От 2005 година подаваме по интернет декларации за доходи

От 2005 г. ще е възможно подаването на декларации за доходите на физическите лица и за корпоративни данъци по интернет, съобщиха на пресконференция от Главната данъчна дирекция(ГДД).

За да може да се ползва услугата, необходимо е наличието на електронен подпис, какъвто в момента издават две фирми - “Банксервиз” и “Информационно обслужване”.

Предвижда се декларацията за доходите да може да се попълва от страницата в интернет на ГДД. Според главния данъчен директор Николай Попов за декларирането на доходите и данъците по електронен път няма да се налага допълнително предоставяне в данъчното подразделение на служебните бележки за получени доходи.

По думите му засичането на получените и декларираните доходи ще става от данъчната администрация и само при разминаване на данните ще се налага тези бележки да бъдат представяни като доказателство. Задължително е обаче те да се пазят от данъкоплатците, допълни той.

В момента данъчната администрация предлага два типа електронни услуги - подаване на ДДС-декларации и плащане на данъци по интернет. За първите пет месеца, откакто е достъпна услугата “ДДС по интернет”, документи по електронен път са подали над 3000 дружества. От всички регистрирани фирми три на сто ползват всеки месец услугата.

Има интерес и към плащането на данъци по интернет. Досега са регистрирани 2700 потребители, като платените от тях данъци са за 200 000 лв., съобщиха от ГДД. Предпочитаните плащания са за задължения за данък върху недвижимите имоти, данък върху доходите на физическите лица и такса смет. За плащането на данъка не е необходим електронен подпис, а само дебитна карта и регистрация в страница на ГДД.

Данъчната администрация автоматично съобщава на посочен от данъкоплатеца електронен адрес, че преводът на данъка е получен.

От ГДД заявиха, че ще направят всички възможно електронното деклариране на данъците да е възможно за физическите лица до края на януари, за да могат желаещите да ползват отстъпката от 5 на сто за плащане на целия размер на данъка до 31 януари.

http://www.dnevnik.bg/

За софтуерните фирми интернет е като гигантски хипермаркет

Ако търсим мнението на продуцент на поп звезда, чийто последен албум се пиратства масово и броят на свалените МР3-ки е в пъти по-голям от продадените легални дискове, много вероятно е интернет да звучи като мръсна дума, а понятието даунлоуд да е съизмеримо с легалната дефиниция за грабеж. Ако обаче сте мениджър на малка испанска компания, която прави софтуер за визуализация на GPS, каквато например е CompeGPS, или на словенската фирма Webteh, която е направила BSPlayer (софтуер за гледане на филми в DivX формат), тогава интернет може да се сравни с гигантски хипермаркет, отворен денонощно и 365 дни в годината. За тези компании практически е без значение къде се намира офисът им, както и къде работят нейните служители. Продуктът, който те са произвели, се конкурира директно с продуктите на подобни фирми, работещи в други държави. Така например BSPlayer се съревновава в своята пазарна ниша с Crystal Player, който е собственост на руската компания Crystal Player Ltd., основана през 2002 г. И двата продукта имат почти еднаква цена - между 14 и 19 евро за инсталация в зависимост от бройката на закупените лицензи. Самите продукти могат да се свалят от сайтовете на компаниите, а лицензът е с физическото измерение на сериен номер, който клиентът получава, след като е платил. Цялата процедура - даунлоуд, плащане и получаване на кода за активиране, става онлайн, което свежда разходите за дистрибуция единствено до поддръжка на сървър за обслужване на клиентите.
Двете компании залагат на почти идентичен метод за дистрибуция и продажба - свободен даунлоуд на софтуера, който е разделен на такъв за лична и за професионална употреба. Свободният (за който не се плаща) разполага с базови опции, които са разширени в платените версии. Платените версии също се даунлоудват свободно, но имат ограничения, които се премахват с въвеждането на код. Така реално клиентът получава самия продукт за тестова употреба, преди да го е закупил. Това е нещо, което вече е стандарт дори за големи софтуерни компании като Macromedia, която предлага свободен тестов 30-дневен период за всичките си продукти.

Свободният даунлоуд дава и ценна информация

на производителя къде и при какви условия се търси продуктът му, както и да прави сравнение между броя на копиранията и купените лицензи за даден регион. Затова например има абсолютна забрана за повечето видове софтуер, които са за свободен даунлоуд, да бъдат разпространявани по друг начин. Така например Crystal Player дава на сайта си информация за над един милион даунлоуда от 2002 г. досега.
Чрез онлайн регистрации могат да се контролират и дилърите на дадена компания, за да не се конкурират помежду си, което с особена сила важи за производителите на хардуер, компоненти и електронни устройства. Практически всеки производител почти изисква закупеното устройство да бъде регистрирано онлайн. Дори гаранцията му може да зависи от това. Като бонус потребителят получава известяване за софтуерни ъпдейти, нови драйвъри. Някои американски компании предлагат и като опция връщане на сума (между 20 и 50 долара) след регистрация. Практически по този начин всяка фирма спестява пари и най-вече време в проучването на пазара, който е непрекъснато под натиска на нови и нови стоки и услуги. Така и много производители ограничават нежеланото от тях изнасяне на продукти от един регион в друг и могат стриктно да следят кой дилър къде продава хардуер. Тази практика се използва широко от много компании и извън компютърния бранш. Затова и този вид директен маркетинг се налага все повече с увеличаването на оборотите, генерирани от е-продажби годишно.
CompeGPS също продава продуктите си онлайн, но в компанията оценяват

Значението на местните дилъри и поддръжка

на място, като предлагат на дистрибуторите си крайни цени, по-ниски от техните собствени, обявени на уебсайта им. Това е добър ход от страна на компания, която вероятно е осъзнала, че общността от клиентите, ползватели на софтуер за GPS, e разпръсната по целия свят и подкрепата на местните дилъри е инвестиция в добро име и високо ниво на услугите.
Друга добре известна с името на софтуера си компания е Nullsoft, създадена през 1997 г. Най-известният и продукт е популярният МP3 плеър Winamp, за който може да се каже, че е бил инсталиран поне веднъж на всеки компютър със звукова карта. Win­amp се даунлоудва свободно без изискване за последващо закупуване на базовата версия. Професионалният вариант, който дава възможност да се правят МР3-ки от аудиофайлове и директен запис на CD, струва 15 долара. Практически всеки софтуерен плеър (за аудио- или видеофайлове и носители) не надхвърля цената на едно CD или DVD (20-30 долара) за пълната си версия. Компаниите, които се конкурират на този пазар, играят стриктно по правилата на онлайн пазаруването - потребителите могат да тестват и дори да ползват базовата версия безплатно, преди да си я закупят (евентуално). Подобно пускане на софтуер за свободен даунлоуд носи и друга ценна информация на компанията производител - например отношение на потребителите към нови функции и дизайн на продукта - информация, за която една компания от традиционния бизнес би похарчила милиони.
Ключов фактор е компанията да „вади“ нови версии на продукта периодично, дори и за безплатните версии, така че потребителите да остават с впечатлението, че фирмата се грижи за тях и отстранява бъгове и грешки, за да имат стимул да заплатят за пълна версия. Някои дори злоупотребяват с ъпдейтите, като практически нова версия се оказва леко доработена стара такава. Конкуренцията обаче е такава, че потребителят е склонен да прости лека доработка, но не би простил липсата на такава. Особено ако е платил за това.
Всички тези компании са обединени от общата среда за разпространение на произведените от тях продукти. Подобно на стоките в хипермаркет в интернет те се борят за вниманието на клиента, който трябва да бъде убеден в смисъла на това да си купи легална версия, която да замени тестовото или пиратското копие на компютъра му. Ако бъдат подредени в една огромна книжарница от типа на Barnes&Noble, различните видове софтуер биха оформили същото тематично и ценово разнообразие, както и книгите - научни и образователни, развлекателни и за офис нужди, на цена от десет до над хиляда долара. С тази разлика, че пътят от печатницата до книжарницата не съществува за софтуера - той се доставя директно на клиента.

Петър ГАВРИЛОВ

Сага за електронния подпис или как да общуваме с държавата онлайн

Новите технологии успяха магически да превърнат огромните шкафове, пълни с купища хартия, в купища твърди дискове, пълни с файлове. Сега същите тези нови технологии са се заели с тежката задача да заменят всякакъв вид чакане по опашки с елементарно натискане на няколко „бутона“ в интернет. Особено важна за практическото реализиране на тази идея е възможността човек да докаже самоличността си онлайн. Нито държавата, нито търговците имат желание да си общуват с някого, чиито три имена, ЕГН, номер на лична карта, номер на банкова сметка и пр. не знаят. Необходима е максимално сигурна идентификация - интернет системите, които не вземат под внимание този факт, обикновено търпят колосални финансови загуби. Един от работещите методи за предотвратяване на това е използването на електронен подпис.

Ключове и сертификати

В основата на електронния подпис стои концепцията на личния и публичния ключ. Т.нар. ключове (които всъщност са цифрови данни) се използват както при подписване, така и при шифроване (криптиране) на документи. Публичният обикновено е сложен на сър­вър в мрежата, където е достъпен за всички. Личният, от друга страна, трябва да стои само при собственика си и определено не е препоръчително да е дос­тъпен за някой друг. Стойностите на двата ключа са в точно определена математическа зависимост помежду си. Тя е такава, че ако при криптирането на документ се използва публичният ключ, декриптирането става с частния. От друга страна, публичният ключ позволява да се направи проверка дали при подписването на нещо е използван съответният частен. Така всички желаещи спокойно ви изпращат кодирани послания, които единствено вие можете да разкодирате. Вие пък слагате подпис на различни документи и получателите им без проблем могат да проверят дали той е истински. Нещо повече - в алгоритъма за е-парафиране се използва не само стойността на ключа, но и характеристики на подписваните данни. Това гарантира, че ако подписът е валиден, документът, върху който е сложен, не е бил променян впоследствие. Възможно е да бъде включена и допълнителна (гарантирано достоверна) информация - например дата и час на подписване.
Всичко дотук обаче е само първото, най-ниското ниво на удостоверяване - на самоличност в интернет. На следващото ниво трябва да се появи организация, която да раздава двойки ключове, като преди това проверява дали човекът, поискал да се подписва като Георги Георгиев, наистина е въпросният Жоро и никой друг. Дори и това не е последното ниво: малко по-нагоре в йерархията се намира организация, която казва кои компании са оторизирани да раздават сертификати за електронни подписи и кои не.

Е-подписи в BG

У нас тази йерархия е уредена в Закона за електронния подпис. Органът, който може да лицензира т.нар. доставчици на удостоверителни услуги (фирмите, които раздават подписите), е Комисията за регулиране на съобщенията. Засега лицензираните компании са две - „Банксервиз“ и „Информационно обслужване“. Те издават т.нар. електронни сертификати, съдържащи набор от данни за собственика на дадена двойка ключове. Свързването на определен човек с подписа му става именно с този сертификат. Информацията в него може да включва например име на потребителя, мейл адрес, ЕГН, евентуално име на фирмата, в която работи, длъжност и т.н.
Е-подписите биват няколко вида в зависимост от предназначението си и нивото си на сигурност. Най-висока степен на защита има универсалният. За разлика от останалите пред държавната администрация той има цялата тежест на саморъчно поставения подпис върху стандартен хартиен документ. За по-голяма сигурност в този случай човек не може да получи на какъвто и да било носител файла с частния си ключ - по закон той задължително трябва да бъде записан на смарт карта.
Издаваните универсални подписи са различни и в зависимост от това на кого трябва да послужат - има такива за физически и за юридически лица. За разлика от личните корпоративните сертификати съдържат информация за фирмата, в която работи притежателят им, а също така за отдела и длъжността му.
Засега услугите, които държавата е пуснала за притежателите на сертификат, не са твърде многобройни. Гражданите биха могли да сменят адресната си регистрация. Фирмите пък могат да получават информация за трудови договори и осигуровки, както и да подават декларации за ДДС. От Министерския съвет обещават през следващата година да се появят още доста услуги. Наскоро правителството прие и постановление, според което до началото на 2005 г. всички министерства трябва да приемат и издават електронно подписани документи.
Разбира се, можете да използвате своята двойка ключове и за по-прозаични цели, като например водене на криптирана електронна кореспонденция.

Какво, къде, кога

Ако въпреки сравнително ограничената му употреба искате да се сдобиете със свой универсален подпис, това едва ли ще ви затрудни много. И двата доставчика на удостоверителни услуги позволяват човек предварително да направи заявка в интернет (www.b-trust.org - за „Банксервиз“, и web.stampit.org - за „Информационно обслужване“). След това обаче задължително трябва да се яви на място с личната си карта, а ако е в качеството си на юридическо лице - и с документите на фирмата.
За да се използва електронният подпис, необходима е смарт картата, на която той е записан, както и четец за нея. И двете могат да се закупят от избрания дос­тавчик заедно със сертификата. В началото на тази седмица „Информационно обслужване“ обявиха промоция - до септември всички желаещи могат да получат от тях комплект - професионален сертификат, карта и четец, за 162 лв. „Банксервиз“ пък намалиха цените в края на миналия месец - персонален подпис при тях струва 70 лв., а корпоративен - от 85 до 105 лв. За комплект карта и четец се плащат 70-80 лв. Фирмата обаче не задължава клиентите си да ги купуват от нея - те могат да изберат да използват други модели на своя отговорност. При „Информационно обслужване“ пък може да се работи със собствен четец, но не и със собствена карта.
След като се сдобие с всичко необходимо, потребителят трябва да инсталира на компютъра си драйвъри за четеца и софтуер за работа с картата. Засега се налага да се използва Windows операционна система. Добрата новина обаче е, че от която и от двете компании да закупите е-подпис, ще получите от нея CD с всичкия необходим софтуер, както и много детайлни инструкции за настройка и употреба.
По принцип сертификатите за е-подписване важат за една година, при необходимост обаче картата може да се блокира и по-рано. За да се установява по-лесно и бързо дали един електронен подпис е действащ, доставчиците периодично подновяват на сър­върите си т.нар. CRL (Certificate Revocation List) - списък с невалидните сертификати.
Най-общо казано, системата за онлайн идентификация у нас вече е налична и функционира сравнително гладко. Някои дребни недостатъци в нея вероятно ще се изгладят с времето. Сега остава единствено да се появят и е-услуги, които да осмислят съществуването и.

Катерина ОГНЯНОВА
http://www.capital.bg/

България е на последно място в изследване за изравняване в степента на развитие при информационните технологии на новите страни членки и държавите кандидатки. Първите шест места се заемат от Дания, Швеция, Холандия, Великобритания, Финландия и Германия. Проуч­ването е част от програмата eEurope 2005 на Европейския съюз. То е направено от френския бизнес колеж INSEAD по поръчка на немския софтуерен гигант SAP и за пореден път разкрива огромното изоставане на нашата страна по отношение въвеждането на информационните технологии в ежедневието на гражданите и бизнеса. Най-голямата изненада в изследването е Естония, която се е класирала на 14-о място, изпреварвайки Испания, Португалия и Гърция от групата на 15-те държави от Стара Европа. В изследването се отчита, че едно от основните предимства на новите страни членки, България, Румъния и Турция пред други държави, намиращи се в тяхното положение, като Бразилия, Турция или Индия е нивото на образованост. Неграмотността е много ниска и е сравнима с нивото в Западна Европа. Така една от основните бариери за навлизането и използването на компютри и интернет всъщност отсъства.
България е включена

В последната от четири групи държави

заедно с Турция, Литва, Унгария и Румъния. Това са страните, които се нуждаят от допълнително развитие в области като разширяване на достъпа до интернет за гражданите и бизнеса, намаляване на разходите за този вид услуги, развитие на електронната търговия, степен на въвеждане на електронното правителство или съществуващия инфраструктурен потенциал за осигуряване на високоскоростен интернет.
Проучването по програмата eEurope 2005 е второто за изминалите шест месеца, което отчита незавидното състояние на България по отношение на информационните технологии. Преди това проучването на Economic Intelligence Unit нареди нашата страна на девето място в Източна Европа и на 42-ро от общо 64 държави по индекса e-readiness, определящ условията за правене на бизнес в сферата на технологиите. В оценката на INSEAD се отбелязва, че България е с един от най-ниските брутни вътрешни продукти на глава от населението от оценяваните европейски държави (2154 евро). Анализаторите регистрират 13% пот­ребление на интернет, сравнени със средните за ЕС 46%. Специално е подчертана недоразвитата и остаряла инфраструктура, както и присъствието на съветския феномен дуплекс (двама абонати споделят една телефонна линия). Въпреки това дяволът не е толкова черен, като страната ни е похвалена по отношение наличието на подготвени технически кадри и наплива от студенти в компютърните специалности. Изследователите не пропускат да цитират проучване на Националния статистически институт, според което България е напусната от 300 хиляди ИТ специалисти за последните 10 години.

Особено внимание

заслужава Естония, която в поредно проучване доказва, че и в нова Европа е възможен осезаем напредък по отношение на информационните технологии. Естонското правителство е приело като свой основен приоритет развитието на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) с акцент върху образованието, електронното правителство и обществените услуги. Статистиката сочи, че близо 45% от населението на прибалтийската държава (1.4 милиона души) използва интернет. Инфраструктурата е изцяло обновена в последните години, като нивата на проникване на DSL и други форми на високоскоростен достъп са сравними с тези в ЕС. По закон всеки гражданин трябва да има осигурен достъп до публична информация. Поради тази причина в Естония са изградени 550 публични интернет точки в обществените библиотеки и близо един милион души са били обучени за ползване на глобалната мрежа. Електронният подпис вече не е екзотична техническа прищявка - до началото на 2004 г. 360 хиляди естонци са издали своите лични карти през интернет благодарение на онлайн удостоверението на самоличността. И това не е всичко. Електронното банкиране се е превърнало в стандарт, като 95% от всички транзакции се извършват през интернет, а четирите водещи банки в страната имат близо 740 хиляди онлайн потребители.

Програмата eEurope (електронна Европа) е инициатива на Европейската комисия, приета за първи път през 1999 г. Нейното мото е „Информационно общество за всички“. Тя не предлага готови решения, а създава рамка, която дава насоки за развитие, като крайната цел на инициативата е Европа да се превърне в най-конкурентната, динамична и базирана на знанието икономика в света и да улесни достъпа до ползите на информационното общество за гражданите в ЕС. eEurope 2005 върви по стъпките на първия проект eEurope 2002, който дава насоки за 15-те страни членки при осигуряването на предпоставки за създаването на информационно общество. Отчетеният прогрес при предишната директива включва изграждане на инфраструктура, въвеждане на интернет в домовете и почти всички училища и офиси, осигуряване на правна рамка за онлайн търговията и др. Целта на eEurope 2005 е да стимулира създаването на услуги, приложения и съдържание, които отварят нови пазари и намаляват разходите този път в Източна Европа.Индексът eEurope 2005 се състои от пет ключови индикатора, определящи напредъка на 28 европейски държави въз основа на тяхното развитие в областта на информационните и комуникационните технологии и интернет потреблението. Те са „Интернет“ (състои се от три компонента - граждански достъп, корпоративен достъп и разходи за достъп), „Съвременни публични онлайн услуги“ (оценява степента на проникване публичните онлайн услуги и тяхното използване от европейците в различните държави; включва оценка на електронното правителство, възможностите за онлайн обучение и достъпа до здравни услуги онлайн), „Динамична бизнес среда“ (оценява възможностите за покупки и продажби онлайн и потенциала за е-бизнес решения), „Сигурна информационна инфраструктура“ (оценява нивото на сигурност за достъп до интернет и защитеността на финансовите транзакции при онлайн търговията) и „Високоскоростен достъп“. Крайната оценка се формира от седембална система. Оценяваните държави са разделени на четири групи - „Глобални лидери“, „Напълно приравнени“, „Донякъде приравнени“ и „Нуждаещи се от развитие“.

Amazon.com - новият играч в интернет търсенето : Amazon

Преди няколко години големите онлайн компании с изненада забелязват, че уеб търсенето се е превърнало в сериозен бизнес - един от най-печелившите в интернет. Макар и със закъснение, някои от тях решават да се включат. По това време обаче интернет населението вече има собствен фаворит - Google. На всички, желаещи да завладеят пазара, се налага да се състезават с популярната търсачка. Шансове за успех в това съревнование имат най-вече порталът Yahoo! и софтуерният гигант Microsoft.
В такава обстановка в средата на септември още една голяма .com компания започна да предлага услугите си на издирващите информация потребители. Уебкнижарницата Amazon пусна собствена търсачка, наречена А9 www.a9.com. Както Yahoo! правеше преди, А9 използва резултатите на Google, но обещава на потребителите по-удобно, персонализирано търсене.

За разлика от повечето си конкуренти Amazon са решили да показват резултатите от дадена заявка, подредени по вид в няколко колони. По желание на потребителя тези колони могат да включват: уебстраници, картинки, книги, филми, енциклопедична справка и др. Всички данни се предоставят от партньори на Amazon. Сайтовете и изображенията са от Google, филмите - от IMDB.com (Internet Movie Database), справочната информация - от GuruNet.com.

По-интересни са предлаганите допълнителни услуги. Потребителят получава собствен профил, а с него и история на минали търсения, възможност да отбелязва сайтове, които са му се сторили интересни, а също и да си записва бележки за тях.

Всеки резултат има собствен Site info бутон. Преминаване с мишката над такъв бутон дава информация за съдържанието на дадената страница, без да се налага тя да се зарежда.
Едно от най добрите попадения на А9 е пренесената от сайта на Amazon възможност да се търси в текста на дадена книга.
По всичко личи, че персонализацията излиза на мода при търсачките. И Google, и Yahoo! и MSN имат подобни планове. Друг от по-големите играчи - Аsk Jeeves www.ask.com, има нов сайт от миналата седмица. Добавените там функции за организиране и записване на резултати са подобни на предлаганите от Amazon. По същото време LookSmart закупиха фирмата Furl. С помощта на нейните технологии LookSmart ще дават на потребителите си възможност да запазват онлайн не само адресите, но и съдържанието на допадналите им страници.
Докато всички се опитват да настигнат Google в уебтърсенето, Google пък си търси място на други пазари. Търсачката има собствена гигабайтова уебпоща (Gmail), портал за интернет пазаруване (Froogle), софтуер за организация на снимки (Picasa) и др. Наскоро компанията взе на работа четирима бивши служители на „Майкрософт“, работили по Internet Explorer. Това, както и фактът, че през април Google са си регистрирали домейна gbrowser.com, предизвика серия от спекулации в интернет пространството. Според слуховете търсачката работи по създаване на собствен браузър.