Интернет дневниците придобиват влияние и извън мрежата

05/10/2004, 09.45 - Блоговете

са интернет форма, която в последните месеци се споменава стряскащо често в онлайн изданията. Създадени преди години, за да улеснят размяната на любими уебадреси, днес блоговете са си извоювали десетки милиони почитатели, завидно влияние върху традиционната преса и интерес от страна на бизнеса.
Преди този текст да продължи по-нататък, неизбежно е в него да се появи обяснение какво всъщност представлява един блог. Оказва се (за нещастие на авторите), че да се даде подобно обяснение не е толкова прос­та задача. Интернет страниците, склонни да се самообявят за уеблогове, са изненадващо разнообразни. Някои от тях са онлайн вариант на личен дневник, в който притежателят му записва случки и мисли, публикува свои есета, стихове или любими обедни менюта. Други са ежедневно допълвана смесица от цитати, линкове към предпочитани материали и лични мнения по дадена тема. В трети (така наречените фотоблогове) се публикуват само илюстрации. Четвърти се опитват да функционират като своеобразни малки вестници, поднасящи редовно различни новини. Някои блогове се пишат от един човек, други - от група. Някои са отворени за коментари и дискусии, други са само за четене. Някои са политически, други корпоративни, трети служат за връзка между група приятели. Освен фотоблоговете съществуват още форми, които не са избрали текста за основно изразно средство - аудио- и видеоблогове.
Една от малкото общи характеристики на всички подобни страници е, че към тях периодично (обикновено ежедневно) се добавя нова информация, която се подрежда хронологично. Най-скоро публикуваните неща стоят на видно място в началото на главната страница, по-старите често са скрити в архив.

05/10/2004, 11.54 - Историята

Преди години, когато интернет е още млад (а рокендролът вече е на възраст), някои хора създават свои страници, в които събират връзки към любими сайтове и пишат коментари по съдържанието им. Дълго време тези страници си нямат специално название, докато през 1997 г. Джон Бергер не започва да използва думата уеблог (log - oт англ. дневник; записвам, регистрирам). Няколко години по-късно Питър Мерхолц заявява, че е твърдо решен да произнася думата като wee-blog (речниците без колебание превеждат wee като „квик-квик“). Така се появяват чисто новите думи блог и съответно блогър (собственик на блог).
Някъде по това време става традиция собствениците на такива сайтове да слагат на видно място раздел с връзки към други блогове. Обособяват се блогърски общности, които дискутират, четат се помежду си и се цитират един друг.
През 1999 г. започват да се появяват уебплатформи за създаване и поддържане на блогове. Дотогава това право е запазено само за хора, притежаващи необходими умения сами да направят и обновяват подобна интернет страница. Това позволява на нови големи групи ентусиасти да се включат. Публикуването на съобщение вече се състои от написването му в уебформа и натискането на някой и друг бутон. Днес човек може да изпрати текст или снимка до своя уеблог по мейл или през мобилния си телефон. Блоговете вече са милиони и покриват всички теми, които човек може да си представи - от отглеждане на фикуси до числени методи за диференциални уравнения. Въпреки това потенциални любители на фикусите и уравненията продължават да създават по 15 000 нови блога дневно.

06/10/2004, 11.28 - Слава и богатство

От 2002 г. уеблоговете (неочаквано и за самите тях) постепенно започват да се сдобиват с истинско влияние. Това се отнася най-вече за САЩ, където сериозните политически блогове успяват да наклонят в една или друга посока, ако не общественото мнение, то поне мнението на журналисти от традиционните медии (което, питайте всеки журналист от традиционна медиа, е твърде важно). За пръв път тази година автори на уеблогове получиха пресакредитации за националните конгреси на демократите и републиканците.
Президентските избори в САЩ дават повод на блогърите да се развихрят. Наскоро CBS News пусна копия на документи, които трябва да докажат, че Джордж Буш е използвал връзки, за да се измъкне от службата в Националната гвардия на Тексас. Блогърите веднага обявиха, че представените документи са фалшиви, защото не са написани на машина (както е традиционно за 70-те години), а са разпечатани с принтер. Оказват се прави, но още преди това да бъде обявено официално, всички вече са им повярвали. Впрочем и Буш, и Кери явно вярват в силата на блоговете - и двамата имат по един на официалните си сайтове.
Други блогове, следени от потребителите с огромен интерес, са свързаните с войната в Ирак. Разказите на американски войници и тези на иракчани се четат с еднакво внимание от голям брой хора.
Сред по-силните доказателства за популярността на формата е фактът, че медии като Би Би Си пускат специални материали за спирането на уеблога на млада дама с псевдоним Бел дьо Жур. Тя е момиче на повикване, което детайлно и артистично описва онлайн личния си живот и работата си с клиенти.
Четените от много потребители блогове (особено щатските и най-вече политическите) все по-често успяват да си намерят рекламодател. С парите от рекламите те могат да платят разходите си по поддръжка и понякога - дори да превърнат хобито си в основно занимание.

07/10/2004, 10.22 - Бизнесът

също е заинтересуван от блог феномена. Разбира се, първи се ориентират технологичните компании. Повечето от ранните уеблогове принадлежат на хора от IT бранша, ето защо и днес голяма част имат такава насоченост. Корпорациите имат поне три начина да се възползват от блоговете. Първо - като изпращат предварително информация си до собствениците им и така популяризират свои продукти. Второ - като създадат свои, вътрешнокорпоративни блогове, които да се използват за координация и обмен на информация между техни служители. Трето - като пускат уеблогове, които да бъдат четени от клиентите им.
Една от първите големи компании, осъзнали всичко това, се нарича „Майкрософт“. Според Бил Гейтс, основател на корпорацията, блоговете са добър начин за общуване с потребителите. Повече от 700 служители на софтуерния гигант вече използват технологията, за да публикуват информация за проектите си. Очаква се след като голямата търсачка Google купи популярната уеблог платформа Blogger, „Майкрософт“ също да направят опит да се намесят на този пазар.

07/10/2004, 10.40 - В търсене на истината

Ако написаното по-горе навежда на мисълта, че всеки уеблог в мрежата е приятно и полезно четиво, на което може да се вярва напълно, молим за извинение въведените в заблуждение. Докато при традиционните издания някой упражнява конт­рол върху съдържанието, блогърите имат пълна свобода на словото и с радост се възползват от нея. От една страна, това означава никаква цензура, както и възможност за публикуване на непотвърдени (но любопитни) слухове и догадки, каквито рядко излизат в пресата. От друга, при това положение човек спокойно може да напише произволна измислица и да наблюдава с интерес дали драгият читател ще я приеме за чиста монета. Още нещо - докато вестниците (поне на теория) са безпристрастни и обективни, блоговете по принцип обикновено са обвързани с нечия лична позиция.
Забавлението за сметка на наивни интернет жители не е рядкост. Фен на Тарантино например успя да заблуди мнозина, като започна да води уеблог от името на известния режисьор.
Дневникът на симпатичната Лейн Джонсън (plainlayne.dreamhost.com) съществува три години и има хиляди читатели. Впоследствие се оказва, че Лейн е плод на въображението на скучаещ 35-годишен IT специалист, което по разбираеми причини ядосва феновете и. Още по-неприятен е случаят с 19-годишната Кейси Никол Свенсън, която (според интернет дневника й) е болна от левкемия. За щастие тежката болест не успява да причини нищо на Кейси, защото тя всъщност не съществува. Огромен брой добри хора обаче съчувстват искрено на момичето, пишат му писма и му изпращат подаръци. Толкова за доверието, което всеки сам решава дали да прояви.
И последно - ако се чудите защо този блог е сутрешен, то е заради кафето. Популярна научна теория с много привърженици в интернет гласи, че най-доброто време за писане в уеблог е между първото и второто кафе за деня. Звучи достоверно.

Катерина ОГНЯНОВА
http://www.capital.bg/

Борбата за надмощие при търсачките се пренесе на нов терен - потребителското PC

Преди време, когато в интернет вече започна да има твърде много документи и на практика стана невъзможно човек да открие сред тях информацията, която му трябва, в мрежата се появяват търсачките. В момента това започва да се случва и на ниво отделен потребител. Днес всеки съхранява на собствения си компютър десетки текстове, стотици снимки и хиляди електронни писма. Удавеният в безброй файлове човек зад клавиатурата мечтае за нов, по-удобен начин да организира и претърсва твърдия си диск. Или поне на това се надяват компании като Google, Yahoo и Microsoft, които усилено работят по разработката на нови програмни инструменти, предназначени за издирване на файлове в паметта на персонален компютър. Между двете търсачки и софтуерния гигант се очертава интересно и оспорвано състезание.

Google поведоха

в резултата в средата на октомври, когато пуснаха тестова версия на своята десктоп търсачка desktop.google.com. Тя е безплатна, по-малка от половин мегабайт и успява да открие почти всичко, което човек е изгубил някъде из паметта на компютъра си. За интерфейс се използва познатата минималистична Google страница. След като бъде инсталирана на дадена машина, Google десктоп търсачката прекарва няколко часа в индексиране на файловете в системата. За да запише какво е намерила и да направи копия на някои неща, програмата иска 500 мегабайта свободно пространство. Индексирането е фонов процес, който използва само свободните ресурси на компютъра и не пречи на работата с него. След като то приключи, човек може да претърсва машината си и да получава като резултат мейлове, посетени интернет страници, записи на разговори от програма за изпращане на съобщения в реално време (instant­ messanger-и) и други файлове, съдържащи издирваните думи. Целта на занятието е на потребителите да не се налага да помнят къде са записали всеки файл и къде е отбелязан адресът на една или друга интернет страница. Достатъчно е да знаят за какво се говори в документа, независимо дали той е мейл, текстов файл или уебсайт. Засега десктоп търсачката на Google работи само с Windows XP и Windows 2000.
Лекотата, с която се намират всякакви файлове, обаче предизвиква и опасения. Проблеми биха могли да възникват, ако човек не използва дадена машина сам. Тогава останалите, които имат достъп до нея, могат все така безкрайно лесно и удобно да четат копия от личните му документи, мейлове и чатове. Нещо повече - Google търсачката пази копия от документи и писма дълго след като те са изтрити от диска. Oт компанията обаче казват, че вече работят по подобряване на сигурността и в следващата версия на софтуера им търсенето ще бъде защитено с парола.
За разлика от много други безплатни програми обаче тази поне не показва реклами и не събира персонална информация, която да изпраща до създателите си.

Мicrosoft отвръща на удара

След появата на десктоп търсачка oт Google Мicrosoft съкратиха сроковете за завършване на собствения си конкурентен проект. Миналата седмица редмъндската корпорация обяви, че нейният софтуер за издирване на информация в PC-тата ще се появи до края на годината. Възможно е той да е базиран на разработки на Lookout Software - компания, закупена наскоро от Microsoft.
Първоначалните планове на Microsoft бяха да включат цяла нова файлова система (WinFS) в следващата версия на Windows - Longhorn. Появата на WinFS обаче беше отложена за неопределено време, а компанията реши въпреки това да пусне десктоп търсачката си отделно и предварително. Съобщението за това е направено от финансовия директор на корпорацията, който заявява още, че очаква много оспорвано състезание за първенството на този пазар.
И Microsoft, и Google имат свои основателни причини да вярват, че могат да спечелят подобно състезание. Софтуерната компания е създател на най-популярната сред крайните потребители операционна система и има дългогодишен опит в смазване на конкуренцията. Оказва се, че е достатъчно да интегрираш нещо в Windows (макар това понякога да води до дела за злоупотреба с монополно положение) - и хората ще започнат да го използват.
Марката Google, от друга страна, се е превърнала в синоним на търсене. За собствениците на най-популярната интернет търсачка никак няма да е трудно да убедят потребителите, че могат отлично да се справят и с намиране на информация в персонален компютър. Трети по-сериозен играч на този пазар вероятно ще бъде порталът Yahoo. Toй също купи компании, чиито технологии биха могли да му помогнат в приложенията за PC. Yahoo придоби фирмата Oddpost, а после и Stata Labs. Хардуерният гигант Аpple също не остават по-назад - тяхната десктоп търсачка се нарича Spotlight и ще се появи в операционната им система Tiger. Друга по-сериозна компания, обявила подобни планове, е America Online. AOL тестват нов браузър, както и система за търсене в персонален компютър.

Десктоп търсенето

обаче е само един от многото проекти, с които фаворитът в тази област Google се занимават напоследък. Докато конкуренти като Microsоft, Yahoo а отскоро и Amazon се опитват да отклонят част от потребителския поток от www.google.com към собствените си страници, Google си търси нови полета за развитие. Търсачката поддържа тестова версия на революционната едногигабайтова поща GMail, портал за пазаруване по интернет Froogle, софтуер за организиране на снимки Picasa, търсене в съдържанието на книги и търсене през SMS. В последно време сред интернет изданията и някои онлайн форуми се носят и слухове, че компанията работи по разработката на собствен браузър и по програма за обмен на съобщения в реално време. Браузър теорията е подкрепена от факта, че търсачката започна да наема бивши служители на Microsoft, участвали в разработването на Internet Explorer. През април тази година Google пък са регистрирали и домейна GBrowser.com.
Ако Google наистина създават собствен браузър, това би могло много да помогне в налагането на десктоп търсачката им на пазара. Програмата за PC търсене на Microsoft пък почти сигурно ще бъде вградена в техния Internet Explorer. При всяко положение в следващата една година вероятно ще стане ясно дали потребителите вярват повече на компанията, наложила операционната си система като стандарт за PC, или на любимата си търсачка.

Катерина ОГНЯНОВА
http://www.capital.bg/

Игра на реклама

Компаниите се опитват да налагат продукти и чрез развлекателния софтуер

Обичате ли кренвирши? Дори да не сте им фен, сигурно вече сте си купили няколко кила „Леки“ или както вече са известни в градския фолклор - „Пепи“-кренвирши. И знаете ли защо? Защото може би вече няма българин, който да не е чувал за рекламата им. Не всички пазари обаче са като българския, където хората, които най-масово харчат пари, са именно онези, които биха си купили кренвирши, сапун или прах за пране. През тази седмица в САЩ започна да функционира специално разработена рекламна мрежа на компанията Massive, която се опитва да атакува съзнанието на потребителите по принципно нов начин - чрез дистрибуция и продажба на реклама в компютърни игри. Силата на този нов подход е, че посланието ще може да бъде променяно, обновявано и следено като ефективност в реално време. Големите компании инвестират в компютърните игри, защото маркетинговите проучвания доказват, че хората, които харчат, ще пазаруват повече игри и повече софтуер в бъдеще. Освен това с голяма сигурност може да се твърди, че след известно време те също ще станат потребители на кренвирши, сапун и прах за пране…

Числата

Според вътрешни оценки на индустрията, която се занимава с развлекателен софтуер, цитирани в онлайн изданието AdAge.com, в САЩ има не по-малко от 10 милиона геймъри, които играят през настолния си компютър в интернет. Още три милиона души използват игрова конзола като PlayStation 2 или Xboх, свързани през свободното си време към глобалната компютърна мрежа. Асоциацията за развлекателен софтуер в САЩ е изброила 239 милиона продадени копия на компютърни и видеоигри за 2003 г., или средно по две за всяко американско домакинство. Двадесет милиона от 34-те милиона американски мъже в най-атрактивната за рекламодателите възраст между 18 и 34 години са прекарали хиляди часове, втренчени в мърдащите изображения по мониторите си, твърдят пазарните анализатори от Nielsen. Според Yankee Group пазарът на офлайн игри (без вързка към глобалната мрежа) в САЩ наброява 108 милиона души на възраст над 13 години, похарчили през миналата година 5.3 милиарда долара за собственото си забавление (според Nielsen - дори 10.7 милиарда долара, включително разходите за специализиран хардуер). Още ли смятате, че игрите са просто забавление за 12-годишни хлапетии?

Свободно време или свободни пари

За съжаление игрите все още се възприемат преди всичко като уплътняване на свободни минути. Полагането на усилия за маркетинговото експлоатиране на новата страст на младите тепърва започва. Ако през 2003 г. американските рекламодатели са похарчили 12 милиарда долара за телевизионни реклами (според AdAge.com), разходите за рекламни послания в игрите възлизат на скромните 10 милиона долара. Според различните оценки обаче приходите от тази дейност ще нараснат до 200 милиона евро до 2008 г. Прогнозата на Yankee Group предвижда, че 74 милиона от тях ще дойдат от директна реклама, а останалите 134 милиона ще бъдат генерирани с т.нар. advergaming (игри, създадени специално заради промоцията и рекламата на конкретен продукт, например безбройното количество автомобилни стимулатори).
Една от причините за все още непрактичното разпределение на силите е липсата на ефикасен механизъм за прилагането на рекламна визия в софтуера. По установения модел пари могат да бъдат похарчени за т.нар. roduct placements, т.е. използване на конкретен продукт като част от окръжаващата среда в дадено заглавие. На този принцип функционира използването на скъпи модели автомобили в популярни гейм хитове като Need for Speed или Collin McRaе. В играта Splinter Cell: Pandorra Tomorrow пък Sony Ericsson са си платили, за да може главният герой да комуникира и да получава следващите си задачи чрез мобилно устройство с тяхната марка.
Другият възможен канал за реклама са

Фиксирани послания и слогани

които се появяват на определени места по време на действието. По този начин се рекламира в спортните заглавия на EA Sports като FIFA, NBA, NFL, NHL и други, в които около игралните площи се появяват традиционните спортни банери и билбордове. Най-големият недостатък на досега използвания модел е невъзможността за осъвременяване на рекламните послания в кратки срокове. Де факто преди излизането на следващата част на играта промяна не се случва. По този начин компаниите не постигат основната си цел: да поддържат продуктите си актуални и интереса към тях - постоянно висок.
Има и друг сериозен проблем, който в други анализи би бил изтъкван като предимство - големия дял на игрите за телевизионни конзоли и ниския на компютърните заглавия. Това сегментиране на пазара с няколко специфични ниши пречи, а вероятно и ще продължи да пречи в средносрочен план, за изграждането на единни технологични механизми за дистрибуция на рекламно съдържание.
Системата на Massive е различна от всички прилагани до този момент механизми. Тя ще позволява динамична промяна и внедряване на рекламни пространства и послания, както и измерване ефективността на дадена реклама. Ако заработи на практика, в следващата генерация игри неоновите реклами ще се променят в зависимост от сезона, часа от денонощието или възрастта на потребителя. Посланията ще могат да се променят благодарение на обстоятелството, че тенденцията е всички компютри да бъдат включени постоянно към интернет. Massive вече работят съвместно с големи разпространителски фирми като Vivendi Universal, Ubisoft и Legacy Interactive, както и с компанията RealNetworks, която вече си е платила за реклама.

Млад си, следователно играеш

Първите признаци за това колко важна става рекламата в компютърните игри показват пийпълметричните изследвания. Така през 2003 г. в целевата аудитория на 18-34-годишните се отбелязва спад в гледането на телевизия с 12%, но нарастване на времето, отделяно за игри - с 20%. Внезапно всички искат да рекламират в развлекателния софтуер, защото за днешното поколение то е като телевизията на 70-те и 80-те години - абсолютна революция и притегателна сила. Така например един от големите издатели на игри, компанията Ubisoft, твърди, че има 60 запитвания за потенциална реклама в новите си заглавия, получени по време на традиционното геймърско изложение Е3 в Лос Анджелис, Калифорния. През 2003 г. аналогичните оферти са били само две.
Практически фирми от всички браншове започват да забелязват игрите. Телекомът Cingular е закупил няколко билборда по улиците на появилото се преди седмици виртуално автомобилно състезание Need for Speed: Underground 2. Daimler Chrysler са похарчили неназована сума за използването на модел на тяхната марка Jeep в новaта версия на скейтърския хит Tony Hawk`s Underground. Те дори отиват по-далеч - участието на Jeep е интерактивна част от играта: ако искате да получите най-новите подобрения и ъпдейти, ще трябва да преминете през уебсайта на въпросната автомобилна фирма. Делът от рекламния бюджет на подразделението Chrysler за видеокампанията възлиза на 10% от всички маркетингови разходи. Бързооборотните стоки също намират място във гейм рекламата, като Procter&Gamble например, са успели да включат реклама на Old Spice в популярния преди всичко в САЩ симулатор на американски футбол NCAA Football 2005.
След толкова положителни отзиви за бъдещето на рекламата в компютърните игри някъде встрани остава обаче самият потребител. И някак между другото се забравя, че една от причините за отклоняване от телевизията и преоткриването на новата интерактивна среда, каквато безспорно са игрите, е провокирано и от нежеланието на човека да бъде потребител и консуматор. И за да може да отдели поне за няколко часа от ежедневието си просто за себе си.

Александър БОЙЧЕВ
http://www.capital.bg/

Основателите на Google Лари Пейдж (Larry Page) и Сергей Брин (Sergey Brin) в близките 18 месеца планират да продадат 7,2 милиарда от собстените си акции в компанията.

По текущи цени Пейдж и Брин ще спечелят от планираната продажба по 1.2 милиарда долара

Сегодня официально выпущена на рынок новая версия программы Semonitor, предназначенной для увеличения популярности интернет-ресурсов.
В состав данного программного пакета входит 9 специализированных утилит, разбитых на три редакции - Semonitor Standard, Semonitor Pro и Semonitor Expert, которые помогут в раскрутке сайта как искушенному профессионалу, так и начинающему покорителю веб-пространства.
Важное отличие новой версии Semonitor в том, что теперь программа в полной мере поддерживает работу с основными отечественными поисковыми системами - Яндекс, Рамблер и Апорт.
Кроме того, Semonitor поможет эффективной работе с популярными системами поиска на порталах Mail.ru, Km.ru и набирающем популярность у русскоязычной аудитории ресурсе Google.ru. Из международных поисковых систем представлены Google.com, Yahoo, MSN, AltaVista и многие другие - всего более 30.
Программа Semonitor охватывает самые разные стороны оптимизации сайта - от анализа его контента и создания набора эффективных ключевых слов, до проведения качественного анализа индексации сайта в разнообразных поисковых системах. Также с помощью этой программы вы сможете отслеживать позиции своего ресурса в поисковиках по заданным ключевым словам и анализировать количество и качество внешних ссылок на свой проект.
Сайт программы Semonitor находится по адресу www.semonitor.ru, скачать ее здесь.
“Наша программа уже успела завоевать заслуженную популярность как среди профессионалов, так и начинающих веб-мастеров, занимающихся раскруткой сайтов. С выходом новой версии мы даем им в руки еще один мощный инструмент, который поможет им добиться эффективной раскрутки своих веб-ресурсов в поисковых системах”, - заявил Никита Мелькин, разработчик Semonitor.