способ, с който да заинтересуват потребителите. “Никой не иска да се прибере вкъщи и да открие в пощенската си кутия купчина от рекламни листовки и специални предложения. Никой не чете вестниците заради рекламите. Никой не гледа телевизия заради триминутните рекламни паузи.” - казва Годин.
Как тогава да се спечели вниманието на купувачите? Как да се извлече полза от цялата тази маркетингова суматоха?
Отговорът е Permission Based Marketing - маркетинг, основан на доверие и съгласие, маркетинг на “разрешителен принцип”, маркетинг на съгласие и сътрудничество. Той е особено важен при промоцирането на продукти посредством Интернет.
Според Годин трябва от минувача да се направи приятел, а от приятеля - купувач. И колкото повече шум вдигат конкурентите, толкова по-доходоносен ще бъде вашият доброволен маркетинг.
Става въпрос за нов способ - доброволното съгласие на потребителя да види рекламата или неговият отказ. Натрапващият се маркетинг е негоден, защото вниманието на клиента е дeфицит. А маркетингът на разрешението използва именно това обстоятелство. Този подход е еднакво изгоден и за двете страни. На потребителя се дава възможност за избор - да види или не рекламата, на производителя се гарантира, че рекламираният продукт е бил видян. Освен това производителят може спокойно да разкаже за своя продукт, без да се притеснява от конкурентите.
За какви продукти е подходящ маркетингът, основан на сътрудничество?
Той може да бъде особено ефективен за продукти, при които има “висока степен на въвличане на клиента”, при които решението за покупка е трудно и възникват множество “за” и “против”. Такива може да бъдат стоките за дълготрайна употреба /автомобили, битова техника, електроника/, финансови и застрахователни услуги, туроператорски услуги и много други.
Силата на този подход ще се засили още повече, защото Европейският парламент прие на първо четене директиви за защита на личния живот от реклами по факс, електронна поща, телефон и SMS. Според новите правила рекламата по указаните канали се допуска само ако потребителят предварително е дал съгласието си. Електронните рекламни писма трябва задължително да включват възможност за отказ от получаване. Маркетингът на разрешението прилича на съблазняването на жена, при него действат същите правила. Той съответства точно на адресата, уникален е, а и е очакван.
Доброволният маркетинг естествено не е безплатен. Той също изисква вложения. Интернет доставчикът AOL например “плаща” по 300 USD в САЩ за всеки нов клиент. American Express е готова да плати 150 USD за всеки нов притежател на кредитна карта. Нима това струва толкова? Отговорът е еднозначно ДА. Приходите за компанията, идващи от новия картодържател, покриват всички тези разходи. Но освен разходите за маркетингa на разрешението се изисква и търпение. Той дава резултат само в по-дългосрочна перспектива.
Маркетингът на разрешението има повече предимства, отколкото недостатъци. Това е измерим процес, който се развива във времето и става един от най-ценните активи на компанията, която го използва. Колкото повече използвате доброволния маркетинг, толкова по-добри резултати ще получите във времето.
И така от какво трябва да се ръководите при взаимоотношенията си с клиентите:
1. Заинтересувайте се. Вашият потенциален клиент трябва да изпитва такъв интерес, какъвто се изпитва, когато човек отива на първата си среща.
2. Възползвайте се от вниманието на клиента и му разкажете за вашия продукт. Първата среща дава възможност да подготвите “почвата”, за да продадете продукта при втората. Всяка направена стъпка трябва да бъде интересна и полезна за купувача.
3. Подхранвайте неговия интерес с нови и нови “примамки”. Иначе той може бързо да се умори от еднообразието, както вашата партньорка ще се отегчи дори от най-добрия ресторант, ако ходите винаги там.
4. Намалявайте дистанцията между вас и вашия клиент.
5. Постепенно превърнете неговия интерес във ваш доход. Заставете го да каже “Съгласен съм”.

Александър Д. Димитров

Темата за подобряване на обслужването в съдебната система е особено актуална с оглед предстоящото през април подписване на договора за присъединяване на България към Европейския съюз. В това отношение е крайно необходимо въвеждането на обслужване на едно гише в съда, прокуратурата и следствените служби, което предполага създаване на електронна база данни и лесен достъп до нея, каквато е практиката в развитите европейски държави.

Статията на адвокат Станислав Димитров разглежда възможностите за използване на електронния подпис и електронния документ в съдебната система. Посочени са дефинициите на двете понятия, дадени в Закона за електронния документ и електронния подпис, който е в сила от 2001 г. Нормативният акт е предвидил опция за въвеждането им в областта на правораздаването, но изисква специален закон, който да регламентира този вид обществени отношения.

Според автора сформираната с тази цел работна група от страна на правителството е стигнала до извода, че не е необходимо писането на отделен нов закон, а е достатъчно да се променят съществуващите.

- - -

Във връзка с предстоящото присъединяване на Република България към Европейския съюз (ЕС) на преден план излизат промените в съдебната система.

За усъвършенстване на съдебната система и за привеждането й в съответствие със съществуващата в европейските страни практика се водят непрекъснати полемики в обществото. Необходимостта от опростяване на административните и съдебните процедури и подобряване обслужването на гражданите в съдилищата налага приемането на практика за обслужване на гражданите на едно гише (One-Stop-Shopping procedure). Именно тази система стои в основата на изградения в европейските страни механизъм за улесняване достъпа на гражданите до предлаганите от администрацията услуги.

За да се улеснят обаче както достъпът на гражданите, така и работата на служителите в съдебната администрация, европейските държави са въвели и успешно прилагат практиката за изпращане на документи, тяхната обработка и получаването на отговор от гражданите по електронен път. По този начин се спестява времето на администрацията и гражданите, като същевременно се улеснява обработката на големи количества от документи.

Една от основните предпоставки за въвеждане на горепосочените процедури в съдебната система на България е въвеждането на електронния документ и електронния подпис и признаването им за писмен документ, съответно за собственоръчен подпис. Първите стъпки в тази насока са предприети с приемането на Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП), ДВ, бр. 34 от 6 април 2001 г.

В закона е дадена легална дефиниция на двете нови за нашето право понятия:

Електронният документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Най-съществен негов елемент е електронното изявление, което от своя страна е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията.

Електронният подпис по своята същност представлява всяка информация, която е:

1) свързана с електронното изявление по начин, съгласуван между автора и адресата, достатъчно сигурен с оглед нуждите на оборота, който разкрива самоличността на автора

2) разкрива съгласието на автора с електронното изявление

3) защитава съдържанието на електронното изявление от последващи промени.

В закона са регламентирани три вида електронни подписи - обикновен, усъвършенстван и универсален, като приложим в отношенията между гражданите и държавните органи е универсалният електронен подпис.

Основната разлика между универсалния електронен подпис и останалите видове електронни подписи е, че удостоверението за универсален подпис е издадено от доставчик на удостоверителни услуги, който е регистриран от Комисията за регулиране на съобщенията по реда, предвиден в ЗЕДЕП. Целта на тази регистрация е засилване на отговорността на доставчика, а оттам гарантиране на сигурността в отношенията между гражданите и държавните институции. Поради това универсалният електронен подпис може да се разглежда като един сигурен заместител на собственоръчния подпис.

Първоначалните стъпки към въвеждане на електронния подпис и електронния документ в съдебната система вече са направени с включването на такава възможност в ЗЕДЕП.

Разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от ЗЕДЕП обаче предвижда, че приемането и издаването на електронни документи, подписани с универсален електронен подпис, в съдебната система се уреждат със закон. Следователно предпоставка за така необходимото подобряване работата на съда е изготвянето на закон, който да урежда този вид обществени отношения.

В момента усилията на правителството се изразяват в създаването на работна група относно създаване на нормативен акт в тази област. След проведените срещи на членовете на работната група става ясно, че експертите са на мнение, че не е необходимо създаването на нов отделен закон, а само извършването на промени в съществуващите до момента нормативни актове, уреждащи работата на съдебната система (Закон за съдебната власт, Граждански процесуален кодекс, Наказателно-процесуален кодекс и др.).

* Адв. Светослав Димитров, “Правни офиси - Пенков, Марков и партньори”, e-mail: lega@bg400.bg

Търсим работа в ЕС с нов европропуск
Пакет от 5 документа показва какво знаем и кои езици говорим

Гражданите на ЕС ще си търсят работа с помощта на нов пакет от 5 документа, който бе представен в Люксембург завчера, съобщи сайтът “Юроактив”.

Новата схема се нарича “Европропуск” и цели да подпомогне кандидатите да представят по-добре квалификацията си при кандидатстване за работа.

Европропускът уеднаквява документите, подавани при работодателите. Пакетът се състои от стандартизирана биография (Си Ви), езиков паспорт, приложение към дипломата за висше образование, сертификат за професионално обучение и курсове, както и документ за европейска мобилност, показващ къде в чужбина са били кандидатите, за да учат.

Надяваме се

до 2010 г. З млн. граждани да използват европропуска,

за да подобрят своята позиция на трудовия пазар, заяви в Люксембург еврокомисарят за образованието Ян Фигел. Според него новият пакет бил важна стъпка към общо висше образование и обединен трудов пазар в ЕС.

Никой от документите не е нов. Използването им заедно обаче ще улесни кандидатите за работа да представят своята квалификация пред работодателите, особено когато те са в друга европейска страна, твърдят в Брюксел.

Европейското Си Ви е гръбнакът

на новия пакет. Той вече се радва на голяма популярност в ЕС и често е необходимо изискване при кандидатстване за работа в евроинституциите. Вече 2 млн.души са използвали електронната му форма. Подробни инструкции за писането му, както и информация за целия европропуск могат да бъдат намерени в портала europass.cedefop.eu.int

Езиковият паспорт е разработен от Съвета на Европа. Той ви позволява подробно да опишете какви езици знаете, което е изключително важно за работа в Европа. Документът се състои от 3 части: езиков паспорт, езикова биография и досие. В езиковия паспорт се описва владеенето на езика устно и говоримо, като се използват критерии, приети в целия ЕС. Можете да обновявате езиковия си паспорт по всяко време, ако подобрите знанията си.

Приложението към дипломата за висше образование е личен документ, разработен съвместно от Съвета на Европа и ЮНЕСКО. Той описва подробно как е протекло обучението на кандидата плюс справка за образователната система в държавата. Издава се от институцията, която издава и самата диплома.

Абсолвентите в ЕС след 2005 г. ще получават

такова приложение. Документът за европейска мобилност описва периода, в който кандидатът е бил в чужбина, за да учи. Сертификатът за професионално обучение пък се представя само от хора, преминали такъв курс.

Можете да попълните сами само 2 от документите - европейското Си Ви и езиковия паспорт. Другите З документа се издават от съответните компетентни институции.

Идеи

В Брюксел обмислят да включат още 2 документа в новия европропуск. Единият вероятно ще бъде сертификат за работа с компютър. Обмисля се и документ за неформално образование - например работа с младежи или работа като доброволец. Студенти обаче се противопоставят на 2-та документа, тъй като не е ясно кой ще ги издава. Националният съюз на европейските студенти пък обяви, че европропускът измества вниманието от по-важни проблеми.

Има едно място в Интернет, където информацията е безплатна, и освен това тя там е призвана по дефиниция да бъде безплатна. А в днешно време май само Интернет дава възможност на информацията да е безплатна и общодостъпна. Информацията, която съвременното ни общество превърна в четвъртия ресурс и чиято цена съвременният човек е длъжен да плаща. Мястото в Интернет се нарича Уикипедия (www.wikipedia.org). Уикипедия е енциклопедия в Интернет. Уики (на английски Wiki) e 
   
хавайска дума, която значи “бързо”
   
Уикипедия използва технология Уики медия, което значи, че съдържанието на сайта може да се променя от потребителите бързо от обикновен Уеб браузър. Нещата, които я различават от Уикипедия от другите енциклопедии са в самата същност на понятието достъп до информация.
Първо: Уикипедия е безплатна в истинския смисъл на тази дума. Никой никога иска и не ви подтиква да давате пари на Уикипедия, сайтът е лишен и от реклами.
Второ: Съдържанието на Уикипедия се прави от потребителите и се следи и контролира от потребителите й. Всеки посетител на сайта, четящ някаква статия, може да добави някакво съдържание, да отнеме, да поправи някаква неточност или просто да редактира.
Трето: Енциклопедията е общодостъпна, няма ограничения за нейното четене или писане. Ограничена е единствено от достъпа до Интернет.
Основната идея на Уикипедия е да събере наличното знание на човечеството и да го предостави на света в свободна форма на всички - всеки да има достъп до него и да може свободно да го използва (със или без промяна), при условие че го публикува при условията на Лиценза за свободна документация на ГНУ (акторним от Gnu is nоt unix - юникс е вид операционна система). Този лиценз гарантира, че съдържанието на енциклопедията ще остане свободно и че никой няма да претендира, че свободното трябва да се плаща. Това е една голяма цел, която неминуемо ще отнеме години. Все пак началото е поставено. Уикипедия започва съществуването на 15 януари 2001 година и тогава е само на английски език. Четири години по-късно 
   
енциклопедията я има на повече от 100 езика
   
Все пак най-развита е версията на английски език - със 470 000 статии - всичките защитени от лиценза ГНУ. Немският език е втори с 200 000 статии. Българската версия на енциклопедията я има от декември 2003 година и за малко повече от година в нея има почти 14 хиляди статии, което нарежда българската Уикипедия сред първите 15.
В свободната енциклопедия Уикипедия всеки може да пише и редактира, а за да се прави това, не е нужно дори да се регистрира в сайта или да дава някаква лична информация. Все пак регистрацията носи някои предимства, но тях може да усетите, когато се решите да споделите енциклопедичния си опит. В Уикипедия всички са равни - това не е просто енциклопедия, а общество. Енциклопедията се прави от хората за хората. На властта и издигането над другите не се толерира. Все пак има категория потребители, които имат малко повече права от останалите, но и повече задължения. Това са т.н администратори. Това, което могат да правят те, е основно да следят последните промени да не са безсмислени, да трият безсмислиците и да се грижат за защитените страници (страници, които само те могат да редактират) и да правят някои страници защитени. Наличието на защитени страници се налага, за да се сложи някаква 
   
преграда на вандалските прояви
   
Все пак това е сайт, чието съдържание може да се променя от всеки посетител на сайта, а не всички са добронамерени. За щастие, ако някой повреди нещо, администраторите могат да върнат старото състояние на статиите. Администратор може да стане всеки. Достатъчно е да има малко по-голям и постоянен принос за енциклопедията. Избира се в дискусионните форуми от другите потребители. Изобщо демокрацията е на почит от уикипедиянците. Администраторите на българската Уикипедия са осем. Почти всички от тях млади, учещи или работещи в чужбина.
Енциклопедия Уикипедия се управлява от фондация с идеална цел - Фондация Уикимедия. Уикипедия, както и предшественикът й Нупедия, се поддържат от Ричард Столман - основателят на Движението за свободен софтуер и Организацията за свободен софтуер и всъщност човекът измислил операционната система Линукс (Linux). Много фондации и хора са замесени в Уикипедия и наистина е невероятен броят на човеците, които са готови да отделят време и средства и да споделят знания съвсем безкористно - само защото вярват, че могат да променят света. За Интернет има едно просто правило. За всичко, което е платено, ще има насрещно предложение, което е безплатно. От вас зависи какво ще изберете.
    –
П.П. Използваните източници от автора са защитени от лиценза ГНУ, така че той (авторът) декларира, че е приел този лиценз и следователно всеки може да се чувства свободен да редактира написаното, стига ГНУ да важи и за него.
    
    
   
Фондация Уикимедия
Фондация Уикимедия е организацията с идеална цел, която стои зад Уикипедия, за също така и УикиКниги, УикиИзточник, Уикикниги и УикиЦитат и ОбщоМедия. Целта, която си е поставила тази фондация, не е малка, а именно да направи знанията достъпни за хората от цялата планета. Но за тази благородна цел все пак са нужни някакви средства. Нужни са пари, за да се поддържа безплатното. Единственият начин за събиране на тези средства са дарения - на сайта www.Wikipеdia.org няма дори реклами. Парите са нужни за техническото поддържане, заплащане на домейни, понякога и пътувания. Даренията, ако бяха достатъчно много, биха могли да се използват и за разпространение на информацията там, където няма Интернет. Сумата, на която Уикимедия се надява, е 75 000 долара. Досега са събрали около 30 000 долара доброволни дарения.
    
   
Какво значи лицензът ГНУ?
Всеки текст в Уикипедия е под защитата на лиценза за свободна документация на ГНУ (GNU). Това значи, че материалите в енциклопедията все пак са защитени, но единствената цел на тази защита е да попречи правата да бъдат присвоени и някой в последствие да поиска пари за това, което в своята същност трябва да е безплатно. Лицензът ГНУ е лиценз с отворено съдържание и е създаден от Фондацията за свободен софтуер. Това е записано и на сайта на wikipedia.org : “Целта на Лиценза за свободна документация е свободното използване и разпространение на знанията. Това е в основата на цялата философия на ГНУ (http://www.gnu.org/) и на Уикипедия.”.
Щом има лиценз, има и авторско право, което всъщност значи, че авторът решава дали и как ще използват интелектуалното му творение. Това, което се публикува под лиценза ГНУ обаче, дава правото на всеки и техническите възможности, да променя и подобрява творчеството на автора, стига това, което се получи, да се публикува под същия лиценз ГНУ. За Уикипедия това е гаранция, че натрупаните знания ще останат достъпни - никой издател няма да може да откаже да даде правата за промяна и разпространение, защото според лиценза, в този случай самият той, губи правата за разпространение. Уикипедия е най-големият проект, използващ този лиценз. Всички, които пишат за свободната енциклопедия, автоматично публикуват своите произведения при неговите условия.
    
   
Фондацията за свободен софтуер
Фондацията за свободен софтуер FSF (http://www.gnu.org/fsf/fsf.html) е създадена през 1985 г. Целта й оттогава досега е да осигурява на компютърните потребители права за ползване, изучаване, копиране, промяна и разпространение на компютърни програми. ФСФ поддържа няколко проекта, но най-известният си остава операционната система ГНУ - повече известна като GNU/Linux, както и лиценза за свободна документация ГНУ. Освен това ФСФ насърчава пропагандата на етичните и политическите ползи от употребата на свободен софтуер и подтиква създаването на нов свободен софтуер и включването му в съгласувана система, с цел да се намали (и премахне) нуждата от употреба на комерсиален софтуер. Фондацията се издържа от дарения, които тя пренасочва към проекта ГНУ. Тя разпространява копия на програмите, които се разпространяват под лиценза GNU и учебници само срещу такса за доставката.
    
   
Уорд Кънингам
Уорд Кънингам е програмистът, измислил концепцията Уики-Уики.
Роден е на 26 май 1949 г., получава магистратура по компютърни науки в университета Пърдю в САЩ. Днес живее в Портланд, пак САЩ. Уорд Кънингам създава фирмата Cunningham & Cunningham, Inc. Работил е в “Уайът софтуер” и като главен инженер в Тектроникс - фирма, занимаваща се с компютърни проучвания. Уорд Кънингам създава първия уики-сайт или “Portland Pattern Repository”, през 1993 г. Сайтът, който все още го има в Интернет, цели развитието на “хора, проекти и полезни примери” и се смята за “неофициална история на идеи за програмиране”. Кънингам твърди, че идеята за уики му идва още през 80-те години, а пред 2001 година заедно с Бо Лийф пише книгата “Пътят на уики”. И въпреки че е толкова свързан с ГНУ и Линукс (този идеологически враг на Уиндоус), това не пречи на Уорд да работи от декември 2003 година за Майкрософт.